Ивет Горанова стана наша каратистка, която ще участва на олимпийски игри. Българската спечели квалификационния турнир в Париж, като триумфира в категория до 55 кг,  след 9 срещи. А контуренти в категорията бяха 60 състезателки.
Ето какво каза Горанова в интервю за пресклуб "България":

- Коя от 9-те битки ви бе най- трудна? Имаше ли сред победените световни или европейски медалистки?

-Нямах лесна среща. Всички бяха трудни и изморителни, но най-трудно ми беше срещу бразилката, в третата среща, защото и двете се познаваме добре. Тя е доста неудобен състезател. Срещата беше изключително динамична и до последните секунди не се знаеше кой ще победи. Всички състезателки бяха световни и европейски медалистки през годините. Рускинята е настояща европейска шампионка от преди 2 седмици, полякинята е настояща световна шампионка, от която загубих на световното първенство. За мен беше изключително важно сега да ги победя, за да си върна за загубите.

- Докъде искате да стигнете в Токио и как преценявате възможностите си?

- В Токио, разбира се, отивам за златния медал. Винаги се стремя към първото място, но ще се радвам на медал, какъвто й да е той. С половината състезателки, които са класирани за олимпиадата, вече съм играла. Побеждавала съм ги. Всичко е възможно- въпрос на желание , на ден и късмет.

- Зад внушителния ви успех стои и трудът на други хора...

- Първо искам да благодаря на цялата федерация по карате, на ръководството в лицето на нейния президент г-н Алексей Петров. Искам да благодаря на министъра г-н Красен Кралев за подкрепата през всички тези години, когато се подготвяхме за този олимпийски турнир. Искам също да благодаря на президента на КК “Петромакс” г-н Русалин Русалинов, както и на всички мои приятели, на семейството ми, че бяха зад мен винаги, дори когато съм изпадала в психологически дупки. Те винаги са вярвали в мен и са ме зареждали с положителна енергия. Не на последно място благодаря на кондиционния ми треньор Светослав Топузов, на физиотерапевтката ми Ирена Петкова и най-вече на моя треньор Ангел Стефанов, който ме търпя през всичките тези години. С него преминахме през доста трудности, през доста емоции- положителни и отрицателни, но успяхме в най-важния момент до вземем това, за което сме дошли.