Всеки режим си има и своите идиоти, но само при демокрацията те имат право на глас

“И действително - казано беше, че демокрацията е най-лошата форма на управление, с изключение на всички онези други форми, които са пробвани от време на време. Обаче в нашата страна е разпространено мнението, че трябва да управлява народът, че той трябва да управлява продължително и че именно общественото мнение, изразявано с всички конституционни начини, трябва да оформя, да направлява и да контролира действията на министрите, които са слуги, а не стопани.”

Тъй бил рекъл сър Уинстън Чърчил в реч пред не знам коя точно камара на техния парламент на 11 ноември 1947 година.

И все едно че го е казал за нас!

Даже при нас е още по-хубаво написано: “Цялата власт произтича от народа!” “Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да присвоява осъществяването на народния суверенитет.”

И наистина е така. По принцип на всеки четири години властта внезапно започва да произтича от народа, а той (народът) бива назначен за електорат.

Тази година при поредното (предсрочно) появяване на народа в природата малко изненадващо ни беше казано, че демокрацията ни била отнела здравеопазването, образованието и сигурността.

Според мен това беше по-скоро моментен изблик на някаква поезия. Първо, защото посочените неща не са ни отнети от демокрацията; отнети са ни от същите онези партии, организации, държавни институции и отделни личности, които уж не могат да си присвояват осъществяването на народния суверенитет. Не могат, но си го присвояват. И второ - партията на госпожата, която направи странното откритие, през всичките двайсет и толкоз години демокрация все е във властта.

Но както и да е. По време на избори могат спокойно да се дрънкат глупости: поне това никоя демокрация не може да ни отнеме.

Все пак най-важният инструмент на демокрацията е правото на избор. Или както пише във фейсбук моят приятел Митко Динев - “...давайки ни право на избор, демокрацията следователно ни осигурява право да правим и неправилен избор. Защото се знае, че всеки режим си има и своите идиоти, но само при демокрацията те имат право на глас.” (Обикновено правото на неправилен избор води след себе си възмутения въпрос: “Кой ги избира тия, бе?”)

Верно, скъпо е и затова става още по-чудно, че след Великото народно събрание от девет бройки избори за парламент шест пъти сме ходили да гласуваме предсрочно. А от 2013 година - за четири години - вчера ни беше третото извънредно ходене до урните. Чудно наистина! Разпусне се Народното събрание, след три месеца отново си го изберем и като погледнеш - те вътре пак същите! (Добре де, почти.) Защо изобщо им трябва да се разпускат? Сега пак се носи тежкият слух, че няма да се разминем само с единия “26 март” и че още тази година отново ще се лепят плакати по стените. Нищо че според професор Михаил Константинов скоро нямало да има предсрочен вот за депутати. “Защото - казва човекът - политиците се охарчиха и трябва да си върнат инвестицията.” А аз мисля, че никак даже не са се охарчили, а инвестициите си ги възвръщат по-бързо, отколкото теоретично може да се закрие едно Народно събрание.

(Но както и да е - демокрацията не може да ни отнеме парламентарните избори. Включително и предсрочните.)

Да си продадеш гласа е престъпление.

Но да се кандидатираш - не е.

Понякога си мисля, че и в парламента е като в затвора: две години ти се признават за три. Във всеки случай, като ги гледаше човек как по време на тъй наречената предизборна кампания убедено се обвиняваха в най-различни (но винаги тежки!) престъпления, как си мятаха заканителни погледи, пиратки, димки, би трябвало да се очаква, че пленарната зала на Народното събрание в най-скоро време ще се превърне в най-големия следствен арест в републиката. (VIP, разбира се.) Дали ще стане така, няма как да го знаем - но лично аз съм чувал за хора, на които точно в средата на депутатския им мандат вече им е изтекъл срокът на давност за едни стари работи, дето не са много-много за приказване.

В така наречената предизборна кампания много се говореше за промяна. Не че се разбра какво точно ще се променя. Като начало под промяна явно се разбираше прегрупиране на силите. Стари врагове се запрегръщаха, стари другари се запсуваха, едни хора се запреобличаха и се забиваха в странни партии и коалиции. После млади момчета внезапно прегърнаха каузите на различните партии, развяха знамената им и хукнаха по студиата да повтарят думите (и шегичките) на лидерите. Издънки от чутовни родове от близкото минало се втурнаха в различни политически формации, водени очевидно от старата приказка, че брат брата не храни, но тежко му, който го няма.

И генерали! Много генерали! Какво точно ще правят генералите в парламента? Ще изкарват депутатите на физзарядка? Ще им провеждат строева подготовка? Ще сменят мерцедесите с бетеери?!

А какво ще правят там певците и певиците, телевизионерите и политическите коментатори? Ще коват закони? Хайде холан! Ще натискат копчетата - какво друго. Коя от партиите или коалициите, които очевидно ще влязат в Народното събрание, не е свирепо авторитарна като партийна дисциплина? Но и партиите ще се фукат с тях.

И нови партии, нови движения, тъй че май никой вече не забелязва как старите - класическите - партии отдавна ги няма в природата. (Някой да е чул да се споменава името на Петър Дертлиев?)

Но затуй пък вече си имаме партия, за която гласуването става по същата логика, с която суверенът търка картончетата на вдъхновяващите лотарии.

...Вече се появи мрачната шега, че така и така още в деня за размисъл новото Народно събрание не само си е избрано, ами е избрано и председателството, а също така са раздадени справедливо и парламентарните комисии: на когото каквото най му е на сърце (но задължително според членската маса на всяка група).

И познайте до три пъти кой ще бъде председател, ако изборите спечели...

Шегата си е шега - и наистина не е смешна.

След всичките тия години пишмандемокрация на тъй наречения суверен старателно му беше имплантирана такава безнадеждна апатия, че съвсем естествено горе на фасадата на Народното събрание вече можем да напишем: “Тъй ши й тя!”

И въпреки всичко - един оптимистичен послепис:

Buria Pandova

1 час · Sofia, Sofia City Province ·

Току-що пред избирателната секция в жк “Яворов” подчертано интелигентен на външен вид мъж деликатно се загърби в ъгъла под парадното стълбище, хвърли ези-тура, наведе се, взе монетата от земята и влезе да гласува...

Ива Колева

1 час ·

Вървя към телевизията днес.

Около 10-годишно хлапе подвиква на татко си (вероятно):

– Мейк а чойс, тате, за да мейк чейндж! Така ли беше?