Труд
Автор:
Проф. Пламен Павлов
Със сигурност царица Анна е дъщеря или сестра на най-видния кумански владетел, съюзник на първите Асеневци
В палитрата от образи на средновековни личности сред най-тайнствените и будещи любопитство е онзи на съпругата на цар Калоян(1197-1207) и неговия приемник цар Борил (1207-1217). В нейно лице срещаме една от най-противоречиво оценявани български царици, за която са се ширели слухове и в Западна Европа! Българският читател гради представата си за нея от увлекателния роман „Дъщерята на Калоян“ на Фани Попова-Мутафова. Писателката е нарекла своята героиня „Целгуба“, но това е художествена измислица, такова име не съществува сред познатите ни кумански имена. Как се е казвала куманката научваме от т. нар. Борилов Синодик, където в едно изречение се отбелязва паметта на три български царици:„На царица Анна, наречена Анисия, и на другата Анна, благочестивата царица на христолюбивия цар Асен (Иван Асен II), и на Ирина, благочестивата майка на цар Михаил (Михаил II Асен),... - вечна памет!“
По инерция учените“упорстват“, че първата от посочените две царици с името „Анна“ е първата жена на цар Иван Асен II. Такова решение е неприемливо - ясно е казано, че негова съпруга е“другата Анна“, т. е. унгарката Анна -Мария Арпад, а и няма основания да се мисли, че Иван Асен е имал три брака. С други думи, първата от двете „Анни“, приела по-късно монашеското име“Анисия“, е куманската принцеса, омъжена за Калоян още преди да стане български владетел. Както е известно, след смъртта му през 1207 г.. тя става съпруга на цар Борил. При това е невъзможно е в официален паметник, какъвто е Бориловият Синодик (основният му текст е от 1211 г.), да е пропусната именно съпругата на самия Борил(!), българска царица в продължение на две десетилетия! Според проф. Иван Божилов не е било редно името на тази царица да присъства в Синодика, тъй като е куманка - абсурден аргумент, тъй като „скитката“, както я нарича византийския историк Георги Акрополит, е приела Христовата вяра още при брака си с Калоян! Още нещо, при средновековните българи не е съществувала ксенофобия, а отношението към куманите най-често е положително. Необходимо ли е да посочваме, че кумани по кръв са цар Георги I Тертер, деспот Алдимир/Елтимир, видинският владетел Шишман и други боляри, чиито имена присъстват в същия Борилов Синодик? Както и че цар Теодор Светослав е бил „половин“, а Иван Александър „четвърт“ куманин...
Със сигурност Анна е дъщеря или сестра на кумански владетел, съюзник на първите Асеневци. Като такъвпрез 1205 г. е посочен „Коца“ или „Коча“ - владетел, който очевидно е добре познат на византийския историк Никита Хониат и неговите читатели. В книгата „Бунтари и авантюристи в средновековна България“ (2000 г.) предположихме, че става дума за Бегбарс „Кочаевич“от рода Кочоба. По-вярно решение обаче беше дадено от Лъчезар Кръстев - познатият ни отново от староруските летописциКозак „Бурчевич“ (от рода Бурджогли), върховен владетел на дясното крило на куманската „степна империя“ - т. нар. Бяла Кумания в земите на дн. Украйна. В родствени връзки с Козак са и тогавашни киевски князе. С други думи, куманската принцеса, омъжена за Калоян, е дъщеря или сестра на Козак от династията Бурджогли. Родена е нейде около 1180 г., а бракът и най-младия от първите трима Асеневци вероятно е сключен около 1195 г.
Бракът на Калоян с Анна е в хармония с приятелските отношения с куманите, най-верните съюзници на търновските царе. Нямаме портрет на царицата, но за средновековните автори (староруски, унгарски, арабски, грузински и др.) куманките са образец за женска красота! В някои български краища дори и през ХIХ в. „куманка девойка“ е синоним на красавица. В староруското „Слово за похода на Игор“ се пее за „красивите кумански девойки“, а една грузинска царица, куманка по произход, е смятана за най-красивата жена в историята на страната... Най-известната художествена интерпретация по темата безспорно сазнаменитите „половецки (кумански) танци“ от операта „Княз Игор“ на Александър Бородин.
Кумански девойки - художествена интерпретация
Бъдещата царица е единствената съпруга на Калоян, а нейните роднини му предоставят масирана военна помощ в победоносните войни срещу Византия, Унгария и Латинската империя. В битката при Одрин (14 април 1205 г.) император Балдуин Фландърски е заловен именно от куманите. Според ширещите се в Западна Европа слухове царицата се влюбва в знатния пленник, а хронистът Алберик разказва:„Император Балдуин, пленен със свои другари, бил хвърлен в затвор в Търново.
Оттук нататък предавам непотвърдени данни за смъртта на Балдуин, просто съобщавам онова, което разказва един свещеник от Фландрия, който на връщане от Константинопол минал през град Търново (...) Съпругата на Йоаниций (Калоян), докато мъжът u се намирал на друго място, изпратила на императора в затвора любовно писмо, като му предлагала да го освободи от пленничеството, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я отведе със себе си в Константинопол. Когато императорът отблъснал това предложение и изобщо го оставил без внимание, тя тогава пък се оплакала на мъжа си, като казвала, че императорът u обещал да я отведе със себе си в Константинопол и да я короняса за императрица, ако го освободи...“ Обхванатият от ярост и ревност цар Калоян заповядал да екзекутират пленника по най-жесток начин...
Дали в тази история, в която не е сигурен и самият Алберик, все пак не се съдържа поне зрънце истина? Да не забравяме, че става дума за живи хора с техните емоции, характери и т. н. Нима за една свободолюбива „дъщеря на степите“, каквато най-вероятно е била Анна, подобно увлечение не е възможно? Малко ли са примерите в човешката история за любов, ревност, кървави отмъщения? Някои историци, например проф. Васил Златарски, замесват царицата и в заговора срещу цар Калоян, убит пред стените на Солун от военачалника куманин Манастър (есента на 1207 г.). На Анна се приписва нова любовна авантюра - този път с Калояновия племенник Борил, въпреки че данни за подобен „сценарий“ няма. Вижданията на изтъкнатия наш историк са основата на литературната интерпретация, предложена от Фани Попова-Мутафова. Разбира се, бракът с Борил не може да бъде свидетелство за нов „роман“ на царицата, този път с племенника на нейния съпруг... Актът е политически, а основната му цел е да легитимира властта на новия владетел, както и да потвърди стратегическия съюз с куманите.
През 1213 г. трима кумански вождове участват в бунт на някакви „родственици“ на цар Борил във Видин. През последвалите години отношенията с куманите определено се влошават, което е очевидно и от действията на Иван Асен II срещу Борил. Георги Акрополит съобщава, Иван Асен действа с наемна сила от „сбирщина руси“ (т. нар. бродници, предшествениците на украинското казачество), явно със съгласието на куманите. Около 1217 г. Борил се развежда с Анна, която е изпратена в манастир под монашеското име Анисия. Това също не е случайно - Анисия е солунска светица, свързана с култа към св. Димитър, сакралният покровител на Асеневци.
Както изглежда, по политически причини Борил развежда с Анна и се жени за французойката Елизабет дьо Куртене, племенница на завършилия дните си в Търново император Балдуин... Не е изключено Анна/Анисия да е живяла още няколко десетилетия. Имаме данни за три нейни деца - син от Калоян, чието име е било Василий (или Витлеем?), изпратен в Рим, чиято съдба е неизвестна. От брака си с Борил царицата е имала дъщеря, сгодена на унгарския престолонаследник Бела (IV). Повече знаем за дъщерята на Калоян и Анна, която става латинска императрица като съпруга на император Хенрих/Анри, братът на Балдуин. За нейната съдба, на свой ред достатъчно интересна и драматична, ще разкажем друг път в нашата поредица.
