Твърдяха, че инфлацията се дължи на временни явления, които бързо ще отшумят

Паричната политика трябва да бъде насочена към осигуряване на ценова стабилност

Високата инфлация води до несигурност

Паричната политика трябва да бъде насочена към осигуряване на ценова стабилност, т.е. ниска инфлация, която да се колебае в тесни граници. Ценовата стабилност осигурява възможност за по-лесно и точно планиране на икономически решения, както от страна на бизнеса, така и на всеки от нас. Периодът на висока инфлация, който продължава повече от две години, е съпроводен от висока степен на несигурност, което затруднява и провеждането на ефективна и благоразумна икономическа политика.

В настоящата статия разглеждам наскоро публикувания доклад от „Групата на 30-те“ (G30) със заглавие „Централно банкиране и парична политика. Принципи и път напред“. Групата на 30-те е създадена през 1978 г. и включва икономически и финансови лидери от частния, публичния сектор, както и от академичните среди. Те са с богат опит, като целта им е да изследват най-важните решения на правителства, централни банки и бизнеса, като споделят своите виждания и препоръки как да се подобри ситуацията и да се осигури по-висока ефективност. Като изтъкнати членове на тази група могат да се посочат: Жан-Клод Трише (бивш президент на ЕЦБ), Марк Карни (бивш управител на централната банка на Англия), Андрю Бейли (настоящ управител на Английската централна банка), Лари Самърс (бивш министър на финансите на САЩ), професорите Кенет Рогоф и Пол Кругман и др.

Докладът е написан от работната група по парична политика, като беше представен от Маркус Брунермайер (професор в Принстънския университет), Джейкъб Френкел (бивш управител на централната банка на Израел), Рагурам Раджан (професор и бивш управител на централната банка на Индия) и Аксел Вебер (бивш президент на централната банка на Германия).

Инфлацията се оказва по-трудна за прогнозиране, отколкото е била в миналото. По време на Глобалната финансова криза (2008 г.) и в резултат от нея, инфлацията намаля и дълго време остана под нормалното си ниво, което се оценява на 2%. Не се сбъднаха прогнозите, че тя бързо ще нарасне и дори след 2013 г. тя остана ниска. Друга прогноза на централни банкери и анализатори, която се опроверга от практиката, бе направена през 2021 г., когато инфлацията започна бързо да се ускорява.

Твърдеше се, че инфлацията се дължи на временни явления, които бързо ще отшумят. В мои статии по темата съм споделял, че инфлацията се дължи на грешки в политиката и няма сама да спадне, като авторите на доклада посочват, че една от основните причини за това е подходът на централните банки. Те приемат макроикономическата среда за относително постоянна и формират решенията си за паричната политика чрез подход, който е основан на данни. При този подход те не реагират изпреварващо при наличие на очаквания, а първо искат да видят инфлацията да започне да расте и тогава да предприемат действия. Подценен е фактът, че след пандемията се наблюдава рязко нараснало търсене, поради щедрите стимули от фискалната и паричната политика, а предлагането е ограничено, поради проблемите с веригите на производство и доставки. Стимулите от страна на централните банки доведоха до голямо увеличение на цените на активите, а тези от страна на фискалната политика предизвикаха повишаване на държавните дългове. Количествените улеснения и раздуването на балансите на централните банки направиха частния сектор силно зависим от тези средства. В резултат на това, правителствата и бизнесът са мотивирани да не допускат централните банки да увеличават лихвените проценти и да оттеглят допълнителната ликвидност, осигурена чрез количествени улеснения. Това намалява свободата на централните банки да реагират бързо на нарастващата инфлация и те се забавиха с използването на класическия си инструмент – основните лихвени проценти на паричната политика.

Основни цели и независимост на централните банки

Авторите приемат, че има сериозни предизвикателства пред икономическата и паричната политика, но настояват, че централните банки трябва да изпълняват трите си основни цели: ценова стабилност, финансова стабилност и макроикономическа стабилност. Наличието на високи публични дългове изискват да се отстоява независимостта на централните банки, за да постигат целите си, да се учат от допуснатите грешки, да се справят с инфлационния натиск и да очертаят дългосрочната си стратегия.

Авторите предлагат т.нар. „скромен подход“ към централното банкиране. Те трябва да са реалисти относно способността си да прогнозират макроикономическите резултати. Те трябва да разчитат на фундаментални, изпитани във времето принципи на макроикономиката, паричната теория и практика, включително и да посочват несигурността пред прогнозите си.

Централните банки трябва да формулират политиката си по начин, който осигурява бъдещо пространство за нейното прилагане, както и т.нар. „котва на очакванията“. Трябва да се избягват много продължителни във времето интервенции, които трайно променят поведението на правителства, бизнес и банки, тъй като трудно се намира приемлив изход от подобна стратегия. Изходът е връщане към нормална парична политика и трябва да е ясно кога ще се случи, за да се избегне ситуацията, при която временните интервенции се превръщат в „новото нормално“.

Централните банки трябва да се ориентират към опростени и прозрачни правила, които се спазват. Те трябва да могат да влияят на и да овладяват инфлационните очаквания (т.е. да има „котва“), като поемат и спазват ангажимент за бързо ограничаване на инфлацията и дефлацията, което изисква да имат много добра репутация. 

Взаимодействие между парична и фискална политика

Авторите очертават предизвикателства пред паричната политика. Високите нива на публични дългове в редица страни увеличават риска от фискална доминация и правят взаимодействието между парична и фискална политика доста сложно. Това предупреждение е доста важно и за българката икономика, въпреки че нямаме все още високи нива на публичен дълг спрямо БВП. Високите нива на бюджетен дефицит, дори и при добри темпове на икономически растеж, затрудняват постигането на ценова стабилност, тъй като подхранват инфлацията.

Високите нива на публичен дълг могат да предизвикат противопоставяне между парична и фискална политика, тъй като по-високите лихвени плащания по дълга застрашават неговата устойчивост. Това насърчава правителствата да се опитват да доминират над централните банки, като политически ги принуждават да поддържат ниски лихвени проценти. Централните банки могат да се противопоставят ефективно на подобна фискална доминация само ако имат добра репутация, предизвикват доверие в действията си, което води до широка обществена подкрепа. Необходимо е да бъдат печеливши институции, тъй като реализирането на загуби в продължителен период от време може да ги постави в ситуация да трябва да бъдат капитализирани от правителствата, което ще подкопае тяхната независимост.

Важна предпоставка за поддържане на обществено доверие е постигането и запазването на финансова стабилност. Ако има прекалено високо и рисково задлъжняване на частния сектор, увеличаването на лихвените проценти на паричната политика може да предизвика проблеми с обслужването на дълговете. Затова е много важна ролята на макро- и микропруденциалните мерки, които да осигурят стабилна, капитализирана и ликвидна банкова система и пазари. Това увеличава пространството за прилагане на рестриктивна парична политика.

Централни банки на развиващите се пазари (emerging markets)

Авторите посочват, че в миналото централните банки на страните с нововъзникващи пазари са изоставали в реакцията си по отношение на инфлацията. Това е предизвиквало внезапни спирания на притока на капитали, рязко увеличаване на лихвените проценти, промени във валутните курсове и нарастване на разходите, ако се кредитират в чуждестранна валута, предимно в долари. Поради това, правителствата на големи развиващи се държави като Бразилия и Мексико се стремят да не вземат кредити в долари. Това ги прави по-малко свързани с рестриктивните политики на централните банки в развитите икономики.

В този инфлационен цикъл неуспехите в политиката и забавената реакция не са характерни за централните банки в развиващите се пазари. Много от тях започват да увеличават лихвените си проценти една година преди централните банки от развитите страни. Това им помага да избегнат проблема с внезапното изтичане на капитали, недостига на ликвидност и последващи кризи. Остава предизвикателството да поддържат привлекателността на националната си валута за чуждестранни инвеститори, като избягват рязката и обезценка. Същевременно, те не трябва да прибягват до драстични увеличения на лихвените проценти, за да не намалят рязко икономическата активност, тъй като растежът е основен измерител за възвращаемостта в дадена страна. Те са принудени да са много бдителни по отношение на инфлацията и да изпреварват големите икономики с реакциите си. Това изисква добра репутация, доверие и обществена подкрепа, които да укрепят независимостта на централните банки.

Изводи от доклада за централните банки и паричната политика

Докладът очертава основни принципи за осигуряване на ценова, финансова и макроикономическа стабилност и устойчивост на централните банки при наличие на поредица от шокове, структурни промени и високи нива на публичния дълг. Централните банки следва да преценяват възможностите си за точно прогнозиране на инфлацията,  да се въздържат от ангажименти за продължителни интервенции, да се приспособяват към новите обстоятелства, да имат достатъчно пространство за маневриране и провеждане на парична политика.

Необходимо е да се признае, че инфлацията до голяма степен се определя и от експанзионистичната фискална политика, поради което високите дефицити и дългове пораждат стимули за правителствата да ограничават действията на централните банки. Това прави независимостта на централните банки още по-важна, за да се противопостави на фискална доминация. Следователно, централните банки трябва да са с отлична репутация, да предизвикват доверие с действията си и да имат висока обществена подкрепа.