От гледна точка на парламентарната аритметика кабинет на Патриотичния фронт (ПФ), подкрепен от Реформаторския блок (РБ) и други депутати, с мълчаливото съгласие на ГЕРБ, би могъл да постигне стабилно мнозинство. Това би продължило живота на 43-ото Народно събрание и би отклонило перспективата за предсрочни избори през пролетта на следващата година. Подобно решение би възстановило частично институционалната стабилност и предвидимост в управлението на страната. Въпросът е в това каква политика ще бъде водена от подобен кабинет.

Досега ПФ следваше собствената си позиция, изразена в декларацията за подкрепа на управленската програма на ГЕРБ и РБ. В този смисъл фронтът беше част от парламентарното мнозинство, подчертано дистанциран от изпълнителната власт. Съществена част от идеите и исканията на ПФ бяха реализирани от мнозинството. В същото време представителите на националистите бяха склонни на известни промени в първоначалните си предложения. Би могло да се приеме, че диалогът между ГЕРБ и ПФ беше по-ефективен през изминалите месеци, отколкото между самите коалиционни партньори от РБ.

Отклоняването на „горчивата чаша” на предсрочните избори и навлизането в нова фаза на политическа нестабилност изглежда достатъчно важна цел, за да бъдат направени усилия по посока на съставянето на второ правителство в мандата на този парламент. По-голямата част от депутатите на ГЕРБ и „Български демократичен център-Народен съюз“ изглеждат склонни да приемат подобно решение. След президентските избори и постигнатия резултат от обединените патриоти „Атака“ също подкрепя подобно развитие на ситуацията. Срещу подобен сценарий са онези, които възприемат себе си като победители на президентските избори - основно БСП и ДПС.

Освен преодоляването на политическата нестабилност реализирането на третия проучвателен мандат от страна на фронта би довело до известни различия във водената от правителството политика. Политиката по отношение на миграционния проблем би придобила по-категорични измерения. В съответствие с досегашните си заявления фронтът би наложил повече мерки в социалната сфера, като водещо значение би имала евентуална корекция по отношение размера на пенсиите и финансирането на определени социални услуги. Към това трябва да бъде прибавен и положителният ефект от повишаване на обществената подкрепа за политиката на сигурност, която би наложило едно подобно правителство.

Представителите на фронта в изпълнителната власт биха отговорили на страховете на българските граждани с политика, която в по-голяма степен би се доближила до позициите на страните от Вишеградската четворка. В този смисъл подобна промяна би оставила в опозиция по-либерално настроени групи в обществото, но като цяло не би довела до съществени промени в европейската позиция на България. Подобна политика ще бъде възприета като дясна и патриотична в степента, в която българското общество възприема подобни определения.

Рисковете могат да се разгърнат в няколко посоки. На първо място, по отношение на единството на партиите в обединените патриоти. ВМРО, НФСБ и „Атака“, както и останалите извънпарламентарни формации, подкрепили Каракачанов на президентските избори, за първи път постигнаха някаква форма на обединение. Историята на различията и противопоставянето между тях е много по-дълга и бурна.

Позициите на ГЕРБ ще бъдат определящи за парламентарното мнозинство, независимо от привидната пасивност. РБ ще бъде принуден да се развие по-бързо към някакъв нов тип обединение. БСП ще радикализира позициите си и по-често ще търси възможности за външен натиск върху правителството. Но водещо значение все така ще има въпросът за политическата цена за отбягването на политическа криза.

Трайното съгласие е само по отношение на Ердоган

Единството на новата управляваща коалиция ще зависи от отношението към Русия. Все по-често това ще бъде водещ критерий в европейската политика. За разлика от ВМРО и „Атака“ НФСБ изразява по-отчетливо самостоятелна позиция по отношение на руските интереси в България. Общата позиция срещу политиката на Ердоган в Турция може да се окаже недостатъчна основа за трайно съгласие.