Ако има пълноценна и ефективна държава, оттам нататък успехът е неизбежен

Не е важно котката дали е бяла или черна, важното е да лови мишките

На площад Тянанмън, настоящият председател на КНР от мястото, където преди 70 год. Мао Дзедун провъзгласи създаването на социалистически Китай, облечен в същата скромна рубашка със закопчана до горе яка, Си Дзинпин произнесе кратка реч, в която наблегна на променения статут на страната в света и чувството на гордост от постигнатото. „Нито една сила не може да оспори статута на нашата велика страна, нито една сила не може да спре прогреса на китайската нация.“ С тези думи завърши председателят Си.

Както се казва, фактите са трудно оспоримо нещо. От една от най-изостаналите държави на земята ръководителите на страната от 1949 г. насам успяха на първо място да нахранят и облекат 1 млрд. и близо 400 млн. души. Преустроиха икономиката от аграрна в индустриална държава и по редица показатели първа икономика в света. Благосъстоянието на населението се е повишило 566 пъти. В началото доходите на китайците са били 50 юана, през 2018 са 28 228 юана. Средният темп годишно е над 6%. За изминалия период средните потребителски разходи на китайското население от 88 юана скачат на 19 853 и номинално са се увеличили 29 пъти. Курсът, който прие Си Дзинпин във вътрешен план, беше насочен основно към увеличаване на потреблението и той даде резултати. Във външнополитически план беше издигнат грандиозен проект „Един пояс, един път“. Проектът беше обявен на срещата на страните от Азиатско-Тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Индонезия през 2013 г. Си Дзинпин акцентира върху интереса на Китай към реализацията на т. нар. „Морски път на коприната през ХХI век“ и така съчета предишния проект от 2010 г. - сухопътния „Път на коприната“, което пък позволи на китайските експерти да обявят съществуването на обединяващ и двете концепции стратегически проект „Един пояс, един път“ (ЕПЕП).

Това на практика представлява новия китайски геополитически проект. Като основни направления в своята външна политика Китай обяви, че ще се придържа към концепциите за „диалог и мощ“ и „завоюване на световно историческо признание“. Според президента Си Дзинпин, част от т. нар. „китайска мечта“ са „мирното развитие“ и „хармоничното общество“. От ключово значение за реализацията на китайските планове за „ново отваряне към съседите“ са именно проектите за „Икономическия пояс на Пътя на коприната“ и „Морският път на коприната“.

Обединяването им в рамките на инициативата „Един пояс, един път“ означава формирането на перспективен модел в рамките на международната система, който да се опира на съществуващите норми, правила и структури. Двата „пътя на коприната“ предполагат създаването в евразийския суперрегион на мощна транспортна мрежа, включваща железопътни линии, автомагистрали, въздушни и морски маршрути, петроло- и газопроводи, далекопроводи и комуникационни възли.

Покрай транспортните магистрали следва да бъде изградена инфраструктурата, необходима за обслужването на всички тези мрежи, както и на индустриалните клъстери. По този начин индустриалните производства, строителната промишленост, металургията, енергетиката, финансите, комуникациите, логистиката и туризмът, концентрирани в участващите в проекта региони, ще формират един гигантски интегриран икономически коридор. Тази транспортна мрежа ще свързва Тихоокеанския регион, който е един от моторите на глобалната икономика, със световно значимото икономическо пространство на ЕС, като по този начин ще генерира качествено нови икономически възможности за ангажираните в проекта играчи. Обявените цели на проекта е улесняването на търговията и инвестициите, стимулиране на икономическото и технологично сътрудничество и създаване на зона за свободна търговия, което в крайна сметка би могло да формира единен евразийски пазар. На свой ред, създаването на евразийска континентална зона за свободна търговия ще промени икономическата карта на планетата и ще съдейства за формирането на нов политически и икономически световен ред. ЕПЕП е проект, който ангажира 32 държави с население от 4,4 млрд. души, генериращи 63% от глобалния БВП. През последните десет години обемите на търговията на Китай с тези държави нараства с 19% годишно, което се равнява на 4% от общия обем на ръста на китайската търговия.

Разбира се Китай гледа на този проект основно като средство за решаване на предизвикателствата пред собствената си икономика и директния сблъсък, в който се оказа с идването на президента Доналд Тръмп. Задачите, които китайците се опитват да решат с помощта на инициативата ЕПЕП, са създаването на нови пазари за китайската продукция, стимулиране на развитието и модернизация на собствената икономика, промяната на структурата на китайския износ, индустриализацията на вътрешните китайски провинции, ограничаването на вътрешната миграция, повишаване дела на юана в глобалната търговия, намаляване броя на потенциалните конфликтни заплахи. Стремителният възход на Китай през последните години и особено предявените претенции за излизането на страната като глобален играч на световната сцена, съвсем логично я сблъска с интересите на другите големи държави. Показателно в това отношение е едно изследване на процентното одобрение (респективно неодобрение) на Китай сред големите държави. Япония- 14%, САЩ- 26%, Великобритания- 33%, Франция- 33%, Австралия- 36%, Германия- 34%, Бразилия- 51%, Израел- 66%, Русия- 71%.

Следствие на бурното развитие и фактът, че в началото на 21 век Китай все повече се приближава до статута на свръхдържава, държавното ръководство в САЩ започна да отделя все по-голямо внимание на ролята на тази страна в геополитически план. През 2010 г. в лицето на президента Обама беше отправена покана към Китай за сформирането на „Голямата двойка“, Г-2, САЩ и Китай. Си Дзинпин отхвърли идеята, защото в нея виждаше преди всичко прехвърляне на отговорността и един вид съдействие на доминиращата роля на САЩ в Азиатско-тихоокеанския регион. От друга страна Китай определено се придържа към създаването на „многополюсен свят“, в който той гледа на себе си като доминанта в този регион. Това промени и американската стратегия и в момента наблюдаваме икономическа война против Китай, поддържане на сепаратизма в Уйгурския мюсюлмански регион, отрита подкрепа за протестите в Хонконг, противопоставяне в държавите през които следва да мине трасето на „Един пояс, един път“.

Увеличаващият се натиск доведе до рязко ускоряване на военните програми на КНР. На честванията по случай 70-ата годишнина видяхме ярка демонстрация на тази тенденция. На централния площад на Пекин се проведе военен парад, грандиозен не само по стандартите на Китай, но може би и на целия свят като цяло. В параден строй преминаха 15 хиляди войници и офицери от всички видове и родове войски на НОАК (Народноосвободителната армия на Китай), 580 единици разнообразна бойна техника и 160 самолета. Истинска изненада предизвика най-новата междуконтинентална балистична ракета (МБР) DF-41 („Дунфън-41“).“Източен вятър“. DF-41 е тристепенна ракета с твърдо гориво и обсег 12 000 - 14 000 километра. Бойната u част включва 6 до 10 отделни ядрени бойни блока, които могат да маневрират по време на полет. Все още няма данни за точността, но вероятното отклонение на крайната точка е около 150-200 метра. Това е на сегашния етап. В бъдеще, през следващите 2-3 години, поради подобрения в хардуера и софтуера, той вероятно ще бъде намален поне с още една трета. Отново беше показана и DF-21D („Дунфън-21Д“), „убиеца на самолетоносачите“ - балистичната ракета със среден обсег. Ракетата е предназначена за атаки срещу подвижни надводни цели като самолетоносачи и други големи бойни кораби.

Това е първият случай в историята на въоръженията, когато за борба с кораби се използва балистична, а не крилата ракета. Това предполага сложна система за целеуказване, насочване и корекция на курса на бойните блокове в полет, която е интегрирана със сателитната групировка. В различните u варианти, нейната далекобойност при стрелба по надводни цели е от 100 до 1450 километра, както и 1800 до 2000 км. Този показател е важен във връзка с това , че бойният обсег на американската палубна авиация възлиза на 800 км. Съответно - с оглед радиуса на поражение на ракетите DF-21, Китай не би позволил на самолетоносачите на САЩ да се приближат на 1400 км от бреговете.

Китай е постигнал успехи и в разработването на хиперзвукови оръжия. Новата балистична ракета DF-17 се изстрелва на програмираната височина и засилва до необходимата скорост хиперзвуковия глайдер DF-ZF, носещ ядрен заряд. Предполагаемата далечина на полета на DF-ZF е 10 000 - 12 000 км. Той може да маневрира на скорост от 5 до 10 мах (скорост на звука) и по този начин да преодолява противоракетната отбрана ПРО. По този начин Пекин повече от прозрачно намекна за постигане на способността в случай на глобален конфликт не просто да достигне няколко цели на територията на всеки вероятен враг, а да нанесе наистина съкрушителен удар. Това наред с безспорните успехи в изкуствения интелект, генното инженерство, телекомуникациите и космическите достижения показва на практика думите на Дън Сяопин, реформирал икономиката на Китай и дал новата насока за aки че Китай е социалистическа държава, тя доказа, че може и достига параметрите на капиталистическия флагман САЩ. Важното е да има пълноценна и ефективна „държава“, оттам нататък успехът е „неизбежен“.