Има ясни и точни правила, изключващи на практика възможността продължаването на дейността след изтичане на мандата да бъде неограничено във времето
ИВСС не само може, а е конституционно задължен да изпълнява своите правомощия в пълнота
И това доживяхме – висш конституционен орган да обяви с прессъобщение, че нямало да осъществява част от своите конституционни функции и компетенции, понеже му се струвало, че това било произтичало от решение на Съда в Люксембург по преюдициално запитване на Районния съд в София. Става дума за Инспектората към ВСС (ИВСС), който беше учреден с чл. 132а от Конституцията на Република България.
Такава позиция е неправилна и ерозира конституционния ред и принципите на правовата държава.
Правомощията на ИВСС произтичат пряко и изключително от Конституцията на Република България. Те не са делегирани от правото на Европейския съюз и съответно не могат да бъдат модифицирани, ограничавани или отменяни от институциите на ЕС, включително и от Съда в Люксембург, СЕС.
Изпълнението на тези правомощия не е дискреционно право, а конституционен дълг, който ИВСС има към българската държава и нейните граждани.
СЕС постановява в цитираното решение, че принципът на независимост на съда не допуска продължаване на функциите от страна на членове на орган на съдебната власт след изтичане на мандата им, освен ако няма изрична правна уредба в националното право, която да установява ясни, точни и предвидими правила и гаранции. Съдът също така подчертава, че единствено държавите членки са компетентни да предвидят такава възможност, с оглед осигуряване на институционална непрекъснатост.
В решението се формулират три изисквания от гледна точка на правото на ЕС:
а) наличие на изрично вътрешноправно основание с ясни и точни правила относно временното изпълнение на функции след изтичане на мандат;
б) гаранции за независимост, обективност и безпристрастност на съответния орган чрез защита от външни влияния;
в) съществуване на правила, изключващи възможността за неограничено продължаване на мандата.
Нито едно от тези изисквания не обосновава правомерност на отказа на ИВСС да изпълнява своите функции, защото националната правна уредба съответства на тези изисквания.
Първо, в българското вътрешно право съществува изрично основание и правило за продължаване на функциите на ИВСС при изтекъл мандат, а именно Решение № 12 по к.д. №7/2022 г. на Конституционния съд. Това тълкувателно решение е част от действащия конституционен ред и има задължителна сила.
Второ, вътрешното право съдържа ясни и точни правила, които „регламентират въпросното изпълнение на функции“ - това са правилата, нормирани със Закона за съдебната власт. Те са в сила, не са отменяни и правният им ефект е идентичен както при действащ мандат на органа, така и в условията на изтекъл мандат, когато по силата на конституционния ред органът продължава да изпълнява своите функции.
Трето, държавата е гарантирала чрез съществуващата нормативна и институционална система, че „органите извършват „своята дейност обективно и безпристрастно, като за тази цел бъдат защитени от всякакво външно влияние“. Тези гаранции съществуват и са напълно идентични както при действащ мандат на органа, така и в условията на изтекъл мандат, когато по силата на конституционния ред органът продължава да изпълнява своите функции. С други думи – налице са и гаранциите, и правилата.
Ако се твърди някакво конкретно инцидентно или системно нарушаване на тези съществуващи гаранции и правила (което Съдът в Люксембург, естествено, не прави), то – това е въпрос на конкретни факти и конкретно доказване по съответния ред, а не на общи интерпретации, съждения и хипотези. Дори и при наличие на конкретни и доказани нарушения (каквито няма!), тяхното санкциониране по предвидения в закона ред, не би могло да обоснове преустановяване на изпълнението на конституционно предвидените правомощия на ИВСС.
Четвърто, има ясни и точни правила, изключващи на практика възможността продължаването на дейността след изтичане на мандата да бъде неограничено във времето. Това са действащите конституционни норми, които предоставят правомощието по избор на ИВСС на Народното събрание. Продължителното (и обществено-политически укоримо!) неизпълнение на тези норми не означава липса на правила. Напротив, съществуващите правила са от най-висш юридически ранг – конституционни норми. Не става дума за „неограниченост във времето“, а за изтекъл мандат, чието подновяване е висящо. Оттук насетне се навлиза в дискрецията на Народното събрание, което в условията на парламентарното управление е пълновластно да реши въпроса с този избор, когато сформира изискуемото квалифицирано мнозинство. По какви причини, как и защо това не се случва вече няколко години, е въпрос на национална политическа и правна полемика, но не и въпрос, който може да се решава императивно от Съда в Люксембург, включително косвено – чрез обвързване с негативни правни последици за държавата от гледище на правото на ЕС. Този Съд не е нито над Конституцията на Република България, нито над Народното събрание.
Пето, тълкувателното решение на българския Конституционен съд, което съдържа изричното правно основание за функционирането на ИВСС с изтекъл мандат, не може да бъде преодоляно с решение на Съда в Люксембург. Това е така, защото единствено КС има монополната компетенция да тълкува националните конституционни норми и създадения с тях правен, политически и институционален ред.
Още повече, че централният момент в Решение ? 12 по к. дело №7 от 2022 г. е конституционният принцип на непрекъсваемост на държавното управление. Този принцип е компонент на правовата държава и върховенството на Конституцията, като основни начала, формиращи фундаменталната структура на Основния закон. В този смисъл, непрекъсваемостта на управлението е и елемент от националната конституционна идентичност, който не може да бъде дерогиран от съюзното право.
Изводът е, че ИВСС не само може, а е конституционно задължен да изпълнява своите правомощия в пълнота. Ако конкретните служители на ИВСС имат свои съображения да не изпълняват служебните си задължения, пътят е само един - да подадат оставка и да изоставят бюджетната заплата.
Накрая, трябва да се отстоява юридическото и политическо върховенство на Конституцията. Както го правят конституционните юрисдикции на Германия, Испания, Италия, Франция, Полша и други държави-членки на ЕС, които се противопоставят системно на агресивния съдийски активизъм на Съда в Люксембург, опитващ се да наложи своята съчинена концепция, че правото на ЕС имало върховенство над националните конституции. Но за това са нужни компетентност, национално самочувствие и национално достойнство, а не манталитет на амбулантни компрадори или на синекурни чиновници в някоя брюкселска дирекция, лишени от самостойно мислене и обзети от мъждивото провинциално въжделение да се "харесат на чужденците".