Ако мераклия хвърли похотлив поглед, униформеният надува свирка, а може и пищов да извади

Сериозни въпросителни клатят плажа на българина. Ще го пуснат ли до морето или ще се плацика в домашни условия. Ако има късмет, на какво разстояние ще са чадърите. Със слънчевия загар не се ли прихваща и коронавирусът, питат най-стерилните.

Морските бани са ново явление в битието на нашенеца. От прастари времена той се топи в минералните извори, с които изобилства земята ни. Пришълците подражават. Заради целебната течност император Константин Велики възкликва: „Сердика е моят Рим!“

През XVII столетие османският пътешественик Евлия Челеби хроникира, че в София има турска, гръко-латинска, еврейска, циганска и баня на бедните. Той разказва чудеса за лечебните свойства на минералната вода. Лекувала краста, дезинтерия, сърцебиене, треска и какво ли не още. Може да се отървеш дори от проказа, добавя Челеби.

Черноморската обаче също е лековита. Помага при неврози, високо кръвно, бронхит и кожни заболявания. През знойния август на 1880 г. княз Александър Батенберг пристига във Варна. Отсяда на морския бряг в гръцкия манастир „Св. Димитър“. Батенберг, който има проблеми с нервите, прави няколко бани и усеща внезапно облекчение.

Княжеската канцелария почва преговори с гръцката община за купуване на светата обител. Варненският общински съвет пък се заема да намери място за съседен „палат“. Най-сетне Министерският съвет узаконява тази точка на родината за лятна резиденция на държавния глава.

На 15 август 1882 г. тържествено е положен основният камък на двореца „Сандрово“. Сандро викали свойски на княз Александър. Това е днешният „Евксиноград“, в който са разпускали морна снага най-първите люде на майка България.

Княз Фердинанд превръща „Евксиноград“ в райско кътче на грешната земя. Строи, озеленява, позлатява. Дори бравите на тоалетните са щамповани с неговия герб. Една черноморска перла, на която съперничи само дворецът в Балчик, дело на румънската кралица Мария.

През 1903 г. Фердинанд решава да покаже какво е сътворил. Кани министерския кабинет начело с премиера Рачо Петров. Под големия ясен е сервиран чай. Някой предлага преди чаепитието да се изкъпят в морето.

Министрите почват да се събличат. Хвърлят ризи и панталони, свалят гащи и чорапи. Телесата лъсват, както майка ги е родила. Князът е впечатлен от пасторалната гледка. „Един адамитски кабинет“, сравнява ги той с древната секта, която практикувала нудизъм.

Така историята на домашния бански костюм начева с нудизъм. Без парцалчета, които лицемерно крият телесните прелести. Само голата истина!

На Бургаския плаж обаче е различно. В началото на XX век там е въведена драконовска наредба. Дамите задължително са с ризи до коленете, тараби ги разделят от кавалерите. Стражар се поти в униформа и бди да няма нарушения по „границата на морала“. Ако мераклия хвърли похотлив поглед, надува свирка, а може и пищов да извади.

„Когато нашето поколение ходеше на морето, това вече го нямаше - пише в спомените си софиянката Милка Чаушева. - Къпането беше смесено между мъже и жени. Беше времето на чарлстона, който лудо се играеше в Морското казино във Варна.“

Времето на чарлстона е средата на 20-те години. „Най-кръшно се кълчеше едно циганче, викаха му Зина. Ръкопляскаха му като на Жозефина Бекер, нали и двете са черни“, сравнява ги Милка.

Старото име на Златни пясъци е Узун кум, в превод Дългият пясък. На 13 юли 1922 г. тук гостува Борис III. Царят и още четирима мъже позират пред окото на обектива. Не са като адамитите на Фердинанд, носят бански гащета.

Последният вдясно е адютантът Коста Скутунов. В мемоарите си дворцовият офицер разказва за първите години от царуването на Борис:

„Той просто вегетираше под опекунството на министър-председателя Александър Стамболийски, който чувстваше, че амбицията му е удовлетворена, защото беше почти пълен господар на страната, ма­кар че беше почнал да се убеждава, че между демагогията и управ­лението има голяма разлика.“

Селският водач не летува на пустинния Узун кум. Събира бронзов загар в луксозния „Евксиноград“. С любовницата Пенка, която поетично нарича Татяна. За да не прегори, Пенка маже гърба на Стамболийски с французки помади. Телохранител ги пази, дори когато се плацикат в морето. Майстор фотограф съхранява за поколенията тази романтика.

„Той е имал репутация на „женкар“ - отбелязва проф. Джон Бел. - Съпругата му Милена била с няколко години по-възрастна от него и след като през 1902 и 1904 година ражда децата си, привлекателността u намалява.“

„Аз те обичам, обичам те прелестна и мила моя Татяна, както никой друг не съм досега обичал - изповядва се Стамболийски. - За пръв път в живота си, след толкова годишна бурна непрекъсната обществена дейност, аз се влюбвам с всички фибри на сърцето си и не се поколебавам да ти заявя това високо и категорично, както ти искаш в последното си до мен писмо.“

Към този шедьовър на епистоларната литература е приложена мидена черупка от „Евксиноград“.