Радикалната лява и либерал-прогресистка опасност за София

Порочните идеологеми водят до упадъка на иначе мощни и богати градове

В днешно време Сан Франциско, Сиатъл и Лос Анджелис страдат от криворазбрана „емпатия“ към уязвимите групи и „борба за социална справедливост“

София е изправена пред голяма опасност. Може би най-голямата за десетилетията след падането на стария режим. И в същото време - най-невидимата за широката общественост. Затова у мнозина тези редове ще предизвикат недоумение или дори насмешка, защото ще им се струват прекалено черногледи, а очертаните в тях мащаби на опасността - неприемливи. Социалният опит обаче сочи, че обикновено става точно така. А когато опасността се превърне в реалност и даде своите токсични плодове, идва времето на угризението. Но вече е прекалено късно и животът на поколения е опропастен безвъзвратно.

Опасността, за която предупреждавам още отсега, е София и нейното управление да бъдат превзети от радикални левичарски и либерал-прогресистки експерименти и социално инженерство. Защо това е опасно ли? Вижте упадъка, до който те по правило водят в иначе мощни и богати градове, приемани само допреди две десетилетия като модели на успешно урбанистично развитие.

Един от тях е Сан Франциско. Когато стъпих там за първи път в началото на 1990-те, бях възхитен не само от спиращите дъха гледки на Залива, емблематичния мост Голдън гейт, мистичните мъгливи утрини на Бейкърс бийч и иконичните къщи с дантелени цветни фасади. Не се прехласвах само по онзи особен аромат на Далечния Запад и Пасифика. Не се носех само по спомените за контракултурата, озвучавана от The Doors и Джанис Джоплин в района на улиците Хайт и Ашбъри... Впечатлен бях и от това, че градът беше подреден, сигурен и чист, а бизнесът процъфтяваше. По това време Сан Франциско вече се славеше като най-либералния град в политическо отношение - от 1968 г. кметовете са все от Демократическата партия.

Но някъде от 2011 г., когато кмет стана Гевин Нюсъм (сегашният губернатор на Калифорния), Сан Франциско се превърна в експериментално поле за новопоявилите се радикално леви и либерал-прогресистки идеи. Започна се с високи данъци и непрекъснато растящ бюджет за социални услуги и социално подпомагане, който вместо да решава остри социални проблеми, ги превърна в социални тумори, които превземат и умъртвяват цели градски райони. Както писа преди време Илън Мъск в социалните мрежи, днес в централните зони на Сан Франциско, включително в района на кметството, картината е като в някакъв постапокалиптичен филм, в който е пълно със зомбирани „ходещи мъртви“. На метри от кметството и от един от централните площади, Юниън скуеър, започва кварталът Тендърлойн. Свободна употреба на наркотици по улиците - местната власт плаща грантове от бюджета на мрежа от неправителствени структури, които „помагат“ на наркотично зависимите, раздавайки им всекидневно игли и спринцовки, като същевременно е благосклонна към уличните наркодилъри. Стотици палатки, раздадени пак от местната власт, като струпеи са покрили тротоарите, заринати с боклуци и фекалии - там са се заселили трайно няколко хиляди бездомни наркомани, психично болни, бандити, насилници, а сред тях и крайно бедни и маргинализирани хора. Те са привлечени да дойдат в града от политиката на местната власт, която е обявила за „основно право“ да се заселиш на тротоара и за „защита на достойнството“ на тези хора - да им се помага от местния бюджет с пари, храна, мобилни бани и пр. Вече харчат по един милиард годишно от бюджета, но естествено проблемът не се решава. Престъпността е фактически толерирана от местната власт, която е решила, че трябва да се бори с високата численост на затворническото население, като декриминализира редица „дребни“ посегателства върху личността и собствеността. Кражби на стойност под 950 долара по закон вече не са престъпление. Бандитите влизат необезпокоявано в магазина, вземат пари от касата и каквото им е необходимо, а полицията най-често се обръща на другата страна, за да не им пречи. Стига да е в работно време и откраднатото да е на стойност под 950 долара, това вече се счита само за обикновена простъпка, както се нарича в нашата пеналистика - нещо като дребно хулиганство.

Така е от 2014 г., когато „прогресивните сили“ гласуваха тази промяна с аргумента, че като намалят суровостта на наказанието и декриминализират такива кражби, ще дадат шанс на извършителите да се поправят. Анализите сочат, че нищо подобно не се случи, а тъкмо обратното - престъпността скочи драстично. До крайности в тази политика достигна местният прокурор Чейса Будийн, който беше избран през 2019 г., а после отзован с ново гласуване през лятото на миналата година.

Бизнесът масово напуска централните райони на Сан Франциско през последните 10 години. Включително - емблематични за града компании и магазини като Old Navy, Whole Foods и др. Как е възможно всичко това ли? Явлението, разбира се, е сложно и многопластово, но все пак в основата му е идеологическият подход, на местната власт. В Сан Франциско в пълнота се прилагат порочните радикално леви и либерал-прогресистки идеологеми, които тровят обществото през последните години. В своята книга „Сан Франциско. Защо прогресистите рушат градове?“, журналистът Майкъл Шелънбергер, който сам е бил радикално ляв активист на младини, но впоследствие се стряска от пагубните последствия на тази политика, поставя акцент върху порочното разбиране за уязвимите групи като за жертви, които властта трябва да толерира и да не наказва, дори когато нарушават закона. Казано по друг начин, те - радикално левите и либерал-прогресистите - въвеждат неравенство от нов тип. Според тях, дори когато хора от уязвими групи вършат престъпления - насилват, рушат частна собственост, превземат публични пространства - обществото трябва да ги търпи, защото е изначално в дълг към тях. Пак според тях, към наркоманите трябва да има толерантност, когато си бият спринцовките с хероин на спирката в метрото, или на улицата пред дома ви, защото били „жертви на системно неравенство“. Водени от прекалено вулгаризиран и примитивен уикипедия-прочит на „История на лудостта в класическата епоха“ на Мишел Фуко, те се застъпват за пълна свобода на страдащите от агресивни психически разстройства, които не трябвало да бъдат ограничавани, дори когато бият и убиват. А пък полицията, която била оръдие на привилигерованите елити, трябвало да бъде финансово омаломощена, за да не тормози уязвимите групи. И прочие абсурди. В резултат от тази криворазбрана „емпатия“ към уязвимите групи и „борба за социална справедливост“, инструментализирана като управленска политика, не само Сан Франциско, но и Сиатъл, и Лос Анджелис - все емблеми на радикалната левица и либерал-прогресизма в днешно време - страдат от социалната катастрофа, за която стана дума по-горе.

Някой ще каже - ама какво общо има това с изборите в София, с либерал-пргресисткия кандидат Васил Терзиев и с радикално лявата активистка Ваня Григорова? И на пръв поглед ще е прав - те са усмихнати, загрижени за кварталите, за бедните, за екологията. Ще кажа какво общо има - идеологическите основи. Управниците на Сан Франциско да не би да са дошли на власт с обещания да превърнат центъра на града в клоака от престъпност, наркотици и мръсотия? Напротив, обещаваха, че ще направят Сан Франциско за всички и че идват с решения за социална справедливост. И искрено са вярвали в това. Но резултатите са пагубни. Идеологията, глупако! Гледай Сан Франциско, мисли за София.