Българската журналистика отново вървеше след събитието и все още не може да осмисли какво се случи на срещата Борисов-Тръмп. Макар да съм от пионерите в създаването на Атлантическият клуб у нас, признавам, че съм изненадан от резултатите на тази среща. Благодарение на двата съвместни документа за пръв път имам усещането, че виждам ясно формулирани наши съюзнически отношения- права и задължения.

Преди време при посещенията на президента Радев и премиера Борисов в Русия се видя колко неподготвени са били придружаващите ги журналисти, за което вина носят самите институции, които имат това задължение. Така и сега, без да са били информирани за подготвяните от месец насам съвместни документи, българските медии се изказаха отново в така близкия им и изчерпващ хоризонта на светогледа им клюкарски дух на „Биг Брадър“ - ще има ли прегръдка, какви жестове да следим, как е бил облечен Каракачанов, какво има в плика му, защо никой не посрещна делегацията и т. н. Послушахме ги и следяхме с любопитство какво се случва. По едно време Бойко не сдържа порива си и посегна да прегърне Тръмп, който остана хладен и дори се отдръпна. Как да тълкуваме това? Много просто- англосаксонската природа на американския президент е далеч от славянските емоционални пориви за мъжки прегръдки и целувки. И т. н.

След като стана ясно, че двамата не са си губили времето напразно, време е да оценим кой печели и кой губи от постигнатото във Вашингтон.

На първо място печели самият Борисов. Край на слуховете, че американците са го „отписали“ и скоро ще приложат към него законът „Магнитски“, край на клюките, че Цветанов си е създал солидни връзки в американските служби и е успял да злепостави Борисов пред тях, край на очакванията, че американците са решили да сменят ГЕРБ от властта и т. н. Очевидно е вече, че плановете им за България и региона се базират на Борисов, той е техният човек и на него ще разчитат. Казаното от посланик Херо Мустафа пред Атлантическия клуб, че САЩ няма да допускат корумпирани чиновници на своя територия и че ще изпратят свой съветник по въпросите за корупцията и свободата на медиите, не означава недоверие към Борисов. Иначе нямаше да договарят с него такива важни въпроси като стратегическото ни сътрудничество.

Какво печели обаче България? Двата документа са така написани, че всяка формулировка може да бъде тълкувана по различен начин. Например по въпроса за военната база на Черно море, което беше единственото за което научихме преди посещението от самия Борисов, че иска Черно море да е за разходки с платноходки, а не за военни кораби. В резултат на преговорите е решено във Варна да се разположи „само“ координационен център за дейността на корабите на НАТО в Черно море. Това се тълкува като успокояваща ни победа. Наивно обяснение. Всеки, който разбира поне малко от военно дело, знае, че при ракетна атака първата цел ще бъде командния център, т. е. Варна, а след това самата база (в Румъния, например).

Същите двусмислия има и в раздела за енергийното сътрудничество. Ясно е, че там става дума за внос в България на американски шистов газ. Тълкува се като победа, че не се уточняват количествата. Но не се уточняват и цените. Всичко това предстои да се договаря. Да, ние можем по балкански да разчитаме на постепенната забрава, но американците не са наивни. По всички отворени въпроси за основните сфери на сътрудничеството ни ще бъдат написани конкретни планове и задължения със срокове за изпълнение. Времената не са „брежневски“, когато разчитахме на благоволението на „Големия брат“, ако му дадем някой орден. Плюсът е, че трябва да разчитаме на себе си, което ни приучва на отговорност. Така че България може да е доволна от уважението и вниманието към нас и българския премиер.

Кой губи? Цветанов, разбира се, който губи последния си коз да си придава някаква важност. Губи и дясната опозиция, която разчиташе, че е единственият говорител на САЩ в България и обратно. Това означава вече, че трябва да изостави упованието си, че друг ще u реши проблемите и всичко ще зависи от умението u да спечели гласовете на избирателите Е, да, може да се залъгва с възможността Тръмп да бъде свален чрез импийчмънт или да загуби изборите, за да дойдат демократите, които брои за свои благодетели.

Особено е положението на лявата опозиция, т. е. БСП. От една страна, тя може би също се е надявала вътрешно, че външни фактори могат да допринесат за свалянето на Борисов. Но ако сега заеме критична позиция към резултатите от посещението, това ще я противопостави на сегашната американска администрация, а БСП отдавна вече е разбрала, че САЩ са единият от двата външни фактори, от които зависи политическата ситуация в България. БСП не може да заеме антиамерикански позиции, защото това означава да се откаже от приетия вече курс на евроатлантическа ориентация. Ясно е, че няма да тръгне и към съглашателство с Борисов. Труден става пътят, изисква много гъвкавост.

В крайна сметка като резултат от посещението можем да очакваме нов кабинет на Борисов, вероятно до Нова година. Неговият календар се изпълнява.

Място в самолета

Едва сега научихме кои са журналистите, намерили място в правителствения самолет. На връщане те са имали брифинг от Борисов- общо или индивидуално. Сега представят как той не се поддал на натиска, какво е казал на Тръмп на четири очи и т. н. И разбира се, колко е историческо посещението. Пропуснат е шансът да разберем какво се промени за нас.