Народ, който иска да управлява независимо, трябва да се въоръжи със силата, която дават любознанието и моралън

“Светът може да бъде завладян по-скоро от лъжливата, но ясна и точна идея, отколкото от правдивата, но сложна.”
Алексис дьо Токвил (1805–1859), от книгата „Демокрацията в Америка“ 

На 22 август 2022 г. вестник „Труд news“ публикува статията ми „Отпечатък, който ражда инверсна държава“. По много събития в нашата страна личи, че политиците имат мутации на гена за протеина инверсин („оскотин“ в контекста на настоящата статия), водещи до безсрамие (тепегьозлък) и зависимост – ставаме зрители и слушатели на очевидно политическо оскотяване. И стигаме до един от парадоксите на прехода „диктатура – демокрация”, когато тези, които сричат, лъжат и крадат, управляват онези, които създават знания, поезия, театър, музика. 

Дни преди президентските избори през 2004 г. в САЩ журналист писа в New York Times: „Един от съветниците на Джордж Буш ми каза, че такива като мен принадлежат на reality-based community (общност, базираща се на реалността). Вие си мислите, че решенията идват от разумния анализ на видимата реалност. Светът вече се развива по съвсем друг начин – сега сме империя и с всяко свое действие ние създаваме собствена реалност – ние сме действащите лица в историята, а на вас остава само да изучавате какво правим.“

Казано с други думи:

Ние танцуваме в кръг и предполагаме, но тайната стои в средата и знае. (Робърт Фрост)

„Следователно въпросът, който можем да си поставим е: В една ситуация от този род, каква е възможността да си възвърнем като граждани правото да се съобразяват с нас?” – запита в италианския вестник „Република” проф. Лучано Канфора. Защото българският въпрос „ще има или няма да има пробългарско, антропоцентрично (загрижено за хората) правителство“ виси като Дамоклев меч върху главите на избирателите. 

Какво е това, особено сега, когато България е разпъната на геополитическия кръст САЩ-НАТО-Русия-Китай? И „по-скоро лъжлива, отколкото правдива идея“ е това, което китайски автори написаха със заглавие „Toxic friendship – How Washington exploits Ukraine crisis to shackle Europe“ („Токсично приятелство – Как Вашингтон използва кризата в Украйна, за да спира развитието на Европа“)?

Ние, избирателите, все още сме зрители на парламентарния театър, в който първите, вторите и други депутати, стресирани от прокуратуро- и магнитофобия, имитират правителство. Това обаче ще предизвика „Викове“ на безнадеждност, отчаяние и безизходица, илюстрирани с мултипликация на “Викът” на норвежкия художник Едвард Мунк.

В „Книга за българския народ“, публикувана през 1897 г., Стоян Михайловски написа: „В преддверието на българското оскотяване: негодниците стават великани“, които си остават джуджета – депутати и министри.

Все пак се надявам, че хроничната оскотяваща политическа болест (ХОПБ)* ще бъде излекувана. В противен случай ще продължава имитацията на парламентарна демокрация. Политиците ще продължават да гледат на нас като homines sacres – набелязани, прокълнати от властта, имащи “правото” само на vita nuda („оголен живот”, лишен от социално участие). Докато осъзнаем, че всеки от нас – не всеки от депутатите – е ангел с едно крило и можем да летим само прегърнати.

И депутатите да прилагат политика на баланс на сътрудничество и независимост. Защото тя прави силата на една държава и нейните граждани – на национално и персонално равнище. Накратко, народ, който иска да управлява независимо, трябва да се въоръжи със силата, която дава любознанието и  морала. Следователно, ако държавата не инвестира в науката, образование и културата, България ще бъде нокаутирана.

По аналогия на Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), при която, поради стесняване на просвета на бронхите, е намалена циркулацията на въздух в белия дроб. Повече за ХОББ – д-р Коста Костов. Повече за ХОПБ – политиците със синдрома на Пинокио – лъжците, които говорят едно с посолства и евролидери, а с избирателите – друго. Повече за СДС (Сергей Димитриевич Станишев) – в БКП, БСП и ЕС. Повече за ГЕРБ (ГастроЕзофагиална Рефлуксна Болест) – д-р Искрен Коцев. Тоест, книгата „Бойко. Който винаги се завръщa” може да се редактира като „Бойко. Който вече не се завръщa”.