Резултатите от общинските избори там ясно показват, че неолибералните сили и НПО-та на ясла на Сорос все още са силни и могат да воюват

„Започва нова ера. Ще върнем Будапеща в Европа“, заяви новият кмет на Будапеща - 44-годишният либерален политик Гергей Корачон, след победата си на общинските избори през октомври 2019 г. „Това е важна антифашистка победа“, коментира подкрепяния от френска медийна корпорация унгарски електронен седмичник „Вишеград пост“, представящ се за консервативно издание. „Следвайте Будапеща, а не Орбан“, потекоха послания от Брюксел и Страсбург. „Днес е голяма победа, голям празник“, пригласят от Демократическата коалиция (ДК) на бившия социалистически премиер Ференц Дюрчани и от сайта на Унгарската социалистическа партия (УСП).

Какво следва обаче след празника (Post festum)? Какво показват реалните данни?

Опозицията печели кметските места в 13 от общо 23 окръжни града, включително Будапеща, Сегед, Мишколц, Сомбатхей, Шалготарян и др. градове, благодарение на обединените сили на всички големи опозиционни партии: УСП; ДК; „зелената“ либерална „Политиката може да бъде различна“ (Lehet Mas a Politika-LMP); центристката „Моментум“, подкрепяща гей браковете и декриминализиране на канабиса; и крайно-дясната „Йоббик“, считана за духовна наследница на протежето на Хитлер - нацистът Ференц Салаши. Иначе казано - обединение на принципа „всички срещу Орбан“. Впрочем, още през 2011 г. един от дейците на LMP - Гергей Корачон, предлага сътрудничество не само с левоцентристката опозиция в лицето на УСП, но и с крайнодясната партия „Йоббик“. На общинските избори през 2014 г., Корачон бе избран за кмет на XIV будапещенски район „Зугло“ с подкрепата на УСП, ДК и алианса „Заедно-2014“.

Сегашният успех обаче едва ли е повод за festum. При избирателна активност 48,57% (46,64% през 2010 г., 44,30% през 2014 г.), ФИДЕС има подкрепата на 54,45% от участниците, докато обединената опозиция - 41,02%. След преразпределяне гласовете на непреминалите 5-процентната бариера, ФИДЕС получава 245 ключови поста в общинските съвети; срещу 123 - или двойно повече - от обединената опозиция (40 за „Йоббик“, 36 за ДК, 29 за „Моментум“, 18 за УСП); и 12 - за други, „независими“ формации. Вижда се, че за празник - условно казано, едва ли може да се говори. Какво сочи анализът зад тези цифри?

Най-изненадващ резултат е победата на опозицията в традиционно консервативните и богати квартали на Будапеща, считани за крепост на ФИДЕС. Това показва изместване от Орбан на част от по-заможната и средната класа, и най-вече - голяма част от интелигенцията (в широкия обхват на това понятие), независимо от постоянното ухажване на правителството към тези социални групи. И този обрат се дължи не само на парите на Сорос и отвъдокеански донори от средите на Демократическата партия.

Кметството в деиндустриализирания Дунауйварош (унгарският Димитровград, наричан Сталинварош през 50-те години на ХХ век) преминава в ръцете на „Йоббик“! Друг град, който ще се управлява от крайнодесните, е Егер. И на двете места „Йоббик“ печели с подкрепата на социалисти, зелени и либерали.

ФИДЕС спечели убедителни победи в по-малките градски и селски общини. Работническият квартал в Будапеща, исторически наричан „червения Чепел“, поради предишното силно влияние на комунистите в този район, гласува за ФИДЕС. Това едва ли е изненада. Класовият усет на потомственото работничество не може да бъде излъган. След като премиерът на социалистите Ференц Дюрчани възприе неолибералната линия на Тони Блеър, заедно със строгите мерки за икономии (austerity measures), голям дял от работническата класа започна да напуска социалистическата партия. Тази политика допринесе за възхода на „Йоббик“ и парламентарното свръхмнозинство на ФИДЕС през 2010 г.

Отливът от т. нар. ляво е тенденция вече второ десетилетие. Много от дейците на УСП преминаха в редовете на „зелените“ или в други „левоцентристки“ формации. Социалистът Акош Сабадош, например, кмет на XX район на Будапеща в продължение на 14 години, сега спечели шестия си мандат, но като независим, подкрепян от ФИДЕС. Впрочем, още през 2015 г. той напусна УСП.

В Сегед пък, 47-годишният Ласло Ботко - член на УСП от 1991 г., за четвърти път бе избран за кмет на града, но с подкрепата на граждански сдружения. През май 2017 г. Ботко бе номиниран за министър-председател, при евентуален успех през 2018 г. на социалистите. В края на септември 2019 г. той обяви, че напуска УСП. Лидерът на социалистите Берталан Тот изрази съжаление от този акт, но отчете заслугите на Ботко за развитието на демократичния процес и отстояването му на левите идеи.

Опозиционните медии и политици атакуват управляващите и лично Орбан за корупция във върховете, за „котерията от олигарси“ в неговия кръг. Корупция има навсякъде по света, но т. нар. гранд-корупция навлезе в Източна Европа като част от предписанията на западноевропейски и отвъдокеански съветници, нахлули в страните им непосредствено след политическите промени в края на 80-те години. Нищо чудно, ако се окаже, че около Виктор Орбан и в самата Унгария също съществува „сенчеста власт“. Колкото и да се стараят официозите да изграждат чист имидж на правителството и лично на премиера.

Но за корупцията в Унгария само се пише и говори, няма осъдени, нищо видимо не излиза на повърхността. Както и в България: досега няма осъден нито един от най-високите етажи на властта. Тоест, фактите за унгарската корупция са виртуални; докато фактите за икономическия растеж и социалната дейност, за разлика от България, са реални. Унгарецът чувства как повече пари влизат в джоба му, как живота му малко по малко се подобрява. Макар повечето унгарци да харесват твърдия подход на премиера, не толкова пропагандата, че нещата се подобряват. Изявленията му срещу „диктата на Брюксел“ и „безнаказаността на чуждите компании, които ограбват унгарците“, окрилят хората в утежнено икономическо положение, които се чувстват излъгани от прехода и измамните обещания, че с влизането в ЕС ще се решат основните им проблеми. Лозунги като „Ние няма да бъдем чужда колония“, определено повдигат духа им и ги изпълват с национална гордост. А вероятно и с надежда, че нещата може да се променят.

Както прозря още през 2013 г. журналистът от в. „Труд“ Георги Готев - понастоящем зам.-главен редактор на брюкселското издание EurActiv: „Преди дни Виктор Орбан обяви, че колониализмът е свършил. Той прокарва намаляване цените на енергията и притиска банките да поемат загуби, за да помогнат на клиентите си унгарци. Не ми е известно някоя от тях да е напуснала... Ако представляваше лява партия, сигурно щяха да го наричат комунист. Но Орбан е десноцентрист, държавник, защото вижда бъдещето на страната си и на унгарците в дългосрочен план... Сигурно много мерки, които е прокарал, имат почва и в България. В българските интернет форуми е пълно с адмирации за Орбан. Ако бях на мястото на съветниците на министър Вигенин, бих предложил българските посланици да информират за някои нестандартни на пръв поглед решения..., които биха могли да бъдат приложени в България. Нестандартни решения са безкрайно много необходими, с оглед на огромната мизерия на милиони българи. Нима само в Унгария банките могат да работят в полза на унгарците? Само в Белгия ли е възможен безплатен ток?“

Резултатите от общинските избори в Унгария ясно показват, че неолибералните сили и НПО-та на ясла на Сорос, все още са силни и могат да воюват. Очевидно, Орбан ще трябва да преосмисли някои от политиките си, да се преустрои за постигане единодействие на антиглобалистките, нелиберални сили не само в собствената си страна, но и в ЕС.

Що се отнася до социалистите, до унгарците с леви убеждения, много от тях си задават въпроса дали „успехът“ от съюзяването с крайнодясната „Йоббик“ в перспектива няма да им донесе повече негативи отколкото ползи?