Ще устои ли Брюксел на натиска на Вашингтон?

Нова книга разкрива каква е геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на XXI век

Младият автор на “Труд” д-р Станислав Бачев издаде първата си монография “Геоенергетиката в отношенията ЕС-Русия в началото на XXI век”. В нея той анализира и търси отговорите на няколко основни въпроса: Възможно ли е партньорство между ЕС и Русия и защо? Може ли ЕС да израсне във влиятелен геополитически фактор? Какво е мястото на останалите големи играчи при подреждането на геополитическия пъзел?

Д-р Станислав Бачев е на 27 години, историк, доктор по политология във Варненски свободен университет. Специалист по международни отношения и геоенергетика.

Предлагаме ви откъс от неговата монография, която ще бъде представена на 11 декември в столичната книжарница „Гринуич”.

Днес светът е политически многополюсен и все още енергийно конвенционален. Енергетиката е своеобразен филтър на международните отношения, определяща взимането на стратегически решения и формирането на конюнктурни съюзи. Обществото тепърва ще навлиза в нова епоха на налагане на алтернативни източници на енергия и технологии, както и в процесите по тяхното овладяване от големите играчи по международната шахматна дъска.

Развиването на стратегически отношения между ЕС и Русия представлява удар по интересите на САЩ. Дихотомията на отношенията Брюксел-Москва е определена от една страна на политическо и от друга – на икономическо/енергийно ниво. Едното не може без другото и обратно. Артериалното свързване чрез газови и петролни връзки създава взаимозависимост на двете сили и предопределя дългосрочна необходимост от добри отношения, за да няма прекъсване на обмена. От една страна Русия цели да утвърди и запази своето монополно положение на европейския енергиен пазар. Първо, чрез подсигуряването на безпроблемна работа на вече изградените тръбопроводи, второ чрез реализирането на нови проекти, и трето – чрез възпиране на алтернативни проекти, които я заобикалят. Европейският съюз преди всичко търси две ключови характеристики: ниска цена и надеждност на източника, като това дава възможност за диверсификация, ако бъде възможна.

На политическо ниво, при подсигурена работеща енергийна среда, предпоставките за сближаване на ЕС и Русия се увеличават. Но също така обединена, силна Русия представлява незаобиколим фактор в европейските дела. Подсигурен енергийно, обединен и лидиращ икономически, ЕС се изправя пред най-голямото предизвикателство от създаването си – пълното обединение. Логично развитие, след като са направени две стъпки – да последва и трета. ЕС е обединен икономически, културно и териториално, това означава, че крайната цел е изграждането на свръхдържава, изградена на федеративен (или друг) принцип. Създаване на обща европейска армия, върховенство на централните закони в Брюксел и опит за изравняване на жизнения стандарт на всички граждани. Изпълняването на дори едно от тези, коментирани в различно време и от различни лидери, условия би лишило САЩ от една страна от военното присъствие на континента, а от друга – ще загуби лостовете на влияние през отделни държави. Израстването на ЕС може да се случи единствено с подкрепата на друга държава, която в случая е Русия. Алтернативата е задушаването на съюза от Вашингтон, Русия и Китай и постепенното му разпадане на съставни части или запазване на териториална цялост като улеснение при стокообмена.

Именно от тук идва политическата програма на Вашингтон, надпрезидентска и дългосрочна, насочена в няколко линии:

- Да бъде отслабена Русия. Първо – създаване на пръстен от зависими от САЩ държави около нея, които да я обхванат в клещи. Да бъдат прекъснати артериалните енергийни връзки с ЕС. Крайният резултат е Москва да бъде елиминирана от европейския газов пазар и сфера на влияние.

- ЕС да бъде въздържан политически с различни лостове – Европа на две скорости на политическо ниво, изразяващо се в остра разлика в политиката на източните държави, близки до САЩ и водещи политика в ущърб на Германия, Франция, Италия и други. Европа да бъде зависима енергийно от други източници – алтернативни енергийни трасета или обвързване със скъпия втечнен газ от САЩ.

- Създаване на горещи точки в сърцето на Европа, които да доведат до дестабилизация на регионално и европейско ниво.

Предизвикателствата в отношенията между ЕС и Русия не трябва да бъдат разглеждани единствено в тяхната собствена светлина. Най-добра яснота на погледа може да бъде придобита тогава, когато се разглеждат и действията на останалите играчи по световната шахматна дъска. На регионално ниво амбицията на Турция да стане енергиен разпределителен център на газ и нефт от Русия и Каспийския регион. Анкара винаги (докато го има) ще използва горещия бежански въпрос от последните години като лост за влияние над ЕС. След опита за преврат срещу Ердоган Анкара заема позицията за близко приятелство с Москва, но основано на прагматичен интерес. Ердоган вече няма амбицията, която имаше преди години, да влиза в ЕС, но има амбицията да бъде равен на ЕС и да бъде третиран като такъв. В тази посока на мисълта той би използвал всички налични средства, за да постигне тази цел. Историята е показала, че силният разбира единствено от сила, което прави подхода на турския президент единствено работещ.

От друга страна, мощният Китай, в момента стратегически партньор на Русия, изпълнява амбициозната и постижима програма да изгради нов път на коприната, като разгръща мащабни инфраструктурни и бизнес инвестиции в Източна Европа, включително България. Изграждането на железопътен, автомобилен и морски път с китайски пари е част от инвестиционната програма на Пекин. В този мегапроект участие взима и Русия, която е гръбнакът на северния път от Пекин през Москва към останалите европейски държави. Китай е достатъчно голям, за да може да разгръща своята програма както към ЕС и Русия, така и към САЩ, въпреки че акцентът пада върху първия блок от държави. Предизвикателството пред Китай е успешното излизане от икономическият сблъсък със Съединените щати. Икономическата война, започната явно през 2018 г. ще покаже до колко успешна е играта на покер на Вашингтон - дали Китай ще се окаже този икономически колос, който е готов и измества стария първи.