Пак са тук. След 33 години

Вече губя надежда, че ще се освободим веднъж и завинаги от ужасното минало на комунистическия режим. 

Техните деца и внуци пак са тук. С кръвясали очи и с ръце, докоснали плазмата от ръцете на бащите и дедите си.

Пак са тук. След 33 години. Пак ни задушават. Пак са по телевизиите. Пак...и пак... и пак. Навсякъде са.

Защо, Боже? Защо пак тези? С какво толкова съгреши този наш народ?

С какво сме по-лоши от поляците? От естонците. От чехите или от хърватите?

Подават си главите от тинята на миналото и пак към тази тиня ни водят. Разни Славчовци, Андреевци и подобни...

Това наказание Божие ли е? Защо? Пак тези и техните наследници... Децата на убийците. Децата на комендантите от Белене и Скравена. Децата и внуците на различните управления на Държавна сигурност.

Защо, Боже? С какво съгрешихме толкова?

Някога Комунистическата партия използва фразата на един писател... НИЕ ПАК СМЕ ТУК.

Те наистина продължават да са тук. Вече не с рубашки, а със западни костюми. Вече не с диалект, а с английски акцент.

Но са същите и ПАК СА ТУК.