Върховният съд зарови в архива съдебната сага за срутената сграда на “Алабин”, която погреба две момичета.
15 години бяха нужни на наместниците на Темида, за да се пресрамят да решат, че няма виновни за смъртта на Дени и Петрина. 15 години не стигат, за да пресушат сълзите на близките им. Но са предостатъчно, за да се убедим пак и пак, че върховенство на правото у нас се намира под тогите - на тъмно и скрито.

Сградата била зле проектирана и можела да падне всеки момент, според съдиите. 60 години не мръднала, сиреч, но за зла участ рухнала, като я ремонтирали.

“Зла участ” ли казахме? Зла е за убитите. Но си е добра за оневинените за убийството собственици и строители, а и за тия, които са ги оневинили.

Казусът е приключен. Пито-платено. Облечените в третата власт са независими, несменяеми, авторитетни - с 1 милиард ежегодно им плащаме сметките. Протакането на делата до изчезване на следите са част от професията. И то частта, гарантираща растеж в кариерата. Защото бездействието в съдебната система не носи за магистрата никакви неприятни последствия. А пък действието го снабдява с ядове и врагове.
Докато е такава системата, така ще е - ще очакваме срутища всеки момент - и няма никакво значение дали правосъдието ще носи или не представката “спец”.