На последният фестивал на българското кино във Варна - “Златна роза” на екран отново засия прекрасната Параскева Джукелова. Тя играе в новия филм на режисьора Станимир Трифонов - “Блаженият” по разказа и сценария на Емил Андреев. На днешния ден (14 ноември), Паци, както всички я познават в театралните и кино среди, ще се радва на юбилей, който спокойно може да се нарече “25-годишен”, дотолкова, доколкото и времето я обича, и хората около нея.

В “Блаженият” Паци играе основната поддържаща женска роля. Тя се превъплъщава в образа на Райна - майката на главния герой. Когато питат режисьора Станимир Трифонов как се справя тя, рязко отсича “Това пък какъв въпрос е? Това е Паци, тя не е играе, тя е самолет!”

Покрай годишнината от рождението на Иван Вазов тя вдъхнови постановка, по нейна идея, поставена на сцената на “Народния театър” - “О, ти, която и да си...”, по стихове, писма и спомени на Иван Вазов.

“Никога не съм обичала застинали фигури, клишета, идоли, кумири. Тези неща са ми скучни. Не си падам по отъпканите пътища, все ми се иска да свърна в някоя страничната уличка и да погледна на нещата под друг ъгъл. Много обичам поезия и реших да прочета отново всички стихотворения на Вазов, изненадващо започнах да попадам на доста женски имена - Магдалина, Татяна, Катерина и т. н. Стана ми любопитно кои са жените, предизвикали Вазовата любовна лирика. Разбира се, попрочетох в интернет каквото има по темата и ми хрумна да направим на сцена нещо по-различно. Да покажем Вазов не като Патриарха - достолепния възрастен мъж с мустаците и бастуна, а да го видим като млад поет и да проследим интимните му вълнения”, разказва Паци. Подкрепят я шефът на театъра Мариус Донкин, включват се и други колежки и се появява нещо поетично и красиво.

Параскева Джукелова е родена на 14 ноември 1970 година в град Панагюрище. Иначе казано тя е панагюрското съкровище на българския театър и кино.

Завършва класа на Стефан Данаилов. За него тя казва: “За мен един от най-ценните му съвети и примери е стремежът да се работи в екип - да сме много лоялни към колегите си, да си помагаме взаимно, защото театърът е отборно изкуство.”

Играе в Народния театър “Иван Вазов” (1992 - 1997), Сатиричния театър “Алеко Константинов”, общински театър “Възраждане” и Театър “Българска армия”. Изпълнява роли в постановки като “Завинаги... и още един ден” от Милорад Павич, “Кожа и небе” от Димитре Димов, “По-големият син” от Александър Вампилов, “Бягащи странници” от Алексей Казанцев и много други.

Има роли и в чуждестранни кино-продукции като “Версенженторикс” (2001), “Air Marshal” и “I Am David” (2003), “Икона” (2005, където партнира на Патрик Суейзи), “The Abandoned” (2006), както и телевизионни филми и сериали.

Изявява се и като телевизионна водеща в предаването за българско кино “Понеделник 8 и 1/2” по БНТ от (1998).
От 2012 до 2013 г. играе ролята на Катерина Андонова в българския сериал на bTV “Къде е Маги?”. А последните є роли в телевизията са в “Пътят на честта”. Във филма на Стефан Командарев - “Съдилището” си партнира с Асен Блатечки и отново блести.

Едно от любимите є занимания е да превежда пиеси от английски език.
“Намерила съм няколко интересни текста. Българският театър има нужда от текстове, третиращи актуални проблеми, като този за класовото неравенство. Днес има страшно търкане между различните слоеве у нас - на по-високо платените, които искат да си изградят собствен оазис, в който да не се докосват до мизерията, и на другите, които всеки ден се борят за оцеляването си”, казва тя в интервю за блога на Боряна Антимова - “Икар”.

Параскева, за разлика от много нейни колеги, се вълнува от околния политически свят. Не є е безразлично пътя, по който се плъзга България, пък и светът.
“Плаша вече, че влизаме в една антиутопия, която не ми харесва - има някакъв абсурд в цялата работа. Всички виждаме, че някои неща не са наред и в същото време се съгласяваме с тях. Виждаме как едни хора ни лъжат в очите, а ние се правим, че им вярваме... Изпитвам резерви към всички, които се занимават с политика. Ясно е, че там трябва да се правят компромиси на всяка крачка. Е има и такива, които влизат чисти, но постепенно се оплитат в зависимости и схеми. Когато политиците закаканижат заучени фрази и клишета, направо ми се повдига. Въртят, сучат, лъжат. Ако някой заговори просто, но не просташки, и казва нещата директно, може да ми привлече вниманието”, каза тя пред “Труд” само преди няколко месеца.

Изгрява в “Сезона на канарчетата”

Пробивът в киното за Параскева Джукелова идва много рано. Тя е абсолвентка в НАТФИЗ, в класа на Стефан Данаилов, когато режисьорът Евгени Михайлов я открива за своя филм - “Сезонът на канарчетата” (1994). Това е автентичен разказ за десетилетията на комунизма в България. Време, достатъчно да погълне един човешки живот. Главната героиня Лили (Параскева Джукелова) е събирателен образ на десетките хиляди български граждани, репресирани от тоталитарния режим у нас в годините 1944-1989 г., според автора на сценария Николай Вълчинов. Филмът получава редица награди, между които “Златна роза” от кинофестивала във Варна, а сценарият на Николай Вълчинов се пази в библиотеките на Академията “Оскар”. Джукелова получава първата си “Роза” за актьорското си изпълнение. Втората е за “Изпепеляване” (реж. Станимир Трифонов).