Установено е често анонимно влизaнe в електронната cиcтeмa зa cлyчaйнo paзпpeдeлeниe нa делата, триене на логове и файлове, преправяне на информация, многократни атаки на сървъра в опит за заличаване на базата данни. Това показва cпpaвĸa, изпратена от прокуратурата на Bиcшия cъдeбeн cъвeт. Тя, впрочем, никого не изненада. 

„От тaзи cпpaвĸa ce виждa, чe в периода 2015 - 2020 peaлнo нe e имaлo cлyчaйнo paзпpeдeлeниe нa дeлaтa!”, обобщи Дaниeлa Mapчeвa на заседанието на заседанието на съдебните кадровици, но не можа да предизвика вълнение в хода на обичайните им безплодни препирни. “Така въpxoвeнcтвoтo нa зaĸoнa и нeзaвиcимocттa нa cъдa ocтaвaт eдни aбcтpaĸтни ĸpacиви дyми, бeз cъдъpжaниe!”, дoбaви тя с апломб, но пак не предизвика сензация. Отдавна вече, като чуят за компютъра, който решава кой казус на кой съдия да се падне и магистрати, и съдебни чиновници, и съдебни репортери започват да се прозяват. 

У нас и бабите на село са наясно, че номерата на едни съдебни разследвания съвсем неслучайно се „джуркат” така, че да случат на подходящ съдебен състав.

Пръв го каза през 2014 г. тогавашният френски посланик Ксавие дьо Кабан в  прочутото си интервю за „гнилите ябълки” в магистратурата, които според него опорочили търговско дело в ущърб на френска фирма. После правосъдният бос Данаил Кирилов (вече бивш)  отиде да види „джуркането” (както той се изрази) във  Върховния касационен съд и заяви, че „всяка система може да бъде манипулирана”. След това главният прокурор Гешев обяви на прав текст, че в течение на цяла петилетка преди началото на мандата му в България не е имало правосъдие и случайно разпределение на делата.

Но дори и тези фактори, които цитирахме, да си бяха мълчали като риби в аквариум, ние пак щяхме да знаем, че в българското правораздаване нищо не е толкова случайно, че да не може да се направи нарочно в полза на някой с пари и власт.

Откъде щяхме да знаем? 

Ами например от онзи одит, който през 2020 г. откри не една и две, а 23 уязвимости в системата за разпределение на делата. Или от скандалите, които от 2013 насам гърмят един след друг във ВСС по тази тема и винаги завършват с решение за нов одит, нова методика и смяна софтуера. Или от репортерите, присъствали на безпрецедентния за времето си ( 2015) публичен жребий за процеса срещу бившия вицепремиер Цветан Цветанов, след който заваляха искания от адвокати да се канят медиите и когато компютърът вади съдиите по техните казуси. 

Неведнъж оттогава журналисти са канени да видят как изскача на монитора името на съдията, който ще осъди или оправдае някого. Отначало на тия журналисти им беше бедна фантазията – не можеха да си представят, че е възможно някой от Канада, Саудитска арабия, Хонконг, Унгария или Хондурас да мръдне мишката по екрана в България и да смени нечие име на магистрат с по-подходящо…

Тъй или инак, към днешна дата повечето очевидци на (не)случайното разпределение на делата го наричат „евтин театър” или „фарс”.

Защо „фарс”? Според лингвисти думата означава „театрален комедиен жанр, чиято цел е да забавлява зрителите с представяне на екстравагантни ситуации”, а също и  „имитация на процес пред публика”. Точно такова нещо е натискането на 3-4  клавиша пред журналисти, последвано от питане: „Нали видяхте, че няма скрито-покрито?” и примигване на запитаните, които са съзрели стореното от софтуера колкото и небуларния произход на Вселената.

Какъв е изводът? Сценаристите и изпълнителите на зрелищната съдебна реформа не уважават публиката, май – и европейската, и нашата. Не я уважава и Върховният касационен съд, и политиканстващите папагали, които повтарят, че човешкото участие в разпределението на делата е нещо страшно. Защо пък да е така? В годините назад, преди да се наложи на управляващите да баламосват с разни новости недоволните от правораздаването ни евродокладчици, административните ръководители на съдилищата раздаваха на колегите си папките. При това те се съобразяваха с тяхната специализация, със способностите и  заетостта им – някой разбира от данъчни дела, друг от брачни или от наказателни, трети е претоварен и се справя по-бавно. И днес юристи, неизкушени от папагалщината, питат: „Нима съдията е пенкилер и разбира от всичко? И защо той по презумпция да е корумпиран, та се търси през една-две години нов софтуер, който да го надхитри?”

Шефът на Съюза на юристите Владислав Славов направо казва: „Не трябва да има случайно разпределение на делата, трябва случайни съдии да няма”.

Но има случайни съдии, там е бедата. Както и случайни прокурори, и адвокати.