Източна Европа не присъства в ключовите секторни политики на Евросъюза

Кой какво взе по държави в Еврокомисията

Има един анекдот за османския султан. Когато под натиска на обстоятелствата империята му вече трябва да се модернизира и му предлагат кандидати за нови министерски постове. Великият везир му представя младеж учил корабоплаване във Великобритания за поста министър на мореплаването, друг учил железопътно дело в Германия за министър на железниците, трети медицина в Париж за министър на здравето. Султанът помислил и назначил този с морското образование за министър на здравето, следващия с железопътното дело за министър на корабоплаването, а лекарят за министър на железниците... Везирът го попитал: Как така, та те нищо не разбират от министерствата си?! Точно за това, отговорил султанът, като не разбират ще питат мен и аз ще решавам вместо тях!

Нещо подобно се случва и с новите постове в Еврокомисията.

Една от най-пострадалите от мигрантската вълна, Гърция получи в лицето на своя еврокомисар Маргаритис Схинас ресора за мигрантите. Въпреки опита ресорът да бъде прикрит под витиеватото название комисар и заместник председател на ЕК по „съхраняването на европейския начин на живот“, това не подведе никого и председателят на Европейския парламент Давид Сасоли насрочи изслушване във връзка с наименованието на част от новите ресори в Комисията. Те ще се проведат в отговарящите за тези направления комисии на парламента между 30 септември и 8 октомври, като всеки ден ще бъдат изслушвани по двама кандидати сутрин и двама следобед. Конкретно за новите ресори председателят на ЕП отбеляза, че някои от тях предизвикват учудване, както и че в нито един от тях не е открил думите „миграция“, „култура“ или „изследвания“. Не е достатъчно да се говори за иновации и младеж, за да се разбере, че става въпрос за култура и изследвания, уточни Сасоли. Относно поста на гръцкия еврокомисар, сегашният председател на ЕК Юнкер беше абсолютно директен, че не харесва идеята европейският начин на живот да е противопоставен на миграцията. „Приемането на тези, които идват отдалеч, е част от европейския начин на живот“, добави Юнкер. Опитите да се защити ресора под предлог, че в него се споменават различен вид европейски „защити“, като тази на икономиките, на масивите с базите данни, няма да успее, защото там са включени и защитните механизми за охрана на границите, нещо което пряко влияе върху разпределянето на мигрантските потоци.

Друг един интересен случай е предоставянето на политиката за съседството и разширяването на ЕС на унгареца Ласло Трочани. Това е спорна номинация в две направления. Унгарското правителство отнесе много критики от Брюксел относно прилагането на върховенството на закона, вкл. до закани да бъдат наложени защитни механизми и отнемане на право на глас, изключване на управляващата ФИДЕС от ЕНП. Министър на правосъдието в правителството на Виктор Орбан беше същият Ласло Трочани, като с него започнаха проблемите на Унгария в това направление. Едно от основните задължения на комисаря по разширяването е да даде увереност, че новите кандидат-членки отговарят на изискването за върховенство на закона. Интересна ще бъде мисията на Трочани в Северна Македония. Там където той ще трябва да обяснява как да се прилага върховенството на закона и колко са добри директивите на Брюксел, като самият той е водил непримирима борба с тях. Има и още нещо, това ще бъде и представителят от страната Унгария, измъкнала чрез активна специална операция подсъдимия бивш македонски премиер Никола Груевски, дала му убежище и отказваща експулсация. По този начин се създава усещането, че в ЕС са позволени двойни стандарти, за страни-членки може изключения, а за кандидатките - не може. И без това двете чакащи да влязат в приемната канцелария на ЕС, Албания и Северна Македония вече поеха един студен душ преди месец от Франция и Холандия, като не получиха начало за преговори за присъединяване.

Паоло Джентилони от Италия ще бъде еврокомисар по икономиката. Също странна кандидатура. Единствено по-зле от това би могло постът да беше даден на Гърция, а миграционната политика на Италия, което всъщност е почти еднакво. Огромната задлъжнялост на Италия над 2,23 трилиона евро (!), счупени отдавна рекорди от 132% от БВП на страната, създават усещането, че хаосът може да продължи и италианският кандидат ще трябва да доказва, че няма да протекционира собствената си изпаднала в дефолт родина. За да платят дълга си, италианците трябва да работят 16 месеца от 12 в годината и да не харчат нито цент през това време. Преди година правителството на Италия заяви, че няма да се съобразява с правилата в еврозоната и отпусна помощ от 17 млрд. евро на италианските банки, като по този начин завери сметката и на останалите държави в евро, нещо което вбеси най-вече Франкфурт като централа на еврото.

Румъния получи ресор „транспорт“. Рована Плумб обаче е близка с подсъдимия политик от левицата Ливио Драгня. Това разбира се е по-приемливо, отколкото ресора „правосъдие“ напр., но отново буди съмнения.

За България, страната с най-емигриращата младеж и най-ниско иновационно равнище на икономиката, ресорът „Иновации и младеж“ за европейците е доста учудващ. За периода 2021-2027 година се предвиждат 140 млрд. евро, но политическата тежест не е толкова голяма. Още повече, че Мария Габриел не получи позиция на заместник-председател на ЕК, което с изключение само на още един еврокомисар получиха всички останали от миналата еврокомисия на Юнкер. Досегашният ресор на Габриел е отделен като самостоятелен, с увеличен бюджет и отива при датчанката Весттагер, която е и изпълнителен-заместник председател на ЕК. Нещо ново като позиция. Определени са още двама такива - изпълнителният заместник-председател Франс Тимерманс ще съгласува работата по Европейския зелен пакт. Той ще отговаря и за политиката за борба с измененията в околната среда. Изпълнителният заместник-председател латвие­цът Валдис Домбровскис ще съгласува работата в областта на икономиката в интерес на хората и ще бъде комисар за финансовите услуги.

В бъдещата Еврокомисия има и награди, например за Полша. Полша хвърли всичките сили в това да не допусне Франс Тимерманс да стане председател на Европейската комисия. И се съгласи на всички останали въпроси. Полският министър-председател Матеуш Моравецки открито заяви след вота в Европейския парламент, че Урсула фон дер Лайен дължи избора си на неговите депутати. И така страната получи ресор „земеделие“. Като една от присъединилите се най-рано от Източния блок, Полша си осигури огромен фонд за подпомагане на земеделието и сегашната позиция естествено, че напълно я удовлетворява.

Но каквото и да са получили източноевропейските държави в новата ЕК, остава ясното усещане, че Източна Европа не присъства в ключовите секторни политики на ЕС и отново е поставена в положението, когато имате да вземате някакво важно решение, първо ще питате какво да ви бъде решението.