Конституционните промени: Крачка напред, две назад 

Открояват се три групи текстове: полезни, безполезни и вредоносни 

Забраната лица с второ гражданство да заемат високи постове е продукт на нашата национална специфика

На 28 юли беше внесен проект за промени в Конституцията. С цялото уважение към усилията на неговите автори и вносители, трябва да се каже, че с някои изключения предложенията нямат потенциала да окажат значително полезно въздействие върху функционирането на държавата. Открояват се три групи текстове: полезни, безполезни (а отчасти и недопустими) и вредоносни. Ето някои кратки предварителни бележки по тях.

Полезните предложения са за укрепването на парламентарната република и засилването на гаранциите срещу девиации на конституционната система към едноличен президентски режим. Лошите прецеденти от последните години, когато с института на служебното правителство беше злоупотребявано до степен то да се превръща в гумен печат на едно пряко президентско управление, изведоха на преден план въпросът за ограничаването на президентската дискреция в тази процедура. Проектът предлага НС да не се разпуска преди избори, а само да не заседава в месеца на предизборната кампания.

Това предложение по чл. 64, ал. 3 КРБ заслужава подкрепа, но е необходимо прецизиране на сроковете с оглед 4-годишиния мандат на Парламента. Предлага се също Президентът да действа при своеобразна обвързана компетентност в процедурата за назначаване на служебно правителство – да назначава служебен премиер след консултации с парламентарните групи, като изборът му е измежду председателите на НС и КС и управителя на БНБ. По предложение на самия служебен премиер Президентът да назначава министрите. Дали това нарушава баланса на властите, поради което е в компетенцията на Великото народно събрание (ВНС)? Поддържам тезата, че не се нарушава балансът на властите, не се засягат типичните правомощия на Президента в условията на парламентарно управление и, следователно, тези предложения могат да бъдат приети от „обикновения“ Парламент. Това е така, защото една от същностните характеристики на парламентарната форма е парламентарното доверие и контрол върху Правителството. Сегашният модел на назначаване на служебно правителство е напълно извънпарламентарен, а парламентарният контрол върху такова правителство - силно ограничен. Това е нетипично за парламентарното управление. Идеята, която се предлага сега, е насочена към връщането на типичните черти на парламентарната форма. Нужно е обаче да бъде прецизирана и допълнена. Без претенция за перфектност, ето една възможна формулировка за алинеи от 5-та до 9-та в член 99:

“(5) Президентът след консултации с парламентарните групи назначава служебен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд и управителя на БНБ, когато не се постигне съгласие за образуване на правителство по реда на предходните алинеи.

(6) Служебният министър-председател след консултации с парламентарните групи предлага на президента структура и състав на служебното правителство. Указът на президента за назначаване на служебното правителство се издава в срок от 3 дни.

(7) Когато в срока по ал. 6 президентът не назначи служебно правителство, служебният министър-председател внася предложението в Народното събрание, което избира служебното правителство в срок до 7 дни, без да променя предложената структура и състав.

(8) Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца от назначаването или избирането на служебното правителство.

(9) Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждането на изборите, освен по изключение, когато се налага осъществяването на парламентарен контрол по реда на чл. 90.“

Към безполезните и отчасти недопустими предложения следва да се отнесат най-вече предложенията за съдебната власт. Идеята за два отделни органа – съдебен и прокурорски съвети - изисква ВНС. Но ще припомня общата оценка, която дадох на идеята за разделянето на ВСС на колегии още на 3 юли 2015 г. в парламентарната комисия за промени в Конституцията: „Значението на тази промяна е силно преувеличено. Разделянето на ВСС на две колегии няма този ключов характер, който му се придава и ще бъде неправилно да му се възлагат очаквания да излекува досегашните пороци на кадруването в съдебната система“. Тогава приеха колегиите във ВСС. Нещо да се промени? Не. Препотвърждавам тази оценка и за настоящите предложения, които с незначителни нюанси са в същата посока и няма да доведат до качествена промяна в правораздаването. Същото се отнася и до изпразването на фигурата на главния прокурор от съдържание.

Буди тревога обаче вредоносното предложение за премахване на забраната лица, които имат и друго гражданство, освен българското, да бъдат депутати, министри, президент и вицепрезидент. Развитието на националните конституционни традиции по този въпрос винаги се основава на исторически и национални специфики. След Втората световна война и най-вече след деколониализацията има обща тенденция към допускане на двойното гражданство в повечето държави от Европа и Америка. Това се отнася особено за отношенията в бившите колониални империи, където двойното гражданство е инструмент за запазване на чувството за общност. Повишената мобилност прави двойното гражданство често явление и при големите държави, които исторически са създадени чрез приток на имигранти – САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия. У нас, а и в редица други национални държави, е съвсем друго. Писал съм в „Труд“ по темата още през 2021 г. - „Не пипайте Конституцията за двойното гражданство“. Забраната лица с второ гражданство да заемат такива постове е продукт на нашата национална специфика, формирана в конфликтни геополитически и регионални условия. С нея не се нарушават права, а се защитава надмощен обществен интерес - държавният суверенитет и националната сигурност. Неслучайно заради двойно гражданство през 1880 г. е касирано избирането на Димитър Греков и на Евлоги Георгиев. Парламентарните дебати по този въпрос са интересни от гледище на разбирането на нашите предци за самостоятелна и суверенна българска държавност. Историческата натовареност на отношенията с Османската империя изключва самата мисъл поданик на султана, а по-сетне гражданин на Република Турция, който има и българско гражданство, да ръководи България. Днес Северна Македония е изградена върху отричане на българската история и идентичност - можем ли да допуснем и техен гражданин да определя съдбините ни? Или пък и руски гражданин – т.е. гражданин на държава, която счита България за „неприятелска“ и е определена от международните организации за „държава-спонсор на тероризма“, чийто лидер е с издадена заповед за арест от Международния наказателен съд в Хага? Когато си установил правно-политическата връзка, каквато е гражданството, с друга държава, станал си носител на правата, задълженията и лоялността към законодателството и институциите на чуждата държава, в която живееш, то не следва да бъдеш допускан до “Светая светих" на политическото представителство и публичната власт в държавата, която си напуснал.

Въобще, проектът прави крачка напред за укрепването на парламентарната република, но две крачки назад по останалите въпроси. Нужна е широка експертна и политическа дискусия за подобряването му.