Крайностите в много диети не носят ползи за здравето

Специално за “Труд” д-р Людмила Емилова представя своята поредица на дълголетието. Тя е лекар с три специалности - вътрешни болести, кардиология и ревматология и здравен мениджмънт. След като изпитва системата за лечение с плодове, чай и мед върху себе си и успява да се спаси от много тежки болести, решава, че ще се довери на природосъобразната медицина. Насърчава я създателката на метода Лидия Ковачева. През 1993 г. д-р Емилова открива медицинския си център за безлекарствено лечение, през който са преминали над 47 000 пациенти от цял свят. Мнозина са се спасили от шаблонно дефинираните от официалната медицина като нелечими заболявания и като бонус са стопили килограми, при това с траен ефект. През 1997 г. д-р Емилова става единственият български член на Лекарската асоциация към Обществото за натурална хигиена на САЩ.

Начинът на хранене на съвременния човек с пълно право дава възможност да определим днешните времена като “времена на крайностите”. Благодарение на наложилата се децентрализация на информацията, човек и да не иска, всекидневно попада на поне няколко съвета относно начина му на хранене и ефектите от тяхното прилагане.

Това се случва, било под всеобхватното въздействие на рекламите, личност - част от популярното явление инфлуенсъри, или различни продавачи на хранителни добавки и здравословни продукти. Свидетели сме на масово ширещи се и понякога изцяло противопоставящи се като подход диети - веганска, вегетарианска, палео, кетогенна, хищническа, според кръвната група и др. Изброяването клони към безкрайност.

Доколко някои от тях са научно обосновани и действат за дълъг период от време тук няма да разглеждаме. Ще се опитаме да приложим малко здрав разум, анализирайки целия този миш-маш от взаимно противоречаща си фактология в посока как точно да адаптираме това, в което ние вярваме и имаме огромен опит - храненето, базирано на цялостни непреработени растителни източници, без да се стига до крайности и опасни практики.

Едва ли има разумен човек, който да не знае кои са най-полезните и наситени с витамини и микронутриенти хранителни източници на планетата - плодовете и зеленчуците. Трудно можем да си представим качествен и устойчив режим без тяхното ежедневно присъствие в менюто. Разнообразието на нашия пазар традиционно е голямо и продължава да расте и да привлича с разнообразие от вкусове, аромати, текстура и основно с ефект върху човешкия организъм. Книгите на здравна тематика, стимулиращи консумацията им, са вече безчет. Научните изследвания също.

Тук обаче се прокрадва и един неочакван за мнозина проблем - липсата на достатъчно калории. Как мислите, защо исторически погледнато хилядолетните цивилизации, обитаващи определена географска ширина, винаги са базирани на наличието на скорбелен източник - пшеница, ориз, царевица, картофи и др.? В днешно време обаче интересът към тях е насочен по-скоро към демонизирането им. Но истината е, че без тях много, наистина много трудно човек може да се храни устойчиво на растителна основа.

Важно е да отбележим, че качеството, начинът на обработка и нивото на рафиниране са проблем, а не самите зърнени продукти и по-общо скорбелните източници. От тях не се пълнее! Пълнее се от силно видоизменена храна, която далеч не е оптимална за човешката физиология.

Пълнозърнестите нерафинирани продукти като булгур, спелта, лимец, ръж, ечемик, кафяв ориз, царевица, просо, сорго, елда, киноа едва ли са навредили на някого, при положение, че няма наличие на алергия към някой от въпросните продукти. Изключително нелепо е да сравняваме квасен пълнозърнест хляб, приготвен с брашно от древни сортове пшеница с бял, рафиниран до неузнаваемост и произведен по индустриален начин. И двата продукта са на пшенична основа, но повярвайте ни, имат коренно различен ефект за човешкия организъм. Единият е изпълнен с полезни фибри, антиоксиданти, витамини от групата В, а другият общо взето ни снабдява с т. нар. бързи въглехидрати, и... нищо друго. Те светкавично увеличават нивата на глюкозата в кръвта, оттам - поява на хиперинсулинизъм. С течение не времето неизбежно се стига до затлъстяване и диабет тип две.

Давайки за пример пълнозърнестия хляб ще забележите, че калорийното му съдържание не се различава толкова драстично от това на белия. Ще зададете въпроса - как тогава е здравословен и трудно би довел до напълняване? Необходимо е да обясним едно понятие, наречено бионаличност. Това е най-общо казано количеството вещества, които човешкият организъм може да усвои при консумирането на определен вид храна. Не малка част от калориите във въпросния хляб идват от фибри, на практика неразградими от ензимите, с които разполага човешкият организъм, но пък се отразяват изключително благоприятно на чревния микробиом. Така се усвоява по-малко енергия от нерафинираните продукти.

Много често при преминаване към хранене на растителна основа, хората стават жертва на инерцията, придобита от миналото. Започват да се сряскат от обема храна, която е необходимо да консумират ежедневно. Но няма място за тревога. Напълно нормално е да приемате по-големи порции. Ако в тях присъстват основно плодове, зеленчуци, пълнозърнести продукти, бобови растения, ядки и семена, всичко ще бъде наред!

Съавтор на статията на д-р Емилова е Веселин Станков

Той е завършил Биологическия факултет на СУ “Кл. Охридски”, специалност екология и следдипломен курс нутрициология пак там. Работил в Асоциацията на биотърговците, Дружеството за защита на птиците и други екологични проекти. Един от създателите на първия изцяло веган ресторант в София. Повече от шест години е лектор-консултант в екипа на д-р Емилова.

Рецепта на консултант сътрудник Веселин Станков

Кокосово къри

Продукти:
200 г. кафяв ориз басмати, 
100 г. карфиол,
100 г. замразен грах,
100 г. сладки картофи,
100 г. моркови,
1 скилидка чесън,
25 г. пълномаслени кокосови стърготини,
индийско къри /на вкус/

Приготовление:
Оризът се сварява с вода при съотношение 1 към 3. Всички зеленчуци приготвяме на пара до омекване и прибавяме кърито и кокосовото мляко. Правим го, като блендираме кокосовите стърготини със 75-100 мл вода.
Оформяме канапе от сварения ориз и в средата му издълбаваме гнездо. В нето поставяме задушените зеленчуци с кърито и филирания чесън. Поливаме с кокосовото мляко.