Марк Рюте се готви за генсек на НАТО

Премиерът в оставка на Нидерландия е подкрепян от Вашингтон и Париж

От доста време се шушука, че норвежецът Столтенберг не е много харесван на поста

Бледнее перспективата жена да застане начело на Алианса, камо ли британец

Когато в началото на юли премиерът на Нидерландия Марк Рюте подаде оставка поради разнобой в управляващата коалиция, той обяви, че напуска политиката. „След важната роля, която изиграх в холандското правителство, ще зарежа завинаги политиката и ще се занимавам с нещо съвсем различно, като не искам да ходя нито в Европейската комисия, нито в Европейския съвет, нито в НАТО!“ - заяви лятоска пред журналисти бившият изпълнителен директор на хранително-козметичния колос „Юниливър“ и министър-председател на страната си от 2010 г. Той обясни още, че щял да ръководи изпълнителната власт до предсрочния парламентарен вот на 22 ноември, но вече се готвел за бъдещето си на университетски професор на пълно работно време. Мнозина му повярваха, включително и „Труд news“, който отрази подобаващо решението за бойкот на политиката на нежелаещия българите за шенгенци премиер.

Оказа се обаче, че ако не е лъгал, Рюте просто е заблуждавал наивниците по въпроса за бъдещето си. Или пък се уплашил от бездната на празнотата в живота му на свикнал с гъделите на властта мъж в разцвета на силите след напускането на министър-председателското кресло. Съответно през последните седмици се е отказал да става скромен университетски професор и явно е зареял поглед в политическите висини на Европа и света. Ами преди няколко дни хвалещият се под път и над път премиер, че ходи на работа с велосипед, обяви пред холандското радио „Den Haag FM“ големия си интерес към поне три от най-примамливите длъжности на планетата. Значи и към поста председател на ЕК, тоест да смени там Урсула фон дер Лайен, и към шефското място в Европейския съвет, където сега властва Шарл Мишел, и към Генералния секретариат на НАТО, където се разпорежда Йенс Столтенберг. Като от радио-интервюто стана от ясно, по-ясно, че предпочитанието на министър-председателя в оставка е към Алианса, където мястото на генерален секретар би трябвало да бъде освободено на 1 октомври догодина.

Иначе във важните европейски столици от доста време се шушука, че норвежецът Столтенберг не е много харесван на поста, на който бе неохотно оставен през 2022 г. поради войната в Украйна. През тази година пък не бе сменен заради липса на убедителни кандидатури и защото американският президент Джо Байдън си имаше куп други главоболия. „Въпросната роля на генерален секретар на НАТО би била много интересна за мен, тъй като ще ми предостави възможността в течение на няколко години да се изявявам активно на междуродната сцена в период на драматични глобални промени“ - подчерта Марк Рюте с любимата си театрална риторика в интервюто за родното радио. А на малко подвеждащия въпрос, дали не би се съгласил за отговорния пост в Алианса да бъде издигната кандидатурата на жена, тъй като той никога не е бил заеман от представителка на нежния пол, интелигентният холандски лидер лукаво се престори на поддръжник на идеята: „Да, съществува голям шанс тази позиция да бъде предоставена на европейка, което също би било добро нещо“ - посочи все още действащият премиер.

Самопредлагането на Рюте за шеф на НАТО може да бъде прието много добре от основните играчи в Алианса, още повече, че то изглежда като режисирано зад кулисите - коментираха влиятелни политически наблюдатели в Нидерландия, Белгия и Франция. Няма начин, след като под ръководството на премиера-колоездач Холандия се очерта като един от най-верните поддръжници на Киев още от самото начало на войната в Украйна. Като далеч преди другите съюзници, още през август, Хага обяви, че ще достави на Зеленски желаните от него бойни самолети „Ф-16“. И въпреки че няма голям опит в отбраната, Рюте може да се похвали като един от най-издръжливите и последователни лидери на континента при обсъжданията на важни за Запада военни въпроси. Така например той бе един от първите, които се сблъскаха челно с турския президент Реджеп Ердоган при обсъждането на кандидатурите за Алианса на Финландия и Швеция, като наложи тезата си за техния прием и излезе съвсем читав от двубоя. От друга страна под неговото лукаво ръководство Нидерландия обаче не е увиличавала разходите си за отбрана от 2014 г. насам. Като изискваната напоследък от САЩ минимална „бариера“ от 2% от БВП за военни цели според запознати с тематиката наблюдатели ще остане недостигната и до 2025 г.

Наистина в надпреварата за ръководния пост в НАТО участват с мерак няколко дами, но според политическите анализатори в Западна Европа кандидатурите им не биха предизвикали единодушно одобрение. Так например министър-председателката на Дания. Мете Фредериксен бе с много силни позиции, но след продължителните u разговори през юни в Белия дом с Джо Байдън и особено след срещата на върха във Вилнюс през юли шансовете u избледняха. Тогава се засилиха тези на естонката Кая Калас, но и те се изпариха, след като медиите разкриха, че съпругът u е акционер в транспортна компания, работеща с Русия. Освен това, въпреки че страните членки от източния фланг на НАТО биха били изключително доволни да видят тяхна представителка начело на Алианса най-вече поради войната в Украйна, малко вероятно е мечтата им да се сбъдне. „Кая Калас е истински ястреб, а съюзниците в НАТО никога няма да поемат риска от пряка конфронтация с Русия, на каквато естонката е склонна“ - анализира пред френския „Льо Фигаро“ източник от щаб-квартирата на блока в Брюксел.

Обратното - Марк Рюте може не само да се възползва от подкрепата на много европейски страни, включително на Франция, тъй като според изтеклата от Елисейския дворец информация той бил високо ценен от самия президент Еманюел Макрон. Успехът му обаче е едва ли не в кърпа вързан, тъй като номинацията му от Вашингтон се смята за почти сигурна. Още повече, че през пролетта Джо Байдън бил приел съвсем на сериозно кандидатурата на Рюте и бил пожелал той веднага да оглави НАТО. Тогава обаче премиерът бил дал да се разбере, че няма да напусне поста си в Хага, но сега, след разпадането на водената от него коалиция, ситуациата е коренно променена. Платната на кандидатурата му според анализаторите надува и фактът, че Нидерландия е членка на ЕС и изключително близка до САЩ. А това е обстоятелство, което би блокирало пътя към ръководния пост в НАТО на представител на Великобритания - перспектива, за която редица европейци не искат и да чуят.

Разговорите около избора на наследник на Йенс Столтенберг би трябвало да се подновят сериозно едва след няколко месеца с наближаването на срещата на върха във Вашингтон. Според специалиста по НАТО в Европейския съвет за външни отношения Камил Гранд, Вашингтон най-вероятно ще поиска да приключи темата много по-рано, опасявайки се от турболенции при разпределението на постовете в ЕС след общоевропейския вот догодина през юни. „Ето защо не бих се изненадал, ако решението за генсек на НАТО бъде взето през първото тримесичие на 2024 г., за да нямат американците проблеми след това“ - смята Камил Гранд.