Пушилка в работна група в МОН разбуни духовете относно стандарта за усвояване на книжовния ни език

Остри реакции и много въпроси след пръкнала се дискусия

200 души нищят промени посред лято

Пушилка вдигна странна идея за промяна, която да доведе до изучаването на български език като чужд в родните школа. Тя се пръкнала на работна група в МОН, която се събирала вече 3 пъти през август, за да дебатира промените в учебните програми.

Оказва се, че по време на срещите, които се провеждат онлайн между 40 участници, понятието за изучаване на българския език като чужд било споменато като част от термините в подготовката на кадри по педагогика във висшите училища. Това бил поводът за остра реакция от представители от средното образование подобна тема и идея изобщо да не се допуска за дискусия и да се обмисля, разказаха част от тях пред “Труд news”.

Данни за случващото се в работната група изнесе председателят на Синдиката на българските учители Янка Такева. Тя заяви, че МОН обмисля българският да се изучава като чужд език от децата, за които той не е майчин, което определи като изключително опасно. Пред “Труд news” тя поясни, че плътно зад нея и против такава промяна е бил и председателят на ромската фондация “Амалипе” Деян Колев.

Пред “Труд news” Колев обясни, че такава идея би довела до сегрегация сред децата от ромски и турски произход. Затова той бил категорично против такова промяна и по никакъв начин не би я подкрепил.

На свой ред от просветното ведомство излязоха с твърда позиция, че става въпрос за спекулации с българския език и неговото изучаване в училище, които са вредни и опасни. От там разясниха, че в министерството са сформирани пет работни групи по приоритетни области за развитие и промени в българското образование.

“В тях е включено максимално широко представителство - синдикални и работодателски организации, университетски преподаватели, външни експерти, служители на институцията и др. Общият брой на участниците в тях е над 200 души. Основната цел е в широк формат да се коментират всички предложения и да се обсъдят най-добрите решения още преди да се предложат за обществено обсъждане”, заявиха от МОН.

Едната от тези групи е споменатата по-горе, в която са включени 40 експерти, и тя имала за задача да предложи мерки за по-добра езикова интеграция, подкрепа на обучението и проверка на нивото на подготовка на учениците по български език.
“Единствената цел на тази работна група е да се набележат мерки за подобряване на езиковата подкрепа - чрез повече часове, чрез допълнителна квалификация на учителите, чрез по-иновативни методи на преподаване и др. Под никаква форма и никъде в поставените задачи не се предвижда промяна на разбирането за българския език или преподаването на българския книжовен език като чужд език в учебния план. Нещо повече, нито един участник в работните групи по никакъв начин не е упълномощаван да изразява позиция от името на институцията. Напротив - основната задача е да се обсъдят предложения и само при консенсус те да бъдат изведени с доклад. Към този момент от работната група не са направени никакви официални предложения”, аргументират от ведомството проф. Галин Цоков.

Така се оказа, че към момента пушилката, освен да предизвика бурни обществени и политически реакции, няма да доведе до скандални промени в преподаването на български език в родните училища.

Из наредбата за усвояване на българския книжовен език

Чл. 4.
(1) Изучаването и използването на българския книжовен език в системата на предучилищното и училищното образование е право и задължение на всеки български гражданин.
- ---
(3) За усвояването на българския книжовен език от децата и учениците, за които българският език не е майчин, се създават допълнителни условия, в т. ч. и безплатно допълнително обучение по български език с цел подпомагане на образователното им приобщаване.

Чл. 12.
(1) Допълнително обучение по български език и литература като част от общата подкрепа за придобиване на очакваните резултати от обучението по учебния предмет, определени в учебната програма за съответния клас, се провежда чрез допълнителни учебни часове извън училищния учебен план по време на учебните занятия и/или по време на лятната ваканция съобразно потребностите на всеки ученик.
(2) Условията и редът за организиране на допълнителното обучение по ал. 1 се определят в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Позиция на МОН: Политиците да не спекулират с темата

МОН се отнася с разбиране към наближаващата предизборна кампания, но призовава политиците да не спекулират с подобни теми и да не заблуждават обществото, като създават страх и омраза, още повече с теми, които дори не се обсъждат на институционално ниво. Това гласи част от позицията, която просветното министерство пусна по казуса с българския език и реакциите на политици по него.

“МОН още веднъж категорично подчертава, че разширяване на дефинирането на българския език като чужд в образователната система е немислимо. Под никаква форма и в никакъв момент обсъждане за преподаването на български език като чужд или преподаването му чрез друг език не е стояло на дневен ред. Следва да се отбележи, че в действащия стандарт за обучението на българския книжовен език от близо едно десетилетие е дефиниран редът само “за обучение на български език като чужд за децата и учениците мигранти и на децата и учениците, търсещи или получили международна закрила”.

Янка Такева, председател на Синдиката на българските учители, пред “Труд news”: Ще има допълнителни часове, както е по цял свят

- Госпожо Такева, какво ще се случи оттук нататък в работната група?
- Вече никой няма да използва тази лексика. Всички мигранти - деца, ученици, които имат затруднения при овладяването на българския език, ще имат подкрепящи, допълнителни часове по български език, както е в целия свят. Ще им се води подготовка по български, но не като чужд. Благодаря на Деян Колев и Диян Стаматов, които ме подкрепиха в работната група и всички медии, за да може министерството набързо да се откаже от тази лексика. Да се вразумят някои колеги в работните групи, които предлагат това.

- Откъде тръгна идеята?
- Идеята тръгна от водещите в работната група - те са съветници на министъра. Не беше идея на “Амалипе”, напротив - Деян Колев ме подкрепи в групата.

- Защо беше предложена такава идея?
- Предлагат, защото те не са специалисти, това са съветници, изпратени, назначени. Всеки се пробва, ако мине - мине. Ако не мине, дават назад и продължваме напред с българския език.

Корнелия Нинова, председател на БСП, във фейсбук: Сглобката, наречена правителство, ни обезбългарява брутално

“Хора, събудете се. Сглобката, наречена правителство, ни обезбългарява брутално. В Министерството на образованието обсъждат българския език да се изучава като чужд език, когато не ти е майчин. Чувате ли? В България българският език е чужд. А Конституцията, в която пише, че българският език е официален? А българщината? А род и Отечество? Безродници, спрете се! Българи, събудете се!”

Деян Колев, председател на “Амалипе”, пред “Труд news”: Идеята води до сегрегация, а ние се борим против нея

Според стандарта за българския книжовен език той като чужд се изучава от децата на мигранти и на граждани на други държави от ЕС. За традиционните малцинства и други, за които българският не е майчин, се предлага допълнителна езикова подкрепа. Аз аргументирах много категорично, че трябва да е допълнителна езикова подкрепа като занимания по интереси, допълнителни часове, които да са като интерактивни занимания.

За децата от ромския етнос българският не е чужд език. Дори, когато живеят в отделни села, квартали, говорят на турски или на ромски, те слушат български медии, телевизия, интернет. Идеята е противопоказна, ще доведе до сегрегация, а ние се борим против нея. Децата да ги разделим в едно училище - едните да изучават български като първи, а другите - като втори, това е абсурд.

Таня Петрова, директор на ОУ “Петко Славейков”-Варна: Ще се разруши постигнатото за интеграцията на децата

Идеята българският език да се изучава като чужд от децата, за които не е майчин, не е уместна и аз не я приемам. Освен че противоречи на Конституцията, такава промяна би била стъпка към разрушаването на постигнатото до момента по отношение на интеграцията на децата с друг майчин език. В нашето училище те са много малко и се адаптират успешно, другаде обаче броят им е голям. Ако започнат да изучават български език като чужд, в бъдеще те ще имат проблеми като граждани на нашата държава.

Христо Христов, председател на Световния парламент на българите по света: Не може да се учи като чужд в България

Българският език не може да се учи като чужд в България. Пише го в Конституцията - това е официалният език, който всички трябва да научат, ако искат да се интегрират и да живеят като пълноценни граждани на нашата държава. Ако майчиният им език е друг, той може да се изучава като чужд. По света също е така. Ще дам пример с Германия - там всички, независимо от етноса, трябва да учат съвестно немски език, за да получат шанс за помощи и за нормална работа.

Коста Славов, преподавател по БЕЛ: Категорично съм против

Категорично съм против българският да се изучава като чужд език за децата, за които не се счита майчин. Все пак, това са деца родени в България, и трябва да се преподава тази методика, която е установена от министерството на образованието. В учлищата се преподава по учебници, съставени от специалисти методисти, които са наясно кой материал за кой клас е, как трябва да бъде въведен, усвоен от ученика и после проверен от учителя. А методът на преподаването на езика като чужд е съвсем различен. Преподавам и на украински граждани, решили да останат у нас, и отлично знам разликата. В този случай учиш много думи, после спрягаш глаголи, после се разиграват ситуации за трениране на езика. Така че, ученето на български език за тези деца, макар и да не е счита за майчин, трябва да е по установената методика в училищата.

Надежда Василева, общественик, Благоевград: Поредното безумие в сферата на образованието

Това е поредното безумие, което се предлага в сферата на образованието. Или може би е начин за източване на средства. Звучи абсурдно, защото ромите не са чужденци, те са българи и като такива децата посещават задължителна детска градина. Тя ги подготвя за училище, така че още там трябва да научат правилен български език, ако се спазват законите в държавата, а не се водят проформа. Скандално е някой да иска да разделяме по изкуствен начин ромчета от българчета и за тях да има специална програма за български език. Досегашният опит да се социализира ромската общност по различни проекти и програми не даде добър резултат, но за сметка на това пък някои хора добре се обогатиха. Явно е, че тази схема не работи и трябва да се прилагат истински, работещи решения.