Ако сте гледали италианската комедия "Добре дошли на юг", знаете горе-долу какво ви очаква в Неапол. Във филма става дума за малко градче в южната част на Ботуша и за разликата между надутите и претенциозни италианци от севера и небрежните, темпераментни южняци, отдадени на страстите си- храна, скандали, любов, долче фар ниенте, футбол, море... Неапол е всичко южняшко, умножено по десет. Плюс спиращи дъха гледки към близките острови, невъобразимо движение със задръствания, шум, стигащ до кресчендо, постоянна "изложба" от графити по олющените фасади на предградията, изобилие от най-добрите пицарии в света, безкрайно дълга морска алея и оживени пристанища, и един очарователен средновековен център. А над целия този невероятен залив се издига планината Везувио с едноименния вулкан, напомнящ от време на време с горещия си дъх за неаполитанския темперамент.

Аз пристъпих към Неапол и с картините, които една любима писателка е нарисувала чрез романите си в моето въображение. Елена Феранте разказва истории в "Гениалната приятелка", които се развиват на фона на Неапол от началото на миналия век: мрачните квартали на бедните, тесните улички с техните каверни, царство на опасни банди, жени, които се бият като мъже, ако не готвят спагети с лют доматен сос, развяващото се пране под ослепително синьо небе. Да, има частица, останала от тази атмосфера извън центъра. Има частица от стария Неапол и във филма на Роберто Савиано "Гомора" за неаполитанската мафия. Но градът днес е различен. Дори и нощем той не е по-опасен от всеки друг голям европейски град.Навсякъде има полиция, добре въоръжена, а по нейните статистики убийствата в града са намалели почти наполовина само за една година. Проблемите с боклука в града, предмет на истински мафиотски войни, също са в миналото. (Вероятно и заради факта, че приемаме част от него у нас, за да го преработваме.) Като прибавим към всичко казано дотук факта, че Неапол е отправна точка за прелестните острови Капри, Иския и Прочида, както и за мечтата на всеки турист - крайбрежието Амалфи, става ясно защо интересът към града расте. Днес Неапол е хит, истински туристически хит на 2019 година.

Новото кралско войнство

Неаполитанци имат високото самочувствие на граждани на собствено кралство, не само защото някога са били столица на Сицилианското кралство, а защото са успели да съхранят своя различен дух и своята пребогата история и култура. През XVIII в. резиденциите, манастирите и църквите са били около 500, заради което са наричали Неапол града на 500-те купола. Въпреки земетресенията и бомбардировките през Втората световна война, в града са останали над 450 църкви и е огромно удоволствие да постоиш в хладното им лоно и да се вслушваш в тишината на един друг свят. Влизам в Duomo, голямата католическа катедрала в центъра на Неапол, каквато имат всички по-големи градове в Италия. Изненадата е встрани от входа- малката църква Santa Restituta (Санта Реститута), съградена от гърците през 400 г. И представете си - мозайките в църквата са запзени оттогава, а за колоните се смята, че са докарани от Храма на Аполон! “Недалеч от Неапол имало остров, наречен Иския. Там живяла млада и весела хубавица, наречена Реститута, дъщеря на Марино Болгаро, един от най-видните хора на острова", пише Джовани Бокачо в своята знаменита книга "Декамерон". Има дълга история, свързана с тази красива девойка, отвлечена, за да бъде "подарена" на крал Фридрих, а тъй като му изневерила с невинната си детска любов, е изгорена на клада. Някои наши изследователи смятат, че Марино Болгаро е българин, но това е една друга, дълга и не съвсем автентична история...

Влизам срещу 5 евро вход и в оперния татър Сан Карло с неговите пет етажа, 3500 места и специални ложи, сред които е и кралската ложа. Наистина величствена гледка! Но нищо не може да се сравни с гледката на неаполитанския залив, до който ни качва funniculare- релсовият лифт, един от най-дългите в света. Тук можете да разгледате една от трите старинни крепости на града.

Но освен със старинните си църкви, замъци, кралски резиденции неаполитанци се гордеят и с цял списък световноизвестни личности, родени тук: от последния крал на Италия Виктор Емануил III, през Тома Аквински и неговата противоположност- мафиота Лъки Лучано, до гении като Енрико Карузо, Джовани Бокачо, Джовани Бернини, Доменико Скарлати... Гордеят се, разбира се, и с футболния си отбор Наполи, един от най-добрите в Европа. Но ако за футбола може да се спори, една друга гордост на неаполитанци е безспорна: най-добрите пици в света! Тук е измислена маргарита-та, пица спецално направена преди 120 години от неаполитанския майстор Рафаеле Еспозито за кралица Маргарита и крал Умберто. Пицата е била и до днес е в цветовете на италианското знаме - червени домати, бяла моцарела и зелен босилек. Наследниците на Еспозито днес са отворили над 800 пицарии, и всичките до една са пълни с хора. Извънредно доволни хора, при това.

Ако не сте любител на пиците, ви препоръчвам един малък ресторант на брега на морето - тратория Da Patrizzia. Намира се на миниатюрния полуостров със стара крепост и гледа към морето и крайбрежната алея на Неапол. Семпла рустикална обстановка, само десетина маси и задължителна резервация. Менюто също е кратко, но пък ястията заслужават звезда Мишлен. Удивителното е, че се правят от баща и син от Шри Ланка, лично обучени от собственичката Патриция.

Всички гурме справочници препоръчват и Caruso roof garden- ресторант Карузо на покрива на петзвездния хотел Везувио с убийствена гледка отвисоко към Тиренско море. Удостоен с Мишлен звезда, този ресторант е доста скъп, но си струва заради гледката, обслужването и страхотната храна. Публиката е облечена подобаващо- дамите са с коктейлни рокли, господата- небрежно преметнали ленени сака Брунело Кучинели или Армани. В една от стаите на хотела е приключил земния си път гениалният Енрико Карузо.

Иския, вечно топлият остров

Карузо е обожавал островите, които е наблюдавал от прозорците на своя апартамент в хотел "Везувио" - Капри, Иския и Прочида. Те са на един час разстояние от Неапол по море. Иския винаги е оставал в сянката на Капри, но съвсем незаслужено. Ако Капри има разкошни старинни вили-дворци, луксозни бутици и славата на любимо място за богатите сноби, то Иския има минерални извори, които я превръщат във вечно топъл остров. Наричали са ги "сълзите на боговете".

Туристическите обиколки на острова задължително включват Казамичола терме, пристанищно градче в северната част на острова с неговия парк със стари кестени и с 10 термални басейна, където се е лекувал прочутият революционер Джузепе Гарибалди по методиката на знаменития Антонио Менела.

В западната част на острова пък можете да се разходите из Градините на Посейдон в градчето Форио. Там ви очакват 22 термални басейна, изградени по последната дума на техниката с всевъзможни терапии и калолечение. Ако имате време, препоръчвам да отидете до рибарското селце Сант Анджело (1 час от пристанището с автобус),за да се полюбувате на неговите ярко боядисани къщи и порти, обвити в диви бугенвили и лозя върху вулканични скали. Близо до селото са Градините на Аполон и Афродита с 12 минерални басейна, потънали в приказна зеленина.

Малкият остров Прочида, непретенциозен и колоритен, неопитомен от туристите, описан в романа на Елза Моранте "Островът на Артуро". Прочида е любимо място на кинаджиите - достатъчно е да споменем само, че тук е сниман филмът "Клеопатра" с Елизабет Тейлър и "Талантливият мистър Рипли" с Мат Деймън, Джуд Лоу и Гуинет Полтроу. Всъщност, ако преброим филмите, които са правени в Неапол и околностите му, както и на близките острови, може да се окаже, че това е най-сниманото място на планетата. Ако отидете там, сами ще се разберете защо - толкова е красива тази Италия, ненапудрена, колоритна, истинска, Италия без грим.

Петте най-добри пицарии

1. Da Michele

Задължителната спирка на всеки, който обича пица, собственост на пето поколение Да Микеле, тази пицария с мраморни маси е в района на гарата. Тук се предлагат само два вида пица - маргарита и маринара, но те са изключителни. Тук е сниман и един от любимите филми на дамската публика - "Яж, моли се и обичай" с Джулия Робъртс.

2. Sorbillo

Любимата на медиите пицария е собственост на Джино Сорбило, трето поколение майстор на пиците, наследил ресторанта от своя дядо. Никога обаче не се налага да чакате много - посетителите буквално изгълтват пиците, толкова са вкусни, а и спартанската обстановка не ви задържа с нищо.

3. Starita

Четвърто поколение пицар, Антонио Старита посреща в пицария с тухлени стени в квартала Матерей, снимана във филма "Златото на Неапол" със София Лорен. Нейни портрети висят там, разбира се. Звездната пица: с манатарки и трюфели. Има и безобразно вкусен местен десерт - нещо като пържени тулумбички с нутела.

4. Concettina ai Tre Santi

Тя е в квартала Санита, на младия Чиро Олива, наследил пицарията от баба си. Специалитет: пица с картофи, броколи и редукция от червено вино. Една от най-стилните, минималистични пицарии, леко снобска, леко новаторска, загатваща за търсенията на следващот поколение пицари, които искат да бъдат приети добре и извън Италия.

5. Pellone a Vasto

Традиционна пицария в района на гарата, менажирана от братята Лука, с класически пици по класически рецепти, като изключим пържената калцоне, щедро напълнена с рикота, проволоне и кълцано свинско. Всичко - с грижливо подбрани пресни продукти от областта Кампания,чийто център е Неапол.