Може ли събитие като GameStop да отприщи катастрофа по модела Lehman Brothers?

Кула от карти, която се базира само на геополитическото място и доверие в долара

Малкият Давид нападна великана Голиат с неговите собствени “камъни”. Дребните инвеститори се обединиха и объркаха сметките на маститите хедж-фондове. Акциите на иначе анемичната гейминг компания GameStop бяха взети назаем на 20 долара от “умните пари” и продавани с идеята цената да падне на 18, да речем, когато фондовете отново купят и да върнат заетите акции с 2 или повече долара печалба на дял. Сладка работа. Бунтът на малките инвеститори обаче обърна тенденцията - цената на дяловете изхвърча с над 1700 процента до над 360 долара. Големи финансови акули се изправиха лице в лице с фалита. Наложи се да бъдат спасявани с финансови инжекции от “приятели”, а търговията с конкретните акции “услужливо” да бъде ограничена от безскрупулни брокерски фирми.

“Камъните” на Давид в случая са: безобразната по размер парична маса, която е на финансовите пазари. Безплатен и създаден от нищото евтин кредит, с който централните банки заливат системата, правейки богатите още по-богати, респективно бедните - още по-бедни. Тази многотрилионна парична маса се движи като приливна вълна и минава през едни или други активи на финансовите пазари, вдигайки и сривайки стойността им. Всъщност това е умопомрачителна инфлация, съсредоточена обаче на капиталовите пазари.
Смисълът от финансовата система и нейната пазарна инфраструктура е само един. Да свърза спестителите (капиталисти) с инвеститорите (предприемачи). Тя е трансмисия и нищо повече. Не би трябвало да е по-привлекателна или доходоносна от който и да е друг сектор в икономиката. В реалността нещата не стоят така. След затварянето на “златния прозорец” през 1971 г. при Ричард Никсън, парите стават “декретни”, тоест напълно политически контролирани. Могат да бъдат създавани неограничено.

Това е празен чек за правителства да харчат - централните банки ще напечатат нови пари и ще изкупят дълговете им. Или лихвите да са нулеви и отрицателни - спестяванията едва ли не вече да не са ограничени, а да могат да се създават ad libitum. На воля.

Оттук насетне, делът на финансовия сектор изхвърча и се удвоява на практика спрямо БВП в САЩ, все повече нефинансови компании започват да предлагат финансови услуги. Не е нужно да произвеждаш и да продаваш качествено. Достатъчно е новите пари да надуят цената на акциите ти; или с евтиния кредит да купиш друга компания, т. нар. сливане и придобиване; или да изкупиш обратно собствените си акции от пазара, намалявайки броя им и надувайки цената им. И подобрявайки метриките, по които се анализира стойността им. Всичко е толкова лесно.

Неограничен от естествените производствени лимити на икономиката, финансовият сектор расте несъразмерно. А някои компании стават толкова големи, че фалитът им би повлякъл всички. Затова и са спасявани с цената на всичко - с правителствени инжекции или “ликвидност” от централните банки, в случая на банкови институции. Естествено, когато имаш застраховка, че няма да фалираш, се държиш неблагоразумно. Заради политиката на ниски лихви доходността е ниска, следователно трябва и повече риск.

Обратно, жестът се връща като помагаш на спасителя - държавата. Просто купуваш задълженията му. И кръгът се затваря - адски и омагьосан. Всички, които остават вън от “схемата” - огромната част от реалната икономика и средната класа - са тежко прецакани.

Откъсването на финансовите пазари от реалната икономика е опасен процес. Де факто вече е невъзможно да се направи реалистична оценка на финансовите инструменти, а кривата на доходността - какъв доход за какъв матуритет по различните инструменти - е национализирана и управлявана централно. Цената: тежки изкривявания и лоши инвестиции. В колосален мащаб. С други думи: тиктакащи финансови бомби със закъснител. И много риск в условията на глобална несигурност.

Такъв необоснован риск са поели и от Melvin Capital с акциите на GameStop. Без да застраховат позициите си с насрещни такива, да не говорим, че дори са залагали срещу повече акции, отколкото има налични на пазара… Така наречената алчност всъщност е естествената умонастройка на пазарните играчи в такава изкривена среда. Иначе гледаш мача отстрани и люпиш семки...

Фалитът на големите като най-дисциплиниращият пазарен механизъм, е направен невъзможен. Политическият фаворитизъм и привилегии избуяват. Нравите са “финансилизирани” - спестяването е глупост, далечният хоризонт на планиране и отлагане на потреблението е отживелица. Всичко трябва да се случва тук и сега. Появява се т. нар. консумеризъм, който е само и единствено възможен в такава размита и самоизяждаща се система.

Усещането за безпътица, постоянната реална отрицателна доходност - инфлация над лихвите по депозитите, тоест усещане за загуба на покупателна сила - също моделират нравите. Цените на всичко само ще растат. Как да изпреваря процеса, за да не съм от баламите, питат се огромна част от хората.

Атаката в публичното пространство, разбира се, е насочена срещу капитализма. Логически обаче това не издържа теста на разума. Капиталистите всъщност за спестителите - хора с ниски и средни доходи. Длъжниците, използващи ливъриж (дългов лост) са големите акули, които ползват евтиния кредит. Не е проблемът във “финансовите пазари” сами по себе си. Нито в капитализма, дефиниран като система за защита на частната собственост. Проблемът е в държавния контрол над парите, които потичат към мастодонтите във финансовия сектор. Това сливане се нарича фашизъм и далеч не е пазарно явление, а съвсем целенасочена диверсия от името на малка олигархична група за сметка на икономически неинформираната маса от хора.
Проблемът с лесния достъп до евтин дълг на правителствата има и чисто политическо измерение. Вместо неудобното вдигане на данъци за постигане на политически цели - социални придобивки, субсидии за “стратегически сектори”, третиране на стопански и здравни кризи - достатъчно е да вземе дълг. Същото важи и за военни действия и имперски попълзновения при по-големите държави. По този начин населението не разбира реалната цена на правителствените действия. Те са замаскирани под скрития инфлационен данък и стават видими и осезаеми едва на по-късен етап.

Защитната мрежа над системно важните е толкова силно опъната, че привидно проблем не може да има. След избухване на кризата с вируса обаче видяхме кредита да пресъхва. Оказа се, че компаниите нямат кеш и за ден, без постоянния приток на заемни средства от пазара на краткосрочен дълг. Рецепта за фалит на домакинство, но, видите ли, начин на функциониране на фирми със стотици милиарди пазарна капитализация. Това, разбира се, е кула от карти, която се базира само на геополитическото място и доверие в долара. На нищо друго. Докато ФЕД може да печата, проблемите се отлагат. Въпросът е, че не се решават.
За обикновените хора не остава друго освен да бягат към дигитални валути или ценни метали. Проблемът е, че големите играчи влизат и там, а моментните колебания на стойността на тези активи, стресира и то с основание хората, спестяващи дребни, но важни за тях суми.