Група във фейсбук набра огромна скорост и се превърна в тотален хит в последните месеци. От 15 септември досега в групата „Когато бях малък, си мислех че...“ са се включили повече от 23 хиляди. „Вие в какво сте вярвали, когато сте били малки и на каква възраст разбрахте, че сте в голяма заблуда?“, питат създателите й, а участниците отговарят без задръжки...
Читателят на детските спомени във фейсбук групата „Когато бях малък, си мислех че...“ ще се увери, че българското дете е издънка на нация неизтребима. Яло миша отрова, бъркало в контакт и си играло с живак, то е израсло напук на всички обстоятелства. Единственото, което може да го срази, е ужасна мистериозна болест, наречена пубертет.
А ето и част от темите.
Терминът е мондегрийн (mondegreen) - когато погрешно чуеш в песен някоя фраза и се получи с нов смисъл. Например:
Къци Вапцаров: Кажи, мойто момче, коя песничка ще ни изпееш?
Детето: "Удомача"
КВ: ...?!
Детето запява: "У домача совник трака..."
Малките живеят в объркан свят, пълен с нови понятия и думи, разяснявани твърде фриволно от родителите им, като например, че проститутка означава "проста тутка", гастрит на нервна почва - "гъз, трит на неравна почва", а педераст - "човек, който расте на педя". Детето често не се сеща или не се осмелява да пита и в ума му като тъмни сенки се издигат странни образи като „по света Юнас“, онази „режисьорна дублажа“, споменавана в края на всеки дублиран филм, или необичайното име на Казанлъшкия стадион "Цвят Корадойнов".
Огромно количество заблуди възникват от текстовете на песни. Една от най-обсъжданите е "Отвори ми".
"Мислех, че текстът на онази песен е “Отвори ми, нося ти шейна”, и се чудех защо така не му отварят на човека, като е помъкнал цяла шейна." Вариантът "Отвори ми, нося ти жираф" е озадачавал не едно дете.
"Колко пъти, колко пъти, един Листоли...” е причина децата да си задават въпроси: "много се измъчвах какъв е тоя Листоли и защо е един.“ Друга детска тревога идва от чуждоезичната Por que sera, в която май се пее "Порти Сере, Порти Сере" - "...и си мислех тоя колко е долен - да се изходи пред хорските къщи." За разлика от венецуелеца Руди Ла Скала, сръбските певци правят добро впечатление на българското дете: "Нашите много слушаха сръбска музика и като малка аз мислех, че сърбите са много хигиенични защото възпяват душа в своите песни."
Ето и следващото признание: "Аз пък дълго размислях над текста на "Хей ръчички", който ми се струваше твърде мистериозен: "Хей ръчички, хей ги две, те ме слушат най-добре: едната МИ Е другата, а пък двете - лицето!" Как така едната ми ръчичка ще е другата? А пък двете ръчички - лицето? Но бях свикнала с мисълта, че в песните има неясни и дори абсурдни неща и това сигурно е неизменна тяхна характеристика. А освен това са пълни с непознати думи като "салти" - "Боряно, Борянке, САЛТИ ли си мома?" Но не смеех да попитам..." Друго дете пък не може да проумее "как така само едната ръка ще мие другата и защо са измислили песен в която едната ръка остава мръсна, че и после с ДВЕТЕ (една мръсна и една чиста) трябваше да си измия лицето..."
До известна възраст децата не знаят цинизмите и с пълно гърло пеят неща, като "ебала лайка", всъщност "Ех, балалайка". За възрастните тези неща са толкова срамни, че понякога дори не можем да ги изпишем с истинските им букви. Ето още един разказ:
"Вече по-големичка, бях пред огледалото, с четката в ръка и пеех с грамофона. Напъвам глас на песен на Йорданка Христова. Не помня цялата песен, но това се чуваше, това пеех: "на, на, на, на, на п@тка бездомна." И повтарям си аз припева, баща ми се прибира. Чул е човекът какво пея и как няма да чуе? Целият вход кънти - огледалото е в антрето, всички са чули. После стана ясно, че не е п@тка бездомна, а "пукната стомна"."
Стигаме и до прословутата шутаранга. "Бяхме убедени, че значи нещо мръсно. Според момичетата думата била в женски род, според момчетата - шутаранга бе в мъжки род - понеже се пее „забрави шутаранга свой“. Героят на тази история и делегат на 7 други деца се допитва до учителя си по литература. „Той се усмихна и обясни, че това е стара градска песен, по стихове на Р. Бърнс, английски поет и в нея се разказва как придворният шут се влюбил нещастно в кралицата и й се обяснил в любов. И че припевът всъщност бил: "Забрави шутът ранга свой..."... Все пак, жалко, че думата не бе мръсна."
Мистериозен е смисълът на песните “Спрела баба, спрела баба - две, къде ли?" ("Прела баба две къдели") и "Посеяла баба Начо Каралеща" (на чукара леща). "Все се чудех какво означава "колисти" в детската песен "Вятър колисти в гората пилей..." - "колист" (същ.м.р.) - нещо което може да се разпилее в гората като задуха вятър."
Темата не минава без "Сбогом! Да носиш таз слива утре далече от мен", "... и водка ли е любовта" и "Душата ми кантар е-е-е".
"Тих бял Дунав" е направо отделна глава. Ако не знаете, текстът започва така: "Тих бял Дунав се вълнува. Весе, лошо ми й!" По-нататък стихът "па казана капитана" повдига резонния въпрос защо капитанът има казан. Става още по-страшно, след като някой се сеща да припомни и детската заблуда на Стоянка Мутафова, според която следващият стих е "гол, в ръката с нож".
„Когато бях малка, си мислех, че съм изключително талантлива, защото нашите ме викаха в хола да рецитирам думичките, които изговарях по-специално: фафе, джигмидже, барелина, лъзгавница и т.н. Гостите винаги бяха възхитени от мен и много се забавляваха.
Можете да си представите разочарованието ми, когато разбрах, че истински талантливите деца, всъщност рецитират собствени стихотворения, свирят на инструменти или пеят на гостите.“ Детските думи за възглавница са много: лъзгавница, зъвглавница, главабница, кавалница "съзглавница", гагамница, гаваница. „Катеска и катесофон бяха моите любими, все пак баща ми от малък ме направи меломан,“ споделя друг участник в разговора.
„А моят бисер е чумичка, вместо чешмичка. Майка си е мислела, че не мога да изговоря думата, докато много възмутена съм ѝ казала, че тати казва на чумичката „чешма“!“
„Ставах на шест. Всичките ми сетива предусещаха наближаващото Барби. Фантазирах си как мама ми го връчва и аз казвам: "Не-е, нямаше нужда, наистина." А може би щеше да е Барби И още нещо... За мое нещастие се оказа, че мама ми е приготвила за подарък.... шублер. ШУБЛЕР!!!
Необичайният подарък беше придружен от обяснението, че барбитата са за тъпаци. А аз с този чудесен шублер ще мога да измервам каквото си поискам. Така добре ме убеди, че съм на оферта, че след една седмица всички мои приятелчета искаха от техните да имат шублери.“
Тази тема отприщва неочаквано много признания. Оказва се че и други момиченца са копнеели тъкмо за измервателен уред. „И аз играех много с шублери – пише участничка в групата. - Но нямаше да съм на кеф да получа такъв подарък при положение, че мога да си играя с тези на татко. Любимият ми седеше във виненочервен кожен калъф.“ „Блазе Ви – намесва се друго пораснало момиче-техничар. - У нас имаше само един и той беше в кутията за инструменти. Аз го използвах като картечница в игрите, на такова ми приличаше.“
„А аз получих барби, когато исках ВИНТОВЕРТ и шублер. Животът често е несправедлив.“ Мъжкият отговор е: „Неведоми са пътищата Божии. Искаш винтоверт, Животът ти дава барби.“
Но малките бъдещи жени не копнеят само за шублер, да не си помислите. „Аз поисках отвертка, за да видя какво има във видеото. Имах отвертка, нямахме повече видео.“ Майсторката на късия разказ моментално получава съвет: „А можеше просто да пъхнеш филия с лютеница. Пасва идеално.“ „Мечтаех за собствено ментгеменце, и никога не го получих,“ проплаква ощетено от родителите си пораснало момиче.
Не всички деца са знаели за съществуването на шублера. Дори тези, които били чували за него, понякога живеели в дълбока заблуда. „Аз си мислех, че шублер е мъжката версия на шуба (дреха), следователно шуба за момчета.“ Голям брой момчета си признаха, че бъркали шублера с гишето, от което лелките в стола подаваха чиниите – шубер. Може би затова интересният инструмент не е присъствал в списъка им за Дядо Коледа или Дядо Мраз.
„Мислех си, че другите деца са много наивни, за да вярват в Дядо Коледа.“ Друго дете стига още по-далече: „Аз не казвах на нашите, че Снежанка е кака ми, за да не се разочароват.“ И как няма да се съмняват, като: „В детската градина брадата му висеше разлепена в единия край. Трябваше да си наистина наивен, за да не видиш.“
„Мислех си, че чинийката с розови гранули, оставена на стълбището към тавана, са забравени бонбонки. Тайно си хапвах от време на време по едно, въпреки че не бяха сладки. И разбира се, че ядох бой, но чудното беше защо никой не ме предупреди, че тези атрактивни на цвят бонбонки са отрова за мишки.“
„И аз така ядох картофено пюре с отрова за хлебарки. От къде да знам - майка ми го оставила на плота и без да каже. Бях на 25.“
Но не са само отровите за мишки и хлебарки. Живакът от термометър е бил обект на щастливо забавление за много деца, родени преди демокрацията. „Бях си купила няколко термометъра, счупих ги и излях съдържанието в едно шишенце от хапчета. Ултра интересно ни беше да бръкнем с кутре в тази "течност", без да се измокрим! Постепенно количеството намаля, пропорционално на интереса и не помня какво стана с него. Знаехме, че е отровен, но нали не го ядяхме?!“
„Колкото повече чета в тая група, толкова повече се чудя как така цяло едно поколение не сме се самозатрили,“ обобщава спомените един от участниците. И в крайна сметка изводът се налага от само себе си: „Така де, ние с отрова за мишки си пораснахме, с един вирус ще ни плашат.“
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш