Всеки човек в различна степен търси реализацията в живота, която все по-рядко се проявява не чрез знания, а чрез агресивна некомпетентност и очевидна некадърност. В последно време това се превръща в своеобразен еталон за подражание. Предвид факта, че живеем в медийните и социалните мрежи, естествено там е пространството, в което се налагат правила, които поощряват дезинформацията, моралната дидактика, категоричният отказ от признаване на чуждото мнение.

За съжаление този процес се засили през последните месеци след като съзнателно инспирираният от Вашингтон украински казус се превърна в морален водораздел за САЩ, Европейския съюз и НАТО. Информационната пропаганда е впечатляваща по своята бруталност, лъжи и внушения.

Светът, в който живеем преминава през катаклизмите на третата световна война, започнала с отлично организираната пандемия от коронавирус и плавно преминала във военния конфликт в Украйна. Интересно беше да се проследи как доста безапелационно и безнаказано през последните години опитите на англосаксонската пропаганда се опитваше да утвърди тезата за „истинските“ победители във Втората световна война, „удобно“ забравяйки успешните военни операции на своя съюзник СССР, довели до разгрома на Третия райх, а след това и на Япония.

Както в учебниците по история, така и в политиката, тезата за съветска окупация, а сега за руска инвазия в Украйна, има своята конкретна цел. Историческото, политическо и военно унищожаване на Русия е част от глобалния план на сивото задкулисие в САЩ да се елиминира конкурентна идеология (православието), да се забрави миналото и да се усвоят огромните ресурси на тази империя. Удобно се налага забравата, че другите империи колонизират и унищожават територии и народи по целия свят в миналото и сега. Обявявайки Русия за агресор и окупатор в Украйна, пропагандната машина съзнателно не допуска аналогии с известните военни операции на САЩ, които само за 21 век са в Ирак, Сирия и други арабски и африкански държави, а също така и политиката на Турция в Ирак и Сирия.

В голямата манипулация е включена и Европа. Явно целта на САЩ е по всякакъв начин да унищожи икономически, финансово, политически и социално народите на Стария континент. Формално началото беше поставено с известната фраза на германския канцлер Ангела Меркел през 2016 г. „елате ще ви посрещнем“, което даде неподозиран, но като цяло добре финансово организиран поход към Европа на мигрантския поток от Близкия изток и Африка. Започна унищожаването на националните и европейски институции, които не защитават своите избиратели, а тези на пришълците. Нещата станаха още по-интересни, когато към Европа и Балканите започнаха да прииждат и бежанци от Украйна. Не съм ксенофоб, но едва ли някой емигрант от друга държава може да се похвали с такова финансово и социално обгрижване от държавите-членки на Европейския съюз. Отново се заговори за съпричастност и съдействие, като в моралните призиви удобно се избягва фактът, че единици са тези, които се нуждаят от подкрепа. Впечатляващи са финансовите възможности на преобладаващата част от украинските бежанци, но най-обезпокоителното е, че се увеличава броят на младите мъже, които удобно се ситуират в България и другите държави на континента. Медийната и финансовата подкрепа има и своите политически и исторически измерения.

Руската военна операция в Украйна даде удобен повод на Вашингтон да мобилизира евроатлантическите си съюзници да започнат саморазрушителна политика на икономически санкции към Русия. Спекулативното покачване на цените на газа през лятото на 2021 г. се превърна в началото на политически мотивираният от европейските и национални институции на Съюза масиран натиск за отказ от закупване на руски газ. Отсъствието на реални възможности за диверсификация не намали политическото говорене, но и даде повод за утвърждаваната от политици и медии теза за идващата студена зима и за невъзможността да се реши въпроса с електроенергията и горивата. Единици от западноевропейските държави се съгласиха на руското условие да се плаща в рубли, но такива „независими“ държави като България не искат такова унижение пред врага. Няма значение, че преди дни и Кирил Петков и Асен Василев признаха, че не са прекъсвали преговорите с руската компания Газпром.

В Европа продължава тенденцията за засилване на агресията към Русия, а също така и налаганият страх от невъзможност държавите самостоятелно да решават проблемите на своите граждани. Създава се усещането, че постоянната поредица от срещи в различен политически формат в рамките на ЕС или НАТО с активното съдействие на САЩ се върти в един омагьосан кръг, в който ориентирът за „решаване“ на украинския казус е в ръцете на провъзгласилия се за месия Володимир Зеленски.

В този контекст може да се разглеждат засилващата се риторика за отпуснати милиарди средства, изпратена военна помощ за Украйна или обявената продоволствена криза вина за която отново има Русия, Кремъл и Путин. За пореден път се активира експериментът корона-вирус, който също по странен начин се свързва с войната в Украйна.

Идеята Украйна да бъде провъзгласена за бъдещия „обединител“ на Европа доведе и до парадоксални исторически твърдения. Оказа се, че българите не са освободени от Русия, а предимно от украински полкове, но удобно апологетите на тази теза забравят, че войната се води между две империи с многонационално население и армия. За пореден път се прави опит за пренаписване на историята в контекста на конюнктурата. Подобна ситуация се наблюдава през последните повече от 80 години напъни на сръбските и македонските историци да отричат българското минало на Македония в унисон с повтаряната и целенасочено утвърждавана теза за елиминиране на българското културно и историческо наследство и постижения.

Политическата игра с историята е удобен инструмент за насаждане на омраза и напрежение. Не е важна истината за историята, а преследвания политически интерес. Пример за това са и спорадичните неуспешни акции в България, но с разрушителни в държави като Полша и Естония действия, насочени към унищожаване на паметници свързани с военнополитическите успехи на СССР за разгрома на Третия Райх. И днес, когато се честват 145 години от най-важната битка от Шипченската епопея е добре да се отдаде почит на загиналите български опълченци и войниците и офицерите от руската армия, отдали живота си за българското освобождение. Всичко останало е политика насочена към унищожаване на исторически факти и памет.

Практиката доказва, че незнанието е сила тогава, когато целта е съзнателно изграждана политическа позиция в световен, регионален и национален план, която върху основата на дезинформация и фалшификация утвърждава агресия и страх. Това е доказана гаранция за контрол, което през послушния политически елит, медии и социални мрежи търси политически цели чрез исторически неистини.