Инициативата на радетелите за промяна на националния празник е политическа поръчка

Желанието е да се формират поколения без национално самосъзнание

Обърканото общество е по-лесно за манипулиране

Народната памет е запазила много мъдри сентенции, които с малко думи казват много неща. Първата поговорка, която ми хрумна когато четох изявлението на колегите историци от ВТУ „св. св. Кирил и Методий“, беше „крадецът вика дръжте крадеца“, или „историците викат забравете историята“.

В тези размирни и тъмни времена скандалите, омразата и пълната безотговорност на родните ни политици явно е в пълен синхрон с предложението за 2, 5 или 10 години да не се отбелязват национални празници, свързани с основни дати в българската история.

Надявам се тези пожелания да останат в рамките на хипотезите, с които е пълно днешното политическо информационно ежедневие.

Спорът, както винаги през последните десетилетия на родна демокрация се върти около 3 март, когато е подписан Сан-Стефанският прелиминарен договор, с който за първи път от няколко столетия се сключва споразумение между Руската и Османската империи за възстановяването на българската държава.

Явно за пореден път се прави опит за „изчегъртване“ на неприятни за задкулисните господари събития, които за тяхно съжаление за неотменна част от генезиса на съществуващата и до днес Трета българска държава.

Постоянно се повтаря идеята за това, че национален празник трябва да бъде обявен или 6 септември, денят на българското Съединение от 1885 г., или 22 септември, когато през 1908 г. се обявява независимостта на България.

Съзнателно се забравя, че тези събития са в резултат на руско-турската война от 1877-1878 г. Това обаче няма значение за радетелите на промяната, тъй като това е поръчка, а не тяхна професионална позиция.

Явно ситуацията е доста неприятна за глобалните неолиберали, след като преди време се появи услужливо формулираната и поднесена на претръпналата вече към всякакви фантасмагории българска общественост за това, че не руската многонационална армия, а украинските войски са освободили България от османска власт.

Документите все още съществуват, една част от колегите историци от Великотърновския университет са ги чели в руските и българските архиви, но сега политиката е по-важна от фактите.

Освен това обърканото общество е по-лесно да бъде манипулирано, а явно това е целта на изявата.

Също така се задава главният въпрос, от името на кого се отправя това обръщение към Парламента, след като официално никой не е оторизирал инициаторите. Вярно е, че всеки има право на гражданска позиция, но да излизаш от името едва ли не на половината българско общество, е меко казано некоректно.

Как може да се приеме тази инициатива освен като поредната възможност да се възроди още един фронт на конфронтация.
Едва ли обаче може да се приложи успешно поговорката „в мътна вода най-добре се ловят шарани“. И това ли е най-важното днес и сега? 

Инициаторите на този призив се включват в объркания и изпълнен с политически поръчки свят на демагогия и политиканство, с измамното усещане за последна, в случая, историческа инстанция. Това едва ли е добре за обърканите българи, а и не само за тях, защото подобно опасно заиграване с историята вкарва обществото в лабиринта на забравата.

Тодор Живков имаше една известна фраза, която доста често се използва през последните години „Да се снишим, другари, докато бурята премине“. Това не го спаси на 10 ноември 1989 г., но това е друга тема. Сама по себе си тази сентенция е мъдра.

Всеки нормален човек вижда и осъзнава, че България е поставена на пангара, на който нейните евроатлантически съюзници се опитват, надявам се, неуспешно да я вкарат в конфликтни ситуации.

Ако темата за националните празници стане част от политическата риторика и решения на българския Парламент, кова ще означава, че тя е част от пагубния за България сценарий.

Всеки народ има бъдеще, когато има родова памет и история. А ние българите имаме много какво да помним и с какво да се гордеем. Малцина са тези, които оспорват факта, че България е най-древната държава в Европа.

Опитите за размиване на памет за дати, факти и събития е поредното доказателство за желанието за формиране на поколения без национално самосъзнание подчинени на контролирана история, в която българите губят себе си, своята памет и своето бъдеще.