„Особено спешно е, когато става въпрос за деца“, посочи епидемиологът

“Обичайно е лятно време гастроентеритният синдром да се среща по-често. Той се причинява не само от вируси, но и от чревни бактерии. Има няколко вируса и бактерии, които излизат на преден план. За тях е необходимо да си мием ръцете. За повечето от тях болният човек е източник на заболяването и със замърсените си ръце той замърсява повърхности, храни, води, а чрез тях се заразяват здравите хора“.

Това обясни проф. Ива Христова, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, по БТВ.

“Има вируси, които причиняват гастроентерити, и то предимно при деца до пет години – каквито са ротавируси, норовируси, които обаче са предимно със зимна сезонност, но не изчезват през годината“, посочи още тя.

„Има вируси, които присъстват по-често през късна пролет, лято, ранна есен, които причиняват най-общо диария, гадене и повръщане, отпадналост, за няколко дни обаче преминават“, обясни проф. Христова.

„Разбираме, че сме заразени по многократните изхождания, които става все по-редки и воднисти. Те нерядко са съпътствани от гадене, повръщане и температура, обща отпадналост и липса на апетит“, допълни още тя.

„Има храни, които ако са оставени извън хладилни условия, се развалят. Винаги в тях може да остане някаква салмонела и когато са извън хладилник, тази салмонела се размножава и причинява салмонелоза, което е тежко заболяване. Много е важно какво консумираме, когато сме навън“, коментира проф. Христова.

Тя допълни че не трябва да забравяме за измиването на ръцете си дори когато ни почерпват с нещо. Както и да внимаваме от какви витрини си купуваме храна, защото има опасност и от стафилококов енетероктоксин в топлото време“, каза още тя.

„Особено спешно е, когато става въпрос за деца. Колкото са по-малки са децата, толкова по-бързо се дехидратират – губят вода и електролити, и бързо се стига до животозастрашаващи ситуации. Когато има твърде чести изхождания в рамките на 24 часа, обезателно трябва да се потърси лекарска помощ, а понякога се налага и хоспитализация – за един, два, три дни. За да се рехидратира детето и да се върнат електролитите. При по-възрастните има повече време за действие. Повечето от тези заболявания се самоограничават за два-три дни. Ако за два дни няма подобрение на състоянието, обезателно да се потърси лекарска помощ и съответно лечение“, посъветва проф. Христова.

„Трябва да оставим стомашно-чревният тракт да почива, да няма активно хранене. Можем да вземем и активен въглен и лекарства, които потискат имунитета на чревния тракт. Трябва да се приемат и много течности“, обясни още тя. От думите ѝ стана ясно, че случаите на коронавирус стават все по-малко.