Вотът от чужбина има пренебрежимо малко електорално значение, или малко повече от половин процент

Какво трябва да знаем и как да тълкуваме резултатите при предишни гласувания за Народно събрание

Десетите поред избори за Обикновено народно събрание (ОНС) след 1991 г. вече са на финалната права. И е добре да видим кои са числата, които стоят зад изборите, произведени досега. Защото разни хора се изказват неподготвени по въпроса и много неверни неща се пускат в обръщение. Дано това пък вече да спре. Макар че надали.

След 2009 г. на политическата сцена у нас има три системни партии: ГЕРБ, БСП и ДПС. Да видим техните резултати в брой депутати. Защото, както резултатът от един футболен мач се измерва в голове, а не в ъглови удари, така и резултатът от едни избори се измерва в депутати, а не в гласове. В указания период се произведоха четири избора за ОНС, като резултатите са представени в таблица.

Резултатът от 2009 г. е „изкривен“ поради наличието на 31 уж мажоритарно избрани депутати, от които ГЕРБ спечели 26, БСП спечели 0, а ДПС спечели 5. Иначе, по пропорционалната система, тогава ПП ГЕРБ би имала само 103 депутати, а не изкуствените 117. Прави впечатление упоритостта, с която БСП тогава вкара уж мажоритарния избор в изборния закон с катастрофален за себе си резултат чрез т. нар. поправка „Найденов-Добрев“. Ако се отчете само вота по пропорционалната система през 2009 г., ПП ГЕРБ би имала средно по 95 мандата, а БСП - средно по 63 мандата на последните 4 парламентарни избори. За ДПС си остават средно 34.

Един от най-обсъжданите и зле разбирани изборни въпроси у нас е гласуването в чужбина на последните 9 парламентарни избори. Колко са българските избиратели в чужбина? Какво е електоралното значение на вота от чужбина? Как се измерва то? Какво е влиянието на гласовете, идващи от Република Турция? Предполагам, че единици са хората у нас, които знаят отговорите на тези въпроси. Надявам се, че след тази публикация, техният брой ще се увеличи.

През 1989 г. броят на българските граждани беше почти 9 милиона. Днес този брой е под 8,4 милиона, т. е. загубили сме 600 000 души. Нека видим как се разпределят българските граждани и българските избиратели към началото на 2021 г. Числата са закръглени с точност до 100 000. Точните числа не се знаят, а и едва ли са нужни за целите на нашия разказ.

Тези числа се отнасят до българските граждани, т. е. хората, които имат ЕГН и съответно постоянен адрес в Република България. Иначе има още милиони хора по света, които се самоопределят като българи, но те не са български граждани по смисъла на закона. Вижда се, че приказките за 2, 3 и повече милиона български избиратели в чужбина, са точно това - приказки. Истинският брой на тези избиратели е 1 милион, че и по-малко.

И сега един фундаментален въпрос, свързан с вота от чужбина. Какво променя (или не променя) той? Накратко, вотът от чужбина има пренебрежимо малко електорално значение, или малко повече от половин процент! Защо това е така? На 9 парламентарни избори след 1991 г. са избрани 2160 = 9 х 240 депутати, включително нула на брой независими. До 1997 г. в чужбина се гласуваше само в посолства и консулства и ефектът от това гласуване беше нула на брой депутати.

От 2001 г. вече се разкриват секции извън посолства и консулства и ефектът от това гласуване е 15 депутати общо от 2160 за всичките 9 избора, или 0,7%. Всичките тези депутати са за ДПС поради гласовете главно от Турция, но това няма особено значение. Дали ДПС има 35, или 37 депутати, е все едно. За пример, през 2017 г. вотът от чужбина произведе нула мандата общо, т. е. не промени нищо в състава на 44-тото ОНС.
Да видим защо тук има толкова грешни тълкувания. Знае се, че зад един мандат стоят примерно 15 000 = 3 600 000/240 гласа. Една партия е получила 30 000 гласа от чужбина и значи те са u донесли 2 мандата. Звучи логично, но не е вярно. Както казахме, при пропорционалните системи броят на спечелените мандати зависи от съотношението между гласовете, а не толкова от броя им. Ако в чужбина гласуват в същата пропорция, както в България (както беше например през 2017 г.), вотът от чужбина има нулев електорален ефект, та ако ще и 1 милион гласа да дойдат оттам. Така електоралният ефект от вота в чужбина се пресмята, като от гласовете общо за партиите извадим гласовете от чужбина и пресметнем парламента с гласовете само от България. И тогава излиза една разлика от 1-2 мандата средно от общо 240 във всеки парламент. Това е именно онова 0,7% електорално значение на вота от чужбина. Всеки може да провери тези факти. Данните за изборите след 2003 г. ги има на portal.cik.bg, а данните от изборите дотогава - на друго място, но те в случая не ни трябват.

Разбира се, гласуването в чужбина е много важно, за да държи жива връзката на българите там с Родината и да гарантира конституционните им права. И това си струва всеки лев от милионите, които държавата харчи за вота в чужбина на всеки един избор. Но електорален ефект от гласуването в чужбина почти няма и това е математически факт. Засега.