На 16 януари Православната църква отбелязва празника Поклонение на честните вериги на свети апостол Петър. Затова на някои места денят се възприема като зимен аналог на Петровден. Денят е известен и като Петрово въже и Петрови вериги.
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Когато пораснал, избягал тайно от тях в столицата Търново и в манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил.
След злополучната битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г., св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в манастира в Раваница (дн. Сърбия), където скоро починал на 16 януари 1375 година и където се намират мощите му.
По традиция се празнува за здраве на домашния добитък, да не пада и да не си разранява краката. По време на празнуването не трябвало да се извършва никаква стопанска и домакинска работа. Добитъкът не се впрягал с цел да се съхрани здравето и плодовитостта му. Къщната работа в този ден била строго забранена - не се пере, шие, плете, тъче и т.н., поради страх от болести и причиняване на трудно зарастващи рани. Спазвало се също и полово табу.
В Северна България празникът продължавал цели три дни, наред с Антоновден, Атанасовден и денят на свети Евтимий, сформиращи празнична единност.
Първият празничен ден - Южници верижници, е свързан и с почитането на едно от най-могъщите божества в славянската митология – Перун. Той е смятан за сътворител на гръмотевицата и светкавицата, за носител на бури и дъжд, за закрилник на бойците и за предводител на отрядите по време на битка.