Гарантираният минимален доход да стане 150 лв.

През последната седмица се случиха няколко събития, които имат отношение към социалното подпомагане в България. Първо беше представен поредният вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), после завърши публичната консултация за промяна в месечните социални помощи, а накрая беше представено и предложението за актуализация на бюджета, която залага основно промяна в социалните плащания. Тези събития, макар и да не е видимо от пръв поглед, са всъщност директно обвързани.

Европейската комисия (ЕК) от години отправя препоръки за промяна в обхвата и адекватността на месечните социални помощи, като по всичко личи, че в момента това е поставено като условие за приемане на НПВУ. Казано с други думи, ако не променим обхвата на месечни социални помощи, планът на страната може и да не бъде приет. Точно това провокира служебният кабинет да се разбърза с промени в коефициентите, които се прилагат спрямо гарантирания минимален доход (ГМД) за определяне на диференцирания минимален доход (ДМД). В същото време, макар последните да влизат в сила от 2022 г., в предложената актуализация на бюджета за тази година се предлага нова социална добавка за пенсионерите - до правителствената линия на бедността от 369 лв., която на практика ще има функцията на ново ГМД, но такова, което е предназначено само за пенсионери.

Всичко това звучи достатъчно объркващо и очаквано общественият фокус към темата е силно притъпен. Тази дискусия обаче е важна и заслужава специално внимание. Към момента месечните социални помощи в страната се отпускат на база диференциран минимален доход, който се определя като индивидуалният коефициент на всяко лице или семейство се умножи по гарантирания минимален доход (ГМД). Последният в момента е 75 лв., а индивидуалните коефициенти варират в зависимост от възрастта, семейно положение, здравословно и имуществено състояние на лицата. В най-честите случаи коефициентите на всяко лице варират от 0,66 - за лице в трудоспособна възраст, което съжителства с други лица, до 1,65 - за лице над 75 години, което живее само.

През последните повече от 10 години ГМД почти не е променян. През 2009 г. ГМД е 65 лв. а след 2018 г. е фиксиран на сегашното си ниво - 75 лв. Докато през 2009 г. нивото на ГМД е над 27% от минималната работна заплата в страната, то през 2021 г. е вече едва 11,5%. Този нисък размер на ГМД прави доходният критерий за отпускане на месечните социални помощи силно рестриктивен и съответно програмата има много малък обхват. На практика програмата, която е най-силно насочена към най-бедните, обхваща едва 76 хил. лица през 2020 г. или около 1% от населението на страната. Това е на фона на над 23% от населението, което е под линията на бедността и около 10% - в дълбока бедност с доход под 40% от медианния доход в страната.
Правителството предлага промени в месечните социални помощи, които целят разширяване в обхвата и в известна степен са отговор на критиката от ЕК. Предложените от правителството промени засягат процентите за определяне на диференцирания минимален доход (ДМД), като за пореден път не се предвиждат промени в базовия размер на гарантирания минимален доход (ГМД). Предложено е увеличение на процентите с коефициент 1,1 през 2022 г., с 1,365 през 2023 г. и с 1,224 през 2024 г. Общо предлаганото увеличение на процентите за определяне на ДМД е с 1,84 до 2024 г.

Сметките обаче показват, че това предложение е твърде плахо. Покачването на диференцирания минимален доход през 2022 г. е едва с 10%, което означава, че няма да се наблюдава сериозна промяна в обхвата - бенефициентите биха останали в рамките на около 100 хил. или под 1,5% от населението. Отлагането на ефекта за 2024 г. също е спорно.

През последния месец ИПИ изготви множество сценарии за промяна в ГМД, в т. ч. с конкретни изчисления за обхвата и ефекта при всяка една промяна. На база на всички разгледани варианти, базовото предложение на ИПИ е за увеличение на ГМД до 150 лв., което да е в сила още от 2022 г. Това би означавало ГМД да е около 20% от медианния доход в страната или 1/3 от линията на бедността. При този сценарий се постига обхват на месечните социални помощи от около 280 хил. души, тоест над 4% от населението на страната, както и много силен ефект върху условията за живот. Общата оценка за бюджетните разходи за месечни социални помощи при ГМД в размер на 150 лв. оценяваме на около 150 млн. лв., което остава далеч от много други програми с много по-ниска ефективност.

От седмичния бюлетин на ИПИ, със съкращения