Китай е потенциална черна дупка за световната икономика

Обективно страната е в най-голямата демографска криза, виждана в историята на човечеството

Китай е изключително важен за целия свят. Не само важен, но и дори бих казал ключов. Китайското икономическо чудо се превърна в един от фундаментите на неолибералния глобалистки модел на развитие на икономиката на света в последните тридесет години. След падането на Берлинската стена светът навлезе във фаза на бурен икономически подем, подклаждан от неолибералната геополитическа доктрина.

В кратце тя се основаваше първо на гарантирането на свободната търговия от страна на САЩ и второ на наличието на евтина и квалифицирана работна ръка, която да може да захрани растящото търсене в един глобализиран свят.

Както пише интересният геополитически анализатор Питър Зейън, този свят, който всички познаваме, приключи. След установяването на бретънуудската система САЩ пое охраната на световния океан и чрез мощта на своя флот и армия се превърна в гарант за безопасността на световната търговия. Образно казано Япония, например, нямаше нужда от поддържане на военен флот, с който да пази търговските си кораби, защото охраната се извършваше от САЩ. Вашингтон поддържаше тази система с цел оформяне на глобален алианс срещу Съветския съюз. След краха на СССР тази система стана ненужна, но САЩ продължиха да я поддържат, запазвайки глобалната си икономическа хегемония. За да съществува тя обаче бе нужно оформяне на глобална фабрика. Така с помощта на САЩ и западния свят на сцената излезе Китай.

В продължение на тази политика се оформи вторият стълб на глобалната икономика днес - Китай. Евтината работна ръка, големият потенциал за икономически ръст и локацията на страната я превърнаха в апетитна зона, която завихри невижданият ръст на глобалната икономика в последните 30 години. Днес е вън от съмнение, че Китай вече не може да продължи да изпълнява тази роля. Или най-малкото съвсем скоро няма да може да я изпълнява. Първо, Китай е в тежка демографска криза. И това е твърде меко казано. Обективно Китай е в най-голямата демографска криза, виждана в историята на човечеството. Тази година за пръв път от 60-те години на миналия век Китай нетно намалява населението си.

Политиката на едно дете, т. е. бруталната намеса на държавата чрез социално инженерство сега води до своите плодове. Отделно индустриализацията на обществото и модифицирането му от аграрно към индустриално води след себе си естествено намаляване на раждаемостта. Като към това добавим вътрешните етнически напрежения в странната, това поставя Китай в окото на перфектна демографска криза.

Отвъд демографията вече се вижда и вторият проблем - икономиката. Китайският политически експеримент, подклаждан през годините от западния свят, е към края си. Тези дни Пекин обяви, че за миналата година ръстът на икономиката на страната е три процента. Това е очевидна лъжа - Китай беше в локдаун почти цяла година. Това, въпреки че е надуто като оценка, пак е изключително лошо. Единственият по-малък ръст за последните пет десетилетия бе по време на първата пандемична година, когато Китай обяви бравурните 2,2 процента ръст. Смях в залата. С други думи, дори по външни белези Китай е очевидно в тежка икономическа ситуация, дори и да приемем нереалистичните данни подавани от Пекин. Китай не успя да оформи средна класа, вътрешното потребление е ниско, а това подкопава не само китайската икономика, но и световната такава. Колоси като Епъл и Тесла разчитат на китайското потребление, за да растат. Но това очевидно не се случва, което ще продължи да изпраща шокови вълни към западната индустрия.

Този колапс няма да се разиграе мълниеносно, но по всичко изглежда, че ще се разиграе. Текущата година е възможно да е добра за световната търговия, защото Китай ще се мобилизира да навакса лошите последни години. Но това ще има временен характер. Никой не може да седи на пръсти толкова дълго.

Дори и 2023-та да е добра, това ще е сред изключенията в близкото бъдеще, няма да е правило. Впрочем, дали ще е добра или не ще зависи в голяма степен и от САЩ - ако Китай опита да се стабилизира тази година, но Америка влезе в рецесия, както се очаква, то потенциално добрият икономически резултат ще се нулира. Но каквото и да се случи през тази година, това няма да промени голямата картина - САЩ вече нямат интерес да са глобален полицай на света, а Китай нямат капацитет да продължат да са глобалната фабрика на света.

Допълнително покрай демографския срив, който създава натиск върху социалните системи и покрай икономическия колапс, в Китай ще продължи тенденцията по свръх концентриране на политическата власт. Авторитарната система така работи - колкото по-лоша става ситуацията, толкова по-силна става хватката на тоталитарната държава, която се опитва да спаси ситуацията, докато реално я влошава. Като да стискаш пясък в ръката си, за да спреш изтичането на същия, което го кара само да изтича още по-бързо. Със засилването на авторитарната власт, ситуацията само ще се влошава. Населението ще застарява и намалява, икономиката ще се задъхва все повече, а политическите ексцесии ще се засилват, подсилвайки тренда по оттегляне на западните компании от Китай. Разбира се, че този апокалиптичен за Китай развой на събитията не е гарантиран - възможно е посоката да се обърне. Но към момента картинката не е розова.

Всичко това създава тежки рискове пред всички ни. Светът ще става все по-нестабилен, а търговията все по-сложна. От моята камбанария ще се развива една подчертана регионализация на света. Турция и/или Близкия изток ще оформят гръбнака на производството за Европа. Мексико и Латинска Америка ще засилят ролята си като фабрика на САЩ. Индонезия и Филипините ще задоволяват търсенето на Австралия и Нова Зеландия. Например.

Дали пропорциите ще са такива и дали въобще ще водим такова регионализиране не знам. Но знам едно - ще става все по-сложно. Не бива да се заблуждаваме, че светът ще се върне към безгрижието, което в по-голяма или по-малка степен беше характерно за последните тридесет години. Самият колапс на Китай, който изглежда все по-вероятен в близките години, ще изпрати трусове из всички слоеве на световната политика и икономика. Като към това добавим краха на Русия, връщането на Америка към нейните персонални интереси, чрез намаляване на участието u в световните дела, това води до логичният извод, че ситуацията ще става все по-нестабилна. В такова време се създава и потенциал, който ще зависи от ловкостта и сръчността на отделните народи.

Нашата локация ни дава потенциал да излезем по-силни от кризата. Но трябва първо да си оправим къщичката. Не можем да си позволим в такова време да продължаваме да се занимаваме със собствения си пъп. Колкото и да сме добри в това е време да започнем да гледаме голямата картина. Защото дори и да не искаме да се занимаваме с нея, тя ще продължи да се занимава с нас.