Роскосмос тъне в много дългове

Трудности, невиждани от най-мрачните години

След разпада на СССР космическата програма на Москва претърпя същински колапс. Благодарение на международна помощ ефектите от катастрофата през 90-те години на миналия век бяха превъзмогнати. Русия обаче никога не се завърна в дълбокия космос и концентрира усилията си в ниска околоземна орбита.

След инвазията в Украйна партньорите на Роскосмос преустановиха взаимоотношенията си с космическата агенция. Това доведе до трудности, невиждани от най-мрачните години за космическата програма на Москва.

Най-добрият пример за това е космическият кораб „Союз“. Създаденият от съветските инженери апарат се бе превърнал в най-надеждния кораб за транспортиране на астронавти до МКС. През последната година той обаче се „прослави“ с многобройни провали.

През декември 2022 година „Союз“, скачен към МКС, започна да пръска неконтролируемо охлаждаща течност, причинявайки повишаване на температурите в кабината до опасни нива. Роскосмос просто го приписа на лош късмет, обвинявайки за неуспеха удар с микрометеорит.

Два месеца по-късно, през февруари сценарият се повтори. Този път на товарен кораб „Прогрес“, изстрелян на борда на ракета „Союз“. Охлаждаща верига отново претърпя авария, този път причинявайки спад на налягането на кораба. Инцидентът по подобен начин беше приписан на сблъсък с микрометеорит.

В последствие трима астронавти - един американец и двама руснаци - се оказаха блокирани на борда на Международната космическа станция. „Союз“ трябваше да бъде техният превоз до Земята, но разследването на инцидента накара Роскосмос да заключи, че неговият космически кораб не е в състояние за безопасно завръщане. Сега астронавтите ще трябва да чакат до юни, когато е планирано да пристигне друг „Союз“.

Междувременно, обратно на Земята, Роскосмос тъне в толкова много дългове, че не може дори да плаща наем за най-важния си космодрум - този в Байконур.

Русия търпи провали и с новата си ракета „Ангара“. През 2022 година бяха реализирани само два старта на базовата конфигурация „Ангара 1.2“. Макар ракетите да не се взривиха на стартовата площадка, те не успяха да изведат апаратите на борда си в орбита около Земята.