Избирането на представители в едномандатни избирателни райони в два тура не е нещо, което е ново, още по-малко непознато за българските гласоподаватели. Така ще изберем своя пети президент след дни, така сме избирали всички кметове на общини и населени места в шестте поредни местни избори от 1991 година. И тъй като сме просветлени по детайлите, е хубаво да погледнем освен гората и дърветата в нея.

Франция започва да практикува мажоритарна система в два тура, когато става президентска република. При президентски избори до втори тур се допускат двамата кандидати, получили най-много гласове на първи тур, а при парламентарни – всички кандидати, преминали бариерата от 12,5% от действителните гласове. „Първите двама на втори тур” дава очакваната легитимност, но има уловка. Ликвидира шансовете на всички, освен на кандидатите на двете големи партии. По-важно е да се проумее защо на парламентарни избори във Франция до втори тур се допускат всички кандидати, получили повече от 12,5% от гласовете. За да бъдат принудително групирани левите и десните партии в два блока и да се създадат условия за съществуването на устойчиви парламентарни мнозинства и да се избегнат честите правителствени кризи. За десетилетието след Втората световна война средната продължителност на „живота” на френските правителствата е по-малка от една година. Промяната на избирателната система заставя партиите да се договарят, за да оставят по един кандидат от левия и десен блок и по този начин да не погребват шансовете за избиране на „свой” кандидат преди гласуването на втори тур. Трудно е да се обясни защо при толкова франкофони, академични светила, общественици и анализатори от разнообразен порядък никой не проронва и дума за френската принудителна двублоковост.

Какви са аргументите "за" такова гласуване?

Основният аргумент в полза на мажоритарен избор е възможността да се установи пряка връзка между гражданите от един район и техния представител в законодателния орган. Средният по размер едномандатен район би бил съпоставим с големината на община като Петрич. Повечето граждани на Петрич знаят името на своя кмет и в общия случай могат да направят оценка на неговата работа. По подобен начин се очаква ще бъдат в състояние да направят оценка на работата на „своя” народен представител.

Съществуващите партии ще загубят част от доминиращото си положение в политическото представителство за сметка на регионалното или местното начало. На теория гражданите от един район ще бъдат в състояние да упражнят натиск върху партийните елити, като упражняват контрол върху своя представител. Като цяло партийната система ще се консолидира, тъй като бариерите, с които ще трябва да се справят кандидатите на първи или втори тур, ще бъдат числа, по-големи от половината от действителните подадени в един район гласове. Средните и малки по влияние партии по правило няма да бъдат представени в Народното събрание.

Нараства вероятността да се избират непартийни или независими от партиите народни представители. Може да се очаква, че в някои от районите ще се появят кандидати, които са локално достатъчно популярни, за да успеят да надделеят над кандидатите, номинирани от партиите. И сега има избрани кметове на общини, които успяват да се преборят с кандидатите, номинирани от основните национални партии.

Какви са аргументите "против”?

Две са техническите предизвикателства пред въвеждането на подобна избирателна система. Първото е очертаването на границите на районите по възможно най-безпристрастния начин. Преместването на едно населено място от един в друг район може да се окаже решаващо за резултата и ще бъде източник на спорове и протести. Второто е съдържанието на избирателните списъци и надеждната работа на комисиите. Вероятно е разликите, с които се определят победителите, да бъдат малки (малък на брой действителни гласове), което ще ожесточи състезанието. Ефективността на „гласонабирателните” схеми ще бъде решаваща за резултата в много от районите. Всички „местни фактори”, от лихварите в махалите до значимите за района работодатели, ще бъдат в състояние да влияят в полза на определен резултат.

Какъв ще е ефектът, ако се въведе такова гласуване?

Подобно гласуване ще даде решаващо предимство на големите партии със силни местни структури. Те ще получат допълнителен брой народни представители или „мажоритарен бонус”. В днешната партийна структура това са партиите ГЕРБ и ДПС. И тъй като доминацията на ДПС е териториално ограничена, големият „печеливш” ще е партията ГЕРБ. С подкрепата на 33-35% от подалите действителен глас ГЕРБ ще формира парламентарна група от повече от 150 народни представители. Кандидатите на БСП ще са в състояние да постигнат мнозинство на втори тур в няколко района, например Гоце Делчев, Самоков или Троян, в които са избрани кметове, подкрепени от левицата. Кандидати на други партии биха могли да бъдат избрани по силата на изключение от общото правило. Илюстрация - гласуването на втори тур в Грузия в последната неделя.

За нямащите нагласи да обясняват случващото се в общия ни свят „със световната конспирация” остава може би утешението, предложено от Ст. Хокинг - Враг на знанието не е невежеството, а илюзията за знание.

Празното квадратче” - ключ към раздора?

На всеки от референдумните въпроси избирател може да отговори с „да”, с „не” или да остави квадратчетата празни. Последното не може да има друг смисъл освен отказ от изразяване на мнение, което няма как да значи друго освен неучастие в референдум по този въпрос. Не на това мнение се оказва ЦИК. В приетите образци на протоколи в една категория се отчитат „брой бюлетини без отбелязан отговор, с отбелязани и двата отговора на въпроса или бюлетини, в които не може еднозначно да бъде определен отговорът на въпроса”. По ирония на съдбата точно броят на бюлетините, попадащи в смесената категория, може да се окаже решаващ при определяне на активността. Вярно е, че в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е допуснато недомислието, бюлетините, в които няма отразено мнение, да се категоризират като недействителни. Но когато въпросите са повече от един, участието (активността) по един от въпросите съвсем не означава активност и по другите въпроси, изписани върху бюлетината. По същия закон при постигане на активност, по-висока от тази на последните парламентарни избори и ако повече от половината отговори на въпроса, изписан върху бюлетината са положителни, решението става задължително. Не мога да знам дали е точно и само недоглеждане, но „така не става”. Ще гласувам едно, а комисиите ще броят друго. Едва ли има смисъл многобройна в челото си колкото Министерски съвет (с добавен Граждански съвет) изборна администрация да се занимава преобладаващо с рецитиране на Изборния кодекс. Да подсети законодателите, че така просто не бива. Или да използва три списъка, три плика и три различни бюлетини. Разходите и без това са бюджетни и са отговорност на същите законодатели.