Съществуват поне 3 авторски реплики на платното

За сума между 49 000 и 62 000 лева легендарното платно “Хвърковатата чета на Бенковски” може да украси вашия дом.

Прочутата картина на художника Петър Морозов, рисувана през 1909 г., ни е позната от учебниците по история, от пощенски картички и марки.

“Четата” е включена в най-новия каталог на аукционна къща “Виктория” заедно с много други ценни картини на български класици от миналия век. В каталога се дават началната цена и предполагаемата горна граница на наддаването.Търгът ще се състои на 1 декември от 19 ч. в зала “Силует” на хотел “Маринела” в столицата. Предварителен оглед на картините може да се направи до 30 т.м. В галерия “Виктория” и на www.Gallery-Victoria.com.

Организаторите на търга разказаха пред “Труд”, че платното на Морозов е купено в началото на века от тогавашната галерия “Царски манеж” (на мястото на днешната Народна библиотека) от богат индустриалец от Стара Загора и се предава по наследство в рода. Преди няколко години сертифицираното произведение станало собственост на частно лице, което го е предоставило на търга.

Тъй като “Труд” знае, че друго платно “Хвърковатата чета на Бенковски” от Морозов се намира в Националния военноисторически музей (НВИМ), се обърна за справка към служителите му.

Оттам официално отговориха: “Картината “Хвърковатата чета на Бенковски” на Петър Морозов е част от експозицията на Националния военноисторически музей както още в старата сграда на музея на бул. “Скобелев” 23, така и е част от настоящата експозиция на музея. Става част от фонда на НВИМ през 1961 г. и е дарена от Министерството на външните работи. Картината носи оригиналния подпис на П. Морозов и дата 1909 г.”

Г-жа Весела Христова-Радоева, изкуствовед и уредник на арт колекцията на външното министерство, каза пред “Труд”: “Картината, която е дарена на музея, е безспорен оригинал, но за съжаление няма документация как е попаднала в министерство.то В посолството ни в Букурещ също има “Хвърковата конница”, за която се смята, че е копие от неизвестен автор, но не мога да потвърдя това, понеже съм я виждала само на снимка.”

В съществуването на няколко еднакви картини от един автор г-жа Радоева не вижда нищо изненадващо, защото особено в началото на миналия век художниците често са го практикували. “Нарича се “авторскa реплика” или “авторска репродукция” и се смята за оригинал”, каза тя.

При тези реплики pъкaтa и cъзнaниeтo, кoитo cъздaвaт, са cъщите. Toвa oзнaчaвa нe пpocтo кoпиpaнe нa линии и фopми, нo и влaгaнe нa cъщия yceт, зaмax, пъpвичeн pиcyнък, нaтиcк нa pъкaтa.

Според непотвърдени данни “Хвърковатата чета на Бенковски” се озовава в галерията “Манежа”, след като първоначално е била купена от цар Фердинанд. Той много я харесал, но художествените критици по това време я правят на пух и прах, заявяват че авторът “нищо не отбира от рисувателно умение”. Аргументите им били, че е невъзможно краката на всички коне да са в такава поза едновременно. Петър Морозов бил бесен, защото не била разбрана неговата художествена условност, желанието му да покаже “летежа” на четата. Това го кара да нарисува през 1910 г. нова картина, доста по-голяма по размер от оригинала. На нея краката на конете са в “правилната” поза. Картината била купена от царски офицер, комуто Морозов дал писмо, в което обяснява мотивите си за новата картина. Семейството на офицера заминава за Швейцария, след което следите на новата, укротена “Хвърковата чета” се замъгляват, но по последни данни се намира в България.

Вестник “Труд” е в процес на издирване на това уникално авторско преосмисляне на шедьовъра.

Художникът

Петър Морозов (1880-1951) е български художник, график и живописец. Роден е на 6 септември 1880 в Русе. Починал е на 22 януари 1951 в София. Завършва (1905) живопис в Рисувалното училище при Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Специализира (1905 и 1915) графика в Академията на изящните изкуства в Париж при Юбер и в Художественото индустриално училище в София и частно при И. Питер (1911-1915).

През целия си живот работи на свободна практика. В началото на века се увлича по романтизма, после обаче се връща към класическата форма и остава привърженик на ефектния академизъм.

Създава исторически картини - “Сянката на Самуила”, “Спасяването на Самарското знаме”, “Духът на старите в сърцата на младите”; претворява народните обичаи - “Трифон Зарезан”, “Нестинарки”, “Беритба на рози”, “Софийски пазар”; портрети - графични и живописни образи на Иван Вазов, П. Р. Славейков, Дора Габе, Кирил Христов, Евгения Марс, автопортрети, портрет на жена си Цветана Морозова;

На картината му “Хвърковатата чета на Бенковски” (1909) е отредено да се превърне в неговата своеобразна визитка. Тя е издадена като пощенска картичка в огромен тираж - 25 000 бройки. А през 1971 г. я срещаме като миниатюрно копие върху марка със стойност 5 стотинки от серията “История на България”. Тиражът вече е “космически” - 400 000!

Други шедьоври от търга на 1 декември

“Уговаряне на сватба”, Ярослав Вешин, 28 800 - 34 000 лв.

“Портрет на Павел”, Владимир Димитров-Майстора, 56 000 - 62 000 лв.

“Пейзаж от Лазурния бряг, Франция”, Бенчо Обрешков, 21 800 - 26 000 лв. ?