Клаудия Шифър - Разкошно разшифрована

Крайно качествената Клаудия Шифър отпразнува 53-ия си рожден ден със снимки по цветни бикини на ваканция в Гърция. Фантастичната форма на немския супермодел от 90-те и майка на три деца нахлу в заглавията и възбуди възторжени възгласи за гените и дисциплината на това подиумно и екранно бижу от сякаш последната западна епоха, в която жените си бяха жени. В модерния медиен контекст на разнородни истерии и невротизми, тялото на Клаудия е като прелестна присъда за престъпленията на прогресисткия режим срещу естетиката.

Преди три лета тя отпразнува своя половинвековен юбилей със синя рокля, сочна торта и точно послание: „Красотата няма възраст!”. От нейната уста тези думи звучат като закон. Висока, стройна, стегната, руса и приказно бяла, сега Шифър посрещна 53-ия си рожден ден с още по-малко дрехи, но с не по-малко грациозна от моделката пеперуда, която поетично и символично кацна на нейната ръка по време на празничната почивка в Гърция.

„Остаряването ми носи повече увереност. Може да бъдеш красив и да изглеждаш млад на всяка възраст. Модната индустрия все повече осъзнава това и вече е наясно, че трябва да се обръща към всички поколения”, каза Клаудия преди време.

Нейната стремителна кариера към върха започва през 1987-а, когато е на 17 години. Почти веднага става ясно, че тя е родена да бъде супермодел. Нейната европейска красота напомня за ранните години на Бриджит Бардо. Клаудия е блонди бомба с интелект. Искала е да учи право и да тръгне по адвокатските стъпки на своя татко, но е забелязана от модни агенти в дискотека в Дюселдорф. „Първоначално си помислих, че е шега и предложих на тези скаути за модната индустрия да се ориентират към моята приятелка, която смятах за много по-подходяща. Но те искаха мен и след няколко седмици се озовах в Париж на снимки, а останалото е история”, разказва Шифър.

Клаудия не тръгва по парти пътя на повечето модели от онази епоха. Тя е дисциплиниран професионалист и успява да влезе под кожата на Карл Лагерфелд, който започва да я учи на основните уроци в света на модата. “Карл ми помогна да осъзная силата на увереността и на това да бъда себе си. Той беше един от най-могъщите хора в модната индустрия и беше нереално да чуя точно от него думите “Ти си избраната”. Неговото одобрение ме превърна в друг човек - тогава още се ориентирах и си стъпвах на краката”, спомня си Клаудия.

Тя покорява света на красотата и изгрява на над 1000 корици на списания - световен рекорд за модел. Това е доказателство за нейното професионално дълголетие. Зад него се крие стратегическо осмисляне и бизнес ум. Тя избягва среднощните партита след модните ревюта, потопени в шампанско и лесно достъпни стимуланти. Шифър винаги е знаела какво иска и е била наясно, че се изисква стоманена воля, за да не изгори бързо в тази свирепа и конкурентна среда. Има дългосрочен план и го изпълнява, печели репутация на желязна професионалистка, на която може да се разчита.

Шифър е била лице и тяло на най-скъпите кампании за най-престижните марки. Тя е олицетворението на идеята за супермодел и една от най-разпознаваемите и обсъждани знаменитости на 90-те. Има връзка с илюзиониста Дейвид Копърфийлд, захранила колосално количество заглавия в светските колонки.

В продължение на четвърт век активна кариера нейната красота прекосява граници и езикови бариери, украсява страници и публични пространства. „В пика на славата си се чувствах като рок звезда, трудно стигах до колата си, въпреки бодигардове, които ми проправяха път. Феновете се натискаха да се снимат с нас. Имахме охрана на всяко ревю. Въпреки това, понякога, след връщането ми от подиума в гримьорната, установявах, че бельото ми е изчезнало”, спомня си Шифър.

И киното я обича

Красотата на Клаудия Шифър изпълва кадрите на доста филмови и телевизионни заглавия, макар и в малки роли. През 1994-а прави своя екранен дебют в семейната комедия с Маколи Кълкин „Ричи Рич”, където играе личната фитнес инструкторка главния герой. През 1997-а тя партнира на имена от тежката актьорска категория като Денис Хопър и Матю Модийн в „Затъмнението”. Шифър вдига естетическото ниво и на филми като „Черно и бяло”, „Приятели и любомници”, „Зулендър”, „В преследване” и „Живот без Дик”.