Легендарният британски писател от индийски произход Салман Рушди се завърна след срещата със смъртта миналото лято и тази седмица е „рок звездата“ на Франкфуртския панаир на книгата, където получи Наградата за мир и обяви, че пише мемоарна книга със заглавие „Нож: Медитации върху опит за убийство“, която трябва да бъде готова догодина.

В речта си в църквата „Свети Пол“ в германския град 76-годишният Рушди изрази своя страх, че мирът в момента „изглежда като фантазия.“ „Живеем във време, на каквото не съм мислил, че ще стана свидетел през живота си. Време, в което свободата - и по-специално свободата на словото, без която светът на книгите не би могъл да съществува, - навсякъде е атакувана...“, каза още Салман.

Рушди загуби зрението на едното си око след атака с нож на сцената на литературна конференция в щата Ню Йорк през август 2022 г. Писателят бе намушкан няколко пъти във торса, врата, лицето и ръцете от младия ислямски фанатик Хади Матар. Затова и заглавието на бъдещата му книга е „Нож: Медитации върху опит за убийство“. Атентатът миналото лято се случи 33 години, след като тогавашният върховен лидер на Иран аятолах Рухолах Хомейни издаде смрътна присъда за автора по радио „Техеран”. Религиозният декрет фетва по повод богохулната според много мюсюлмани книга на Рушди “Сатанински строфи”, остана в сила през цялото това време. Ислямският фанатик Хади Матар, наръгал многократно Рушди в Ню Йорк, е на 24 години, води се американски гражданин, но е с произход от Ливан. Той изскача на сцената малко преди Салман Рушди да започне своята реч за САЩ като “убежище за преследвани писатели”. Матар продължава атаката срещу 75-годишния тогава автор дори когато няколко човека се опитват да го отскубнат от световноизвестната му жертва.

Преди години роденият в Индия британски гражданин коментира, че фетвата на Хомейни не би следвало да е единствената причина хората да се интересуват от неговите книги. След световния скандал с романа му „Сатанински строфи” той е поставен под постоянна охрана от правителството, а протести и инциденти на насилие шокират цивилизования свят. Копия от книгата са изгаряни публично в целия мюсюлмански свят. Норвежкият издател на Рушди е застрелян, японският му редактор е убит, италианският е наръган, а смъртта застига още много хора по време на ислямски бунтове срещу книгата.
Според информации от инцидента Рушди не е имал лична охрана по време на събитието в Ню Йорк, а разследването как се е стигнало до атаката на въоръжения с нож екстремист продължава.

Още с първия си роман „Среднощни деца” Салман Рушди печели наградата „Букър”. Много от темите, които го вълнуват като романист са свързани с Индия и индийската култура. Той шеговито казва, че можеш да извадиш момчето от Бомбай, но не може да извадиш Бомбай от момчето. “Сатанински строфи” е неговата четвърта книга. Близо 20 години след световния скандал и фетвата от Хомейни, той е направен рицар от Кралица Елизабет II за своите заслуги към литературата.
През 2008-а година „Таймс” го поставя на знаковото 13-то място в своята класация за най-великите британски писатели след 1945-а година насам. През последните 20 години Салман Рушди живее в Съединените Щати, а през 2012-а публикува мемоарната си книга, фокусирана основно върху преживяването на смъртната присъда след „Сатанински строфи”. 

Миналата година той пак надви сабята, макар и на висока цена, и сега се завръща със слово. Новата му мемоарна книга се очаква през 2024-а, а тази зима той пусна и новия си роман „Градът на победата“, написан преди опита за убийство. Рамкиран като текст на преоткрит средновековен епос на санскрит, „Градът на победата” е за създаването на митове, разказването на истории и непреходната сила на езика.

Прочут ценител на красивите жени

Салман Рушди е добре известен почитател на женската красота. Той е женен четири пъти и е имал връзки с красиви актриси и модели. Влечението му към изящни дами през годините е било използвано като причина от неговите врагове да го атакуват.

В публичното пространство се беше разгърнал дебат дали британското правителство трябва да продължава да плаща за охраната на Рушди докато той обикаля коктейлни партита и утъпква червени килими, придружаван от супермодели. Тогава неговият приятел и писател Кристофър Хитчънс, предложи на неговите критици да измислят една по-добра причина за харчене на държавни пари от защитата на свободата на словото.