Спрете с климатичната истерия

В сериозната литература е отбелязано, че климатичната паника все повече започва да има религиозен оттенък

Наскоро ходих на кино, за да изплакна очите си от бозата „Барби“, която имах съмнителното щастие да гледам. В началото на филма обаче се оказа, че всички в залата сме принудени да видим нещо като реклама на веригата киносалони. Рекламата представляваше един нескопосан криндж опит да се брандира компанията като много „зелена“ и „еко“. За целта бяха изкарали свои служители да обясняват как те искат да спасят планетата и за целта едната не се била къпела редовно, другата ходела само пеша или с градски транспорт, третият не ползвал електрически уреди, четвъртият обличал пуловер като му е студено и не се отоплявал зимно време и прочие, и прочие. Внушението – бъдете като нас, за да спасим планетата. Демек, ходете си пеш и некъпани, но с пуловер през зимата и Земята ще ви е благодарна.

Това е нагледен пример за чутовната тъпотия, която е обзела една съществена част от хората, с които населяваме едно жизнено пространство. Съжалявам, но няма как да обрисувам по-щадящо цялата глупост, която вилнее като бубонна чума из главите на мнозина климатични паникьори. Особено, когато тази пропаганда се използва безжалостно за промиване на мозъци с политическа цел. И особено, и най-вече, когато климатичната паника се инструментализира, за да ни вменява вина, че видите ли, ние, които имаме неблагоразумието да използваме автомобили, климатици и да се къпем ежедневно, за да нямаме благоуханието на стар чорап, сме виновни за съсипването на планетата.

Вижте поредния гнусничък пример – наводненията в България, Гърция и Турция. Реакциите сред лоботомираната либерална общественост са основно две. Първата е, че апашите по нашето море били изсекли дърветата и затова има наводнения. След като чуят разумния контрааргумент, че всъщност наводненията са в целия регион, заради големите количества валежи, тогава става весело. Човек трябва да види само какво става в Истанбул или във Волос, за да разбере, че това далеч не е нещо, което се случва, защото някой в България бил изсекъл горите. При този аргумент обаче идва втората им опорна точка. Наводнения имало, защото, дръжте се да не паднете, имало климатични промени, причинени от човека. Това било причината за наводненията – вие се къпете редовно и ходите с кола на работа, затова вие сте виновни, че в Царево има наводнение.

Това е не просто абсурдно, то е налудничаво. Първо, следва да се отбележи тънката ирония, че когато времето е нормално за сезона, климатичните паникьори с високомерие просветляват останалата част от човечеството, че всъщност имало голяма разлика между време и климат. Тоест, казват те, времето може да е нормално, но това не е доказателство, че климатът не се променя. Обратното, и тук идва иронията, когато времето е лошо или различно от обичайното за сезона, тогава ни се проглушават ушите, че ето, виждате какво става, значи това се дължи на климатичните промени. Ситуацията е климат с шапка, климат без шапка. Като вали защо вали, като не вали защо не вали. И отговорът е винаги един – климатични промени.

Описано е вече в сериозната литература, че климатичната паника все повече започва да има религиозен оттенък. Превърнало се е в модерна квазирелигия, в която обаче Бог е захвърлен, а на негово място е човекът, който е толкова въздесъщ, че може собственоръчно да променя вятъра, температурата и количествата валежи на планетата. Същото направиха американските либерали по отношение на пожарите в Мауи, Хавай. Което е също толкова абсурдно, колкото да обвиниш къпещите се българи за наводненията по Черноморието. В Хавай, в кратце, причината за пожарите идва основно от лошата подготовка на местните власти и на електроснабдителната компания. С две думи, пожарът стартира от паднали електрически стълбове, поради вятър. За разлика от останалата част от развития свят, в Мауи електрическата компания няма защити, които да изключат тока при падане на стълб, което стартира пожара. От друга страна, липсата на известителна инфраструктура – сирени, съобщения на телефоните на живеещите в региона и прочие – води до това стотици хора да останат в плен на стихията. Не ми климатични промени, най ми човешка немарливост.

Второ, извън климатичния релативизъм, който обяснява всеки повей на вятъра с причинени от човека промени в климата, е важно да се отбележи и друго – цялата концепция за климатични промени е меко казано странна. Най-вече, защото климатът винаги се променя. Винаги. Това е негова същностна характеристика. Откакто съществува планетата, климатът винаги се е променял. Той не е константа записана в камък, а е сложен алгоритъм, който се движи на цикли през цялото време. Няма как да се спори с твърдението, че климатът се променя, така както няма как да се спори с твърдението, че Земята е кръгла. Нека се съгласим да игнорираме плоскоземците, разбира се. Не е въпросът в промените на климата – те са факт. Винаги са били факт и винаги ще бъдат факт. Спорът тук е за антропоморфния характер на тези промени.

Климатичните паникьори твърдят, че човешкото влияние е причината за климатичните промени. Не просто го твърдят, но и настояват, че науката е единодушна по въпроса. А това е дълбоко невярно. Науката е единодушна, че климатични промени има. Това няма нужда да се обсъжда дори, то е безспорен факт. Но далеч няма униформеност в сериозната наука по отношение на това дали човекът е в основата на настоящите промени, дали въобще има някакво влияние и дори и да има то какво е влиянието точно. Два процента ли е? Двайсет процента ли е? Нула цяло и двайсет процента ли е? Никой не ти казва и никой няма да ти каже. Защото това е истинският разговор за климатичните промени.

Ако се окаже, че човешкото влияние е огромно и доминиращо, тогава, да, трябва да се вземат мерки. Но никой не го казва. Ако беше така и ако можеше да се докаже, щяха да са ни продънили ушите по въпроса отдавна, сигурни бъдете. Но не казват. Мълчат си „учените“ като Грета Тумберг, дето не я знаем дали завърши училище и Джон Кери, който обикаля с частния си самолет да ни чете морал защо си ползваме колите. Следователно или човешкото влияние е минимално, или го няма въобще.

Ако нашето влияние е изключително малко, тогава какъв е смисълът да се върнем в пещерните времена, за да „спасяваме“ планетата? Не е ли обратното – не трябва ли да използваме повече технологии, които с времето ще стават само по-добри и по-екологични? Какво искат климатичните паникьори, да се върнем назад във времето и да не ползваме съвременни технологии, за да пазим климата? Уви, милите не знаят, че днес използваме ресурсите си много по-ефикасно, отколкото преди десетилетия. Говоря за свободния свят, разбира се, не за „високоточковите“ технологии на авторитарни изостанали държави като Русия. Както гласеше брадатият виц – какво е голямо, черно, пуши, харчи тонове въглища и не рита? Руска машина за ритане.

Та, хайде малко да се спрат малко климатичните истерии. Дайте да си гледаме живота и да търсим как да усъвършенстваме, това, с което разполагаме. Не ги слушайте недоучилите морализатори, които искат да не се къпем. Те нека си миришат, техен избор. Но ние няма нужда да им влизаме в психичното разстройство. Нали?