“Принцът на мрака” Ози Озбърн празнува 76 години и въпреки влошеното си здраве отново намира своя път в заглавията с желанието си да продължава да работи и най-вече с постоянния публичен интерес към неговото творчество и житейско приключение през най-силните десетилетия на тежката музика. От години Озбърн е нещо като митичен фолклорен образ, оставил траен отпечатък върху пейзажа на рок културата, напоена с истории за злоупотреба с пиене, дрога и “групита”. Наскоро Ози бе приет в Залата на славата на рока за втори път. Сега вече и като солов артист.

Озбърн, разбира се, е най-уважаван и митологизиран като вокалист на великата банда Black Sabbath. Преди време той се оттегли от активния сценичен живот заради проблеми със здравето и необходимостта от операция след жестокото му падане, което влоши нараняванията му от почти фатална катастрофа през 2003 г.

Миналата година Озбърн претърпя четвъртата си операция на гръбначния стълб, която определи като “последна”. През годините той нееднократно е изказвал удивлението си от факта, че все още е жив, нарича себе си “медицинско чудо” и дори бе казал, че ще дари тялото си на Музея по естествена история, за да проучат учените причините за нечовешкото му дълголетие. Освен баналните за рок звездите пиене и дрога, Ози се е лекувал в психиатрична клиника, чупил е врата си по време на шофиране (като по време на лечението е бил вкаран в състояние на изкуствена кома), и страда от генетично заболяване, подобно на Паркинсон. Да не говорим за нервните кризи и семейните проблеми. Но той винаги е бил и майстор на хумора и страхотните фрази. Тук публикуваме някои от тях, като почит към него:

“Навремето баща ми ми каза: “Джон Осбърн, ти или ще станеш велик човек, или ще влезеш в затвора”. Ами, нямах много голям избор...

От всички неща, които съм изгубил през живота си, най-много ми липсва акълът.

С възрастта започват да те подвеждат три неща: като първо, паметта, а второ и трето - аз ги забравих.

“Пинк Флойд” правеха музика за богаташки синчета, ние бяхме обратното.

Виаграта е страхотно приспивателно. Взимам Виагра и съпругата ми Шарън веднага отива да спи.

Лудостта не се научава, тя ти идва отвътре.

Наистина обичам публиката си. Когато съм на сцената, не за тях е привилегия да ме гледат, а за мен е привилегия да съм пред тях.

Мога да кажа съвсем честно, че всички лоши неща, които някога са ми се случили, са свързани с наркотиците и алкохола. Имам предвид, че никога нямаше да уринирам на площада в Сан Антонио, Тексас пред мемориала Аламо в девет сутринта, облечен с вечерна женска рокля, ако бях трезвен.

За да лъжете, трябва да имате отлична памет, а при мен тя е никаква.

Аз съм грижовен, за хората съм, и съм създаден да забавлявам хората. Аз съм човек на семейството. Аз съм съпруг. Баща. Бил съм и много други неща през годините, за които не искам да говоря. Винаги се опитвам да подобря себе си. Мисля, че това ми е присъщо.

Аз съм яростен алкохолик и яростен наркоман, и не бих искал да видя децата ми да вършат същото нещо.

Някой ми каза тази сутрин: “На какво отчиташ, че се дължи твоето дълголетие?” Не знам. Имам предвид, че не можех да планирам живота си по-добре. По всички сметки би трябвало да съм мъртъв! Само като си помисля за злоупотребата, на която подлагам тялото си - наркотиците, алкохолът, начинът ми на живот през последните десетилетия!

За мен смъртта е следващият етап. Не вярвам, че за нас това ще е краят - не вярвам, че със смъртта настъпва краят на цялото човечество.”

На 76 години той продължава да е живата история на хеви метъл естетиката, с право завоювал своя прякор “Принцът на мрака”.

Човекът и прилепът

На 20 януари 1982 г. по време на концерт на Black Sabbath в Айова фен хвърля прилеп в краката на Ози. Той мисли, че е гумена играчка и му отхапва главата. Бързо го изплюва, след като схваща, че е истински. След концерта му бият инжекция против бяс. “Главата му мърдаше в устата ми, по устните ми се стичаше кръв”, пише той по-късно в автобиографията си. “Трябваше ми доста вода, за да преглътна тази шибана глава на прилепа. Все още я чувствам заседнала в шибаното ми гърло, след всичките тези години. Хората от цял свят ми казват: “Ти си този, дето убива животинки. Правиш ли го още? Всяка нощ ли го правиш? Гарантирам ви, че ако умра сега, утре хората ще напишат - “Ози Озбърн, човекът, който отхапа главата на прилеп, умря в своята хотелска стая”. Ей това ме чака...”