Водка „Априлов“ образова поколения българи

Прочутата гимназия в Габрово лежи върху спиртоварен завод

“Априловката” е пред такива световноизвестни марки като “Джони Уокър” и “Тийчърс”, макар че са в друг алкохолен клас

Малцина знаят, че Априловската гимназия в Габрово е изградена върху тонове водка. Радетелят за новобългарско образование Васил Евстатиев Априлов извършва спиртоварен удар и трупа финансово състояние само за няколко години.

Васил Априлов

Тия пари са пренасочени за народолюбиво, душеспасително и любословно дело. Пуснат е духът от бутилката, за да бъде утвърден духът на българщината. За първи и единствен път в историята “Спиритус вини” е превърнат в “Спиритус санкти”, тоест “Свещен дух”.

Васил Априлов е роден под зодиака на Рака. Един живот, изпълнен със случайности, неочаквани обрати и рисковани стъпки. Винаги белязан от пръста на съдбата.

Останал сираче на 11 години, Васил е отведен от най-големия си брат Христо в Москва. Там го настаняват в дома на частен учител грък, където в продължение на две години изучава необходимия за търговска дейност дори в Руската империя гръцки език.

Прагматичната му подготовка скоро приключва. От 1802 г. Васил започва обучение в Брашовската класическа гимназия, там учи латински и старогръцки, римска и елинска история. По онова време градът е в границите на Австрийската империя и преподаването е на немски език.

През 1807 г. Априлов отново сменя школото. Запретва се с медицина във Виена. Двегодишно е пребиваването му в Медицинския факултет, когато съдбата за пореден път го принуждава да започне отначало. От 1809 г. е помощник в кантората на крупния търговец Николай Теодориди. Тук узрява идеята за дестилиране на концентрат.

В далечното си битие родът на Априлов има железарски поминък. Майстори на ножове и ятагани за имперската войска и българите войнугани. След Кючук Кайнарджишкия мирен договор от 1774 г. неговите предци се ориентират към търговска дейност с руските земи. Братята Христофор и Никифор са основоположници на българската търговска колония в Одеса.

Христофор развива всякаква деятелност. Открива кантори в Русия, Румъния и Австрия. Търгува с габровски стоки. Продава дървен строителен материал и дъсчени профили. Никифор е по-уседнал и пресметлив, тясно свързан с роднините по женска линия. Ето защо след смъртта на Христофор Васил става движещата сила в рода.

Като се имат предвид характерите на братята, вероятно тъкмо Васил замисля създаването на спиртната империя “Априлов”. Тя е изградена в затворен цикъл от плодопроизводство, спиртоварна и търговска мрежа с два магазина.

Перспективите са разчетени в имението на капитан Шаршалеевич, купено от Васил Априлов. Условията са уникални, защото това е единственото парче земя в околностите на Одеса, където бликат три ручея. Сделката е сключена през 1809 г., а през 1811 г. е пусната молба до общината за потвърждаване правото на землеползване.

Триста плодни дръвчета дават сок за казаните. Построено е здание с размери 234 на 180 метра. Вода има в изобилие. Съдейки по продаваните количества, годишно е преработвана между 53 и 60 тона пулпена маса.

Забележително е, че в библиотеката на Васил Априлов, завещана на Габровското училище, са запазени книгите “Практическо наставление за всички области на селското стопанство”, “Завършеният производител на концентрати и процесът на дестилиране” и “Извличане на захарен сироп от цвекло”.
За съжаление подробности относно вида и качеството на крайните продукти почти липсват.

Специалистите черпят сведения само от откъслечни и неясни спомени. Ако обаче се съобразим с духа на епохата и характера на тогавашното търсене, напитките са били водка, портвайн и ликьор.

Ето етикета на основния продукт - бял фон и златна рамка с диагонален ръкописен надпис: “Априлов, 1811 г., със специалното разрешение на Негово величество Господаря Император Николай I”.
Начело с императора, възходът тръгва със страшна сила. Засвидетелствана в търговските, данъчните и административните одески регистри, проучени грижливо от Роман Шувалов в наше време.

Вероятно прецизното правно око би ги квалифицирало с брутално звучащи термини. Като се започне с данъчно укривателство и отклонение на средства и се свърши със спекулативни действия за прикриване на фактическото положение.

Историкът обаче предпочита други квалификации. Възползване от предоставените облекчения и изгоди, ловко боравене с търговския закон, хитроумно облагодетелстване от несъвършенствата в правната регламентация.

Запазените документи свидетелстват, че габровският търговец се възползва от високото си социално положение. Данъчните плащания от 100 рубли годишно го причисляват по-скоро към еснафското съсловие, но де факто той е “ратман”. Член на магистърския съвет, където са допускани само търговци от Първа гилдия с годишен данък 500 и повече рубли.

През 1815 г. е записано, че от две години Априлов не е внасял данъци. Пълното изплащане на неговите задължения към държавата е оформено документално чак през 1820-2821 г. Що се отнася до “ликьоро-водъчния завод”, формално той прекъсва работата си през 1824 г. Спестяването на данъчните тежести се илюстрира с факта, че в магазините на Априлов през 1826 г. са продадени 8500 литра напитки.

Питиетата са четири вида, изтъргувани за сумата 5800 сребърни рубли. Документирано е, че производството и продажбите спират през 1827 г., когато двамата братя Васил и Никифор развалят съдружието. Тогава целият капитал на Васил е внесен в Одеската банка. След рискованите начинания той се ориентира към спокойно и осигурено рентиерско съществуване.

Историческата справка сочи, че водка “Априлов” предшества с 5 години холандската “Империал”, със 7 и 9 години руските “Смирнов” и “Борзой” и с цели 77 лета финландската “Коскенкорва”.

“Априловката” е пред такива световноизвестни марки като “Джони Уокър” и “Тийчърс”, макар че са в друг алкохолен клас. Тя е била плодова водка, чието битуване по масите продължава от 1811 до 1827 г.
Ако днес родолюбци се захванат да възкресят фирмения знак “Априлов”, търгът за неговото откупуване трябва да бъде с облекчения за Априловската гимназия в Габрово. Защото спечеленото от спиртната империя бележития възрожденец вложи “на ползу роду” за подема на българското образование.