Някои особености на специалните магистрати и тяхната работа

Вижда се, че възмездието е скромно - предвид това, че се отнася до организирани престъпни групи от килъри или крадци на милиони

Едно малко кученце, а срещу него - огромен пес. Председателят на специализираната прокуратура Светлозар Костов ги показва нарисувани на пресконференция, свикана за първия годишен отчет на поверената му институция. Песът представлява организираната престъпност, а палето - спецправосъдието.

Годината е 2013-а. Тогава ние вече имаме - по препоръка от Брюксел - специален съд и специална прокуратура. Изпълнили сме и тази поредна препоръка така, както ние си знаем и по този начин сме се сдобили с два вида магистрати: обикновени и необикновени (специални), които са призвани да ловят едри риби в дълбините на българската мафия и да ги лишават от свобода - нещо нечувано и невиждано у нас дотогава, а между впрочем и след това.

С рисунката на кутрето и песа, Костов представя пред съдебните репортери баланса на силите тогава, когато спецобвинението прохожда в правния мир. По думите му то прилича на пале, а криминални авторитети, медии и адвокати го гледат пренебрежително и отвисоко - някои, защото са натрупали извън закона богатства и влияние, а други, защото смятат родната съдебна реформа за имитация.

Защо припомняме всичко това? Защото в момента по искане на правосъдния министър проф. Янаки Стоилов сега се прави на спецправосъдието анализ - доколко неговата работа осигурява справедливост на гражданите и дали харчовете за него са оправдани.

Вече чуваме мнението на различни анализатори, но можем да си съставим и наше, ако погледнем назад. През споменатата 2013-а шефът на първоинстанционнато спецобвинение Светлозар Костов (личен кадрови избор на тогавашния вицепремиер Цецо Цветанов, подпечатан формално от ВСС) определено прилича на човек, който мисли, че след време спецправосъдието ще се преобрази. Той до голяма степен се оказа прав - не че палето, което гледаше ококорено песа, порасна, но тръгна по пътя си и се видя, че е куцо по рождение и с двата крака.

Този факт бе отбелязван публично от редица уважавани юристи много пъти в продължение на години- че спецправосъдието „ не оправда очакванията, не свърши нищо“ - и така до 28 април т. г., когато правната комисия на 45-тото Народно събрание гласува за закриването му. Депутати се позоваха и на евродоклад: „Спецпрокуратурата и спецсъдът не можаха да докажат ефективността си в значими наказателни процеси. Те разпиляват усилията си в леки престъпления, в знаковите разследвания нямат напредък.“

Е, да. Цифрите в ежегодните отчетни доклади на въпросните специални институции не убеждават никого в обратното. Еди колко си решени дела, от тях еди колко си приключили с присъди и еди колко си - със споразумения. Много ли са, или малко - Бог знае... Показателното за нас е, че 1/3 от присъдите са оправдателни. А най-честото налаганото от спецсъдиите наказание е затвор до 3 г. и то условно. Вижда се, че възмездието е скромно - предвид това, че се отнася до организирани престъпни групи от килъри или крадци на милиони, свързани често с висши чиновници...

Анализаторите ще си спомнят ли какво правосъдие се раздаде по спецделата срещу „Октоподите“, „Килърите-1,2 и 3“, срещу сочените за „босове на мафията ” - Златко Баретата и Таки, срещу данъчните измамници, срещу банкера Цветан Василев за източването на КТБ? Раздаде се специално правосъдие, да - такова, че никой от тия спецподсъдими не лежи в затвора сега. Някои се излежават под палмите на далечни плажове, други - в луксозните си спални по света и у нас.

А някой може ли да преброи оправданите от спецсъда след любимите на Цветанов масови арести с имена - „Недосегаемите“, „Алчните“, „Дедесарите“? Ако може, да заповяда, много са.

По тази тема Цветанов каза нещо важно: „След арестите някой ще стане много богат“. То беше, когато апелативният спецсъд пусна задържаните в акциите „Захар“, „Захарно петле“, „Милкигруп“ и „Универсалните“. В тия акции МВР прибра синовете на обявените за олигарси Миньо Стайков, Гриша Ганчев и бившия министър Георги Танев. Но от цялата гюрултия не произлезе нито едно осъдително решение - произлезе само подозрението, че ГЕРБ чрез спецобвинението рекетира бизнесмени. Това подозрение си остана и досега, когато Цветанов си има вече друга партия, а в спецарестите междувременно бяха вкарани самият Миньо Стайков и съпрузите „олигарси“ Абаджиеви и Баневи. И те, и децата им днес са на свобода - а сигурно така и трябва, тъй като нито една осъдителна спецприсъда не е произнесена срещу тях.

Ами спецобвиняемият за 19 престъпления Васил Божков? Той избяга в Дубай, но оттам направи тук партия и обяви, че се прибира за изборите - дубайският съд не бил открил данни за престъпление в искането за екстрадицията му.

А корупционните престъпления? Те бяха поверени на спецправосъдието през 2017 г. Тяхната безнаказаност в началото на прехода се обясняваше с това, че в Наказателния кодекс хич ги няма. Но оттогава досега съответните членове и параграфи се размножиха като зайци - само и само да се приложи някой от тях.

Умишлена безстопанственост (чл.219 ал.3). Неизгодна сделка (чл.220). Стопански подкуп (чл.224). Пасивен подкуп в частния сектор (чл.225). Подкуп при дейност на юридическо лице и едноличен търговец (чл. 225 ал.1). Активен подкуп (чл.225 ал.2). Посредничество към подкуп (чл.225в ал.4). Престъпно прикриване на частна стопанска дейност под формата на обществена организация (чл.226 ал.2). Изпиране на пари (чл.253-253а). Престъпление по служба (чл.282). Злоупотреба със служебно положение (чл.283). Осуетяване на наказателно преследване (чл.288). Склоняване на длъжностно лице от органите на предварителното производство да наруши задълженията си (чл.289). Лично укривателство - чл.294. Осуетяване на изпълнението на влязла в сила присъда (чл.295). Престъпно освобождаване на затворник (чл.299). Пасивен подкуп (чл.301-303). Активен подкуп (чл. 304). Посредничество към подкуп (чл.305 а). Провокация към подкуп (чл.307). Лъжливо документиране от длъжностно лице (чл.311).... Има и още текстове. Но и тия щяха да са предостатъчно, ако имаше поне по един осъден по всеки един от тях - министър, магистрат или депутат. Обаче няма.

Спецмагистратите се занимават или с подкупни катаджии и служители на ДАИ, задържани по двайсетина накуп под стража, или с някой и друг кмет на малко населено място, или с един-двама областни управители. При това повечето дела срещу тях са висящи - и у нас, както и в Страсбург, където спецобвинените претендират да им платим ние с вас обезщетения за нарушени права - или при урбулешките арести или при досъдебното търкане на наровете.

И най-голямата гордост на спецпрокуратурата - осъдителната присъда срещу столичната районна кметица Десислава Иванчева - и тя е в Страсбург и ще ни струва доста пари. Това е предизвестено от нашите съдии, в чиито мотиви пише, че правата u са нарушени по време на предавания пряко по телевизиите зрелищен арест.
За купувачите на гласове да не отваряме дума. Те изглеждат непобедими. Сутрин ходим да гласуваме, вечер гледаме как купуват и продават гласове по телевизията... Така ще е и на 11 юли вероятно...

И ето ви сега загадка: Колко порасна за изминалите 7-8 години куцото пале на властта? Не познахте, опитайте пак.

Верният отговор е, че ако го има, ръстът на палето е невидим за нас. Язък, че предишната власт го глезеше като домашен любимец и изхранването му доста скъпо ни струва. По последни медийни данни за 2018 г. бюджетът на спецсъдилищата надминава 4, 2 млн. лв, а на спецпрокуратурите - 8 млн. лв. Отделно правителството от 2018 г. насам гласува неведнъж допълнителни разходи за бонуси на спецмагистратите - първо 2 млн. лв., после още 1 млн. и т. н. И плюс това набъбнаха от 8 на 19 милионите за ремонта на бул. „Стамболийски“, където ще е новата им база, понеже старата на ул. „Черковна“ им отесня. Вярно, че и тия милиони не са много в сравнение с целия бюджет от 200 млн. лв. на съдебната власт. Но как да не ни се зловидят, след като не получаваме това, за което си плащаме с тях - за правосъдие и то не кой знае колко специално, а справедливо, ефективно, предвидимо и качествено.

Получавате го, уверяват ни спецмагистрати. Те обичат да цитират Алфонсо Сабела, храбрия магистрат от италианската „Антимафия“: „Държавата може да се справи с мафията. Достатъчно е само да реши.“

Само че, ако българската държава е взела такова решение някога, то още не е проличало. Не и по резултатите от работата на спецсъда.