Писателят познавал телепатията

Авторът на “Том Сойер” бил член на окултно общество

Писателят Марк Твен в книгите си често осмива окултисти, гледачки, врачки и говорещи с духовете. Като журналист той подозира, че зад всеки “феномен” стои по един измамник. Но в живота си самият той се сблъсква със свръхестественото и към края му не е така скептичен. В рубриката “Кристална топка” ще ви покажем, че нещата често не са такива, каквито изглеждат.

Писателят Марк Твен е известен с лекото си искрящо чувство за хумор и трезвия си поглед върху нещата от живота. Но той винаги е търсил истината. Дори, когато тя се намира дълбоко под повърхността. Авторът на “Том Сойер” и “Хъкълбери Фин” провеждал експерименти, за да провери дали съществуват медиуми, които говорят с мъртвите. За съжаление, всички опити водят до едно и също и единствено доказват, че тези, които си приписват свръхестествени способности, са шарлатани.

За първи път Марк Твен или, да кажем, Самюъл Клемънс, е имал мистични изживявания, свързани със смъртта на дъщеря му Сузи. Той и съпругата му безуспешно се опитват с помощта на контактьор да извикат духа на Сузи. От 1884 до 1902 г. той е член на Английското общество за изследване на свръхестествените явления. В молбата си за постъпване твърди, че редовно има случаи на телепатична комуникация с най-различни хора, независимо от разстоянието на което се намират. В същото писмо той излага своята теория зя телепатичния телеграф. Идеята му е основана на известен според него феномен на разминалите се писма. Когато пишеш на някого, често се случва така че той, сякаш е доловил че мислиш за него, също сяда и ти пише. И така пликовете с клеймата се разминават по пътя си към адресатите. Днешният еквивалент на това би бил, ако си мислиш за някого и той ти се обажда по телефона. Или пък обратното, когато някой ти звъни, преди да хванеш телефона, да знаеш кой е.

Телепатични телеграми

В крайна сметка няколко години по-късно Марк Твен се отказва от членството си. Но доразвива идеята за телепатичните телеграми. Според него хората могат да се свързват с посредством мисълта си. Това става мигновено и може да се осъществи на огромни разстояния. За съжаление, това не става, когато желаем, а в ситуации, при които мозъците на двамата комуникиращи - по неизяснена засега на науката причина - се синхронизират. Така те започват по съвсем естествен път да си предават мисли. Твен пише в есетата си за телепатичната телеграма, че ако се намери учен, който да изобрети как могат да се синхронизират умовете на хората, ще настъпи нова ера, в която човечеството няма да има нужда нито от телеграми, нито от телефон, нито дори от преводачи, защото ще общуват на ниво мисъл и няма да им е нужно да използват език.

Телепатичните телеграми описва и в есето Mental Telepathy: a Manuscript With a History (1891). Особено впечатляваща е една от личните му истории, която е потвърдена и от очевидец. Марк Твен разказва как на 2 март му хрумва идея: че трябва да се напише книга за Сребърните мини в Невада. Описва идеята си в подробности - какво трябва да съдържа, как трябва да бъде структурирана и т. н. в писмо до свой приятел, също писател, за когото смята, че чудесно би могъл да я напише. Аха да му прати писмото, но решава да го задържи.

На 9 март получава писмо от същия човек. Интересното е, че с него не са си писали, не са се срещали или чували от години. Още преди да го отвори, Твен знаел какво съдържа и кога е написано: на 2 март. В момента, в който пощата пристигнала, на гости му бил негов братовчед. За да направи нещата още по-драматични, той разказал на роднината си как е написал писмо до същия този човек, какво съдържа то и, че не го е изпратил. После предположил в големи подробности какво съдържа току-що донесеният плик. Когато разпечатали съобщението от приятеля му, оказало се, че всичко е точно както го е предположил. “Не се съмнявах, че моят ум и умът на г-н Райт са влязли в тясна комуникация, въпреки, че се намирахме на 3 хиляди мили разстояние,“ пише Марк Твен.

Сънищата предсказват

Той също така вярвал, че сънищата му предсказват, което е разбираемо, след като сънувал в подробности предупредителен сън за смъртта на собствения си брат през 1858 г., пише изследователят му Чарлз Франклин Бийч. Твен до края на живота си се занимава сериозно с две направления в “сивия сектор” на науката: хиромантия и френология. Той изследвал пропорциите на човешкия череп и вярвал, че те могат да разкрият много за човека.

Хиромантия

И не само вярвал, че всичко е изписано на дланта на човек, но и сериозно изучавал книги за хиромантията. Той ходел при един от най-известните гледачи и окултисти на времето си - ирландеца Луис Хамън-Чейро. През 1890 г., когато семейството на писателя било застигнато от финансови неприятности, Чейро предсказал, че проблемите на Марк Твен ще се разрешат преди 68-ия му рожден ден. И действително познал: Твен сключил договор с издателството “Харпър енд брадърс” през октомври 1903 г. (Марк Твен е роден на 30 ноември 1835 г.

Всъщност впечатленията от тези си посещения авторът е използвал в разказа “Трагедията на Пудънхед Уилсън” (1894).

Духът на Джийн

След смъртта на дъщеря си Джийн, Марк Твен пише на сестра є Клара, която е в Берлин: “като за човек, който не вярва в духове, ми се случи нещо доста странно,“ пише той. Съкрушеният баща влязъл в стаята на Джийн и “нали знаеш как там винаги е топличко и закътано и никога не става течение. Внезапно усетих леден полъх. Реших, че може би вратата е отворена. Но проверих - затворена беше. Казах: “Джийн, ти ли си? Искаш да ми кажеш, че вече си с останалите?” И студеното течение спря.

Марк Твен претърпява една след друга няколко тежки загуби: губи първо най-голямата си дъщеря Сузи, която почива на 24 г., осем години след това загива съпругата му Оливия, а най-малката от дъщерите му Джийн издъхва след още 5 г. Джийн страда от епилепсия и последните две години, преди да заживее с баща си, е прекарала по санаториуми. Починала внезапно, след няколко месеца на щастливо съжителство. В нощта преди Бъдни вечер тя получава епилептичен припадък, докато се къпе във ваната. Сърцето є спира. 4 месеца по-късно си отива и Самюъл Клемънс.