Бъдещите преговори ще са още по-предизвикателни, тъй като ще бъдат тясно свързани с реформите в Световната търговска организация

Европейският съюз е затворен в собствения си търговски спор с Вашингтон

За всички, които следят търговската война между САЩ и Китай беше ясно, че подписването на частично търговско споразумение не означава мир, а само временно прекратяване на огъня. След като Вашингтон превзе няколко нови рубежа на световния пазар, защото войната не е само с Китай, се очакваха нови престрелки и те не закъсняха.

Доказателството за това е предупреждението на президента Доналд Тръмп към британския премиер Борис Джонсън, че поема курс към дипломатическа война, заради плановете си да предостави на китайската телекомуникационна компания Huawei достъп до британската 5G телефонна мрежа. Стремежът на САЩ да ограничи технологичната инвазия на Китай минава през смазването на гиганта и не само на него.

Напрежението между двете най-големи икономики в света вероятно ще продължи и през 2020 г., тъй като Пекин и Вашингтон предстои да влязат във втори кръг от търговски преговори, които се очаква да бъдат по-трудни от процеса на „фаза първа“, която вече завърши във Вашингтон.

Европейският съюз също е затворен в собствения си търговски спор със САЩ, който има обтегнати връзки между водещите западни сили. Администрацията на Тръмп претегля дали да наложи тарифи за $2,4 млрд. на френски продукти, за да накаже страната за новия и данък върху цифровите услуги. Новите тарифи ще ескалират и без това напрегнатите отношения между Вашингтон и Брюксел.

И раздялата на Обединеното кралство с Европа носи със себе си редица предизвикателства, тъй като страната се опитва да изгради нови отношения с най-големия си експортен пазар. Публикуваните данни, показват рязък спад на БВП на Великобритания през ноември миналата година, което предполага, че икономиката на страната се свива през четвъртото тримесечие. В този случай Централната банка на Англия може да прибегне до намаляване на лихвите, за да подкрепи растежа.

Дългоочакваната търговска сделка на президента Тръмп с Китай включва някои значителни промени в икономическите отношения между най-големите икономики в света.

Споразумението, подписано миналата седмица, включва някои победи за г-н Тръмп: Китай се ангажира да купи допълнителни $200 млрд. американски стоки и услуги до 2021 г. и да наруши бизнес практиките, които администрацията на Тръмп критикува. Но текстът на споразумението не предоставя достатъчно информация, за да се определи как ще работи на практика и не е ясно дали Китай ще го тълкува различно от Съединените щати.

Съставът на тези допълнителни $200 млрд. долара е следният:

Промишлени стоки: $32,9 млрд. долара през 2020 г., $44,8 млрд. долара през 2021 година;

Селскостопански стоки: $12,5 млрд. през 2020 г., $19,5 млрд. през 2021 година;

Енергийни стоки: $18,5 млрд. през 2020 г., $33,9 млрд. през 2021 година;

Услуги: $12,8 млрд. през 2020 г., $25,1 млрд. през 2021 година.

Страните признават, че САЩ произвеждат и могат да доставят висококачествени стоки и услуги на конкурентни цени, докато Китай трябва да увеличи вноса на качествени и достъпни стоки и услуги, за да задоволи нарастващото търсене от страна на китайските потребители.

В това, което може би е най-стабилната част от споразумението, Китай се ангажира с някои големи промени в своята селскостопанска политика. Страната ще премахне определени здравни стандарти, които китайските служители са използвали, за да блокират различни американски селскостопански стоки.

Сделката има за цел да премахне кражбите на интелектуална собственост. Страните гарантират справедлива, адекватна и ефективна защита и прилагане на правата на интелектуална собственост. Всяка страна осигурява справедлив достъп до пазара на лица от другата страна, които разчитат на защитата на интелектуалната собственост. Кражбата на интелектуална собственост беше една от основните причини на администрацията на Тръмп да започне конфронтация с Китай. Добавят се няколко разпоредби за защита на поверителната информация, считана за търговска тайна, която американският бизнес твърди, че не е добре защитена съгласно китайското законодателство. Има и ангажименти, поне на хартия, за спиране на принудителното прехвърляне на американски технологии на китайски конкуренти. Компаниите отдавна се оплакват, че за да правят бизнес в Китай, трябва да предадат ценни технологии и търговски тайни. Китай обеща да не изисква такива трансфери, включително когато компаниите кандидатстват за определени лицензи или правителствени одобрения.

Китай също така поема ангажимент да не „подкрепя или насочва“ придобивания и инвестиции от китайски компании на чуждестранни технологии в „индустрии, насочени към своите индустриални планове, които създават изкривяване.“

Да накараш Китай да се съобрази със сделката може да бъде трудно. Сред най-големите въпроси, свързани с преговорите с Китай, е как всяко споразумение ще бъде наложено. След като видяха, че при опитите за предишни споразумения, Китай не успяват (или не искат) да изпълнят обещанията си, много американски експерти и ръководители на бизнеса бяха скептични, че администрацията на Тръмп може да накара Китай да спази ангажиментите, които поема.

За разлика от други търговски сделки, които обикновено отнасят споровете си към неутрална трета страна, САЩ и Китай са решили да разрешат всякакви проблеми самостоятелно. Сделката създава нещо, наречено Двустранни бюра за оценка и решаване на спорове за получаване и оценка на жалби. Това включва и процес на обжалване, при който въпросите могат да бъдат повдигнати от служители на средно ниво до офисите на търговския представител на САЩ и вицепремиера на Китай. Ако тези разговори не могат да разрешат спора, ще влязат в сила повече и по-големи тарифи. При такъв сценарий, всяка от страните може да уведоми писмено другата и да се оттегли от сделката - бързо връщане на към сценарий за търговска война.

От години компаниите за кредитни карти Visa, Mastercard и American Express търсят влизане в Китай. В сделката Китай се съгласи да приеме заявления за лиценз от тези компании, но тя не им предоставя автоматично достъп до пазара. Дори и Китай да одобри техните заявления, не е ясно, че тези бизнеси биха направили много навлизане в усъвършенстваната система за електронни разплащания в страната, в която доминират местните компании.

Споразумението дава на САЩ известни печалби във финансовите услуги, включително в електронните плащания, ценните книжа, управлението на фондове и застраховането, но много от тези промени вече бяха в процес на работа. В опит да понижи напрежението с администрацията на Тръмп, през 2017 г. Китай вече даде на чуждестранните фирми повече власт във финансовия си сектор, а американските банки и други фирми вземат мажоритарни участия в китайски предприятия.

Китай обещава да не обезценява конкурентно валутата си и обеща да бъде по-прозрачна относно намесите си на валутните пазари. За да постигне това, Китай се съгласи да направи публично оповестяване за валутните резерви и тримесечния си внос на стоки и услуги, наред с други неща. Голяма част от онова, което Китай е съгласен да направи, е в съответствие с ангажиментите, които вече са поети пред Г20 и чрез задълженията си към Международния валутен фонд. Страните трябва да се въздържат от конкурентни обезценявания и да не целят обменните курсове за конкурентни цели, включително чрез широкомащабна, постоянна, едностранна намеса на борсовите пазари.

Подписването на „фаза едно“ между Китай и САЩ може да не доведе скоро до преговори по „фаза две“, докато търговските аргументи, тарифните заплахи и американските инвестиционни ограничения за Китай ще станат „новото нормално“ в дългосрочен план. САЩ ще поддържат 25% тарифи за $250 млрд. китайски внос, заедно със 7,5% тарифи за $120 млрд. китайски внос. Тези тарифи върху китайските стоки, няма да бъдат вдигнати в краткосрочен план.

Бъдещите преговори ще са още по-предизвикателни, тъй като ще бъдат тясно свързани с реформите в Световната търговска организация.

* Авторът е предприемач, издател на Business Club