Най-мъдрото решение за Паметника на съветската армия

Само да се редактира в Паметник на съветските окупатори

Така нашите деца, внуци и правнуци до девето коляно ще знаят защо сме преживели четири десетилетия тоталитаризъм

Като историк, аз съм против бутането и местенето на паметници. Защото думата „паметник“ иде от „памет“. Идните поколения да си спомнят за нещо добро или лошо, случило се по хълмовете на времето.

Ние сме баш майстори в поругаването на национални реликви. Малцина знаят, че най-многострадалният паметник у нас е този на Димитър Петков. Скромна пирамида от черен мрамор на неговото лобно място. Вдигат я стамболовистите, но идват на власт народняците и я махат. После според политическата конюнктура няколко пъти е възстановявана и унищожавана.

Точно срещу паметника на Димитър Петков отвъд булеварда е Паметникът на съветската армия. Най-конфликтният монумент в днешното размирно време. Русофобите искат да го местят, русофилите опълченски го бранят. Каква е истината за това построение от гранит и метал.

Паметникът е открит през 1954 г., за да ознаменува десетилетието от превратния Девети септември. Като му свалят платното, светва надписът: „На Съветската армия освободителка от признателния български народ“. От какво са ни освободили червеноармейците, когато през Втората световна война не сме поробени?

„От фашизма!“, отговарят комунистите с двойки по история. В България наистина е имало фашистки организации, но никога не са били във властта. Нещо повече, правителството е забранявало сборища на крайно десните, а при блокадите са обискирани и техните свърталища. Защото упорито готвели преврат.

Марксистите изковаха обаче невероятното съчетание „монархо-фашизъм“.

Такъв хермафродит няма!

Аристокрацията се гнуси от лумпен пролетариата, върху който се крепи фашизмът. Атентатът срещу Хитлер през 1944 г. е дело тъкмо на офицери с представката „фон“.

Червеноармеецът с „освободени от фашизма“.

Дори уважавани авторитети като акад. Илчо Димитров лепнаха на Борис III етикета „фашист“. А царят се е подигравал с фюрера, наричал го „фелдфебела“ и „злонравна крава“. По негово внушение запазваме дипломатическите отношения със Съветския съюз. Не пращаме войска на Източния фронт, заминава само един санитарен влак.

В същото време братушките ни провокират. Обръщат консулството във Варна в терористично гнездо. Есента на 1942 г. полицията има сведения за складирано там оръжие. На 15 септември иска разрешение да провери. Дипломатите под прикритие два часа протакат и нашите влизат със сила. Открити са взрив, радиопредавател, микрофилми, шифър, план на укрепленията и списък на шпионите.

Ето го и паметният 5 септември 1944 година. Тогава освободителите от турско робство решават да ни освободят и от фашисткото. Обявяват ни война и нахлуват с танковете. Под чужда окупация започва съветизацията на страната.

Първо е така нареченият Народен съд, който ни изкара най-големите фашисти на планетата. В Нюрнберг, котилото на националсоциализма, са издадени 12 смъртни присъди. У нас трибуналът посочи 2730 мишени за разстрел. С този резултат България може да кандидатства в „Гинес“ за най-фашизираната държава. Германия, Италия и Испания дишат прахта от ботушите на нашите доморасли гаулайтери.

После иде референдумът „Република или монархия“

През 1946 г. на всенародното допитване бабите и дядовците дават своя решаващ вот. Макар че животът им е минал в царска България, масово гласуват за република. С бастуни отиват до урните, а най-немощните са носени на ръце. Такъв е случаят с баба Стоица Петрунова от село Горни Лозен. Според „Работническо дело“ внуците я носят до избирателната секция да пусне свещената бюлетина.

Най-сетне е ликвидирането на опозицията. На 27 октомври 1946 г. са насрочени избори за Велико народно събрание. Високият форум е призван да смени Търновската конституция с Димитровска. Въпреки репресиите от 465 места в парламента опозицията печели 99. Неин водач е Никола Петков, син на Димитър Петков. През 1947 г. депутатският му имунитет е отнет. На 16 август 1947 г. е осъден на смърт, екзекутиран е на 23 септември. Другите инакомислещи са командировани по зандани и концлагери.

Цялата тази драма е вградена в Паметника на съветската армия. Пъстър творчески колектив се труди над мегаломанското построение. Има бездарници и таланти като Любомир Далчев. През 1979 г. той емигрира в САЩ, отвъд океана преосмисля своя принос в поръчковия монумент. Дава инструкция какво да се махне от неговата композиция „Октомври 1917 година“.
„Най-голямата неудача е фигурата на комисаря, вмъкната като идеологическа необходимост и която е катастрофа за устрема, постигнат в раздвижените стойки на лица от антуража“, сочи скулпторът.

Любомир Далчев си отиде от този свят

Комисарят остана, за да бъде поругаван с цялата компания червеноармейци. Боядисваха ги във всички цветове на дъгата, украсяваха ги с графити. Грамада от проекти, висока колкото монумента, се натрупа около неговото префасониране.
Най-авангардна е офертата на Соломон Паси. Да се изкопае яма, дълбока 44 метра, предлага натовецът. В нея да потъне цялата пирамида, като остане да стърчи само ръката с автомата. Той е шпагин, най-масовото съветско оръжие по време на войната.

НАТО обаче се бори за мир, не му отива на Паси кръвожадната идея. Може да се приложи челния опит от Карлово. Там демилитаризираха партизанска мадона в центъра на града. Пуснаха пожарникарска стълба, доброволец се изкачи и отряза цевта на шпагина. После върху овалния пълнител залепи факел – символ на просвета и благоденствие.

При съветския витяз обаче не става да се имплантира пламък, защото не държи оръжието вертикално. Законите на естетиката внушават да се посади китка цветя. Която всеки ден се полива, за да запази своята свежест.

Много народна пара ще отиде да се копае дупка и наеме градинар за поддържане на букета. Още повече средства ще се прахосат за местене на паметника в Музея на социалистическото изкуство. Най-мъдрото решение е само да се редактира. От Паметник на съветската армия в Паметник на съветските окупатори.

Така нашите деца, внуци и правнуци до девето коляно ще знаят защо сме преживели четири десетилетия тоталитаризъм.