Столетната организация на труда - преди и сега

Какво е това международна организация на труда? Въпросът става актуален, защото тия дни се навършва век от създаването й. Не са малко тия, които смятат, че това е комунистическа организация, родена в Москва. Но тя е международна правителствена организация с уникален състав и е създадена на 11 април 1919 г. в Париж - града на любовта и свободата.

Това е станало по време на Парижката мирна конференция след края на Първата световна война. Общата разруха от войната както в победените, такава и в държавите победителки от приключилата война обясняват искането за всеобщ и траен мир, като основна цел на новосъздадената организация. А тежката мизерия и острото недоволство на народите - пораждат идеята за постигане на всеобщ и траен мир върху основата на социална справедливост. Така се раждат първите редове от Устава на МОТ:

„Всеобщ и траен мир може да бъде създаден само върху основата на социална справедливост“. Албер Тома- големият хуманист, избран за директор на Международното бюро на труда (1920-1932), възприема тази повеля, находчиво перифразира известната сентенция на римското право“Si vis pacem, para bellum“ ( „Ако искаш мир, готви се за война“) с ново съдържание: „ Si vis pacem, cole justitiam“ (“Ако искаш мир, създавай справедливост“) и я превръща в духовно завещание на бъдещето, на което Организацията служи и до сега. Докато протичат преговорите „навън се водят сражения в Берлин, Виена и Будапеща,които застрашават да обхванат цялата сграда на държавите в Европа“. Думите са на проф. Джон Шотуел, член на правителствената делегация на САЩ на Конференцията.

Великото социално откритие на ХХ век е трипартизмът. Той се състои в привличането в МОТ освен представители на правителствата, и на неправителствени представители- на работодателите и на работниците, като изразители на най-активните слоеве, които създават благата в обществото в съотношение 2:1:1. Това е уникалното в нейния състав. „Трипартизмът“ е нейният „крайъгълен камък“ и жизнена сила.

Върху този принцип се осъществяват основните функции на МОТ-основната - нормотворческата дейност, а така също и подпомагането на държавите с техническото сътрудничество. Нормотворческата дейност обхваща приемането на конвенции и препоръки по трудовите и осигурителн отношения за подобряване на условията на труд и живот на работещите. Конвенциите подлежат на ратификация по преценка на държавите, със задължението да ги спазват и прилагат. Препоръките са само съвети към правителствата. До края на 2018 г. МОТ е приела 189 конвенции и 205 препоръки по основни въпроси на труда и общественото осигуряване. Въпреки честите остри спорове между работодателите и трудещите се в МОТ, те почти винаги намират сила чрез взаимни отстъпки да постигнат общо съгласие. За тази съзидателна дейност МОТ получи Нобеловата награда за мир през 1969 г.

През изтеклите 100 години общият брой на конвенциите и препоръките приближава 400, а до скоро липсваше и механизъм за отмяната на остарелите от тях. Едва с изменението на Устава на МОТ от 1997 г. този въпрос намери разрешение, което влезе в сила през 2017 г. Неговото прилагане започна на 107-ата сесия на годишната Конференция на МОТ през м. юни 2018 г., бяха отменени загубили значението си 6 конвенции и 3 препоръки. Този процес ще продължи.

Подпомагането на държавите се изразява при създаването на социалното законодателство на държавите и неговото прилагане, в консултации, повишаване на професионалната квалификация и др.

България членува в МОТ от 6 декември 1920 г., т.е. от почти 100 години, без прекъсване, независимо от превратностите в общественото й развитие. Страната ни участва в работата на нейните органи, подкрепя нормотворческата й дейност, редовно плаща членския си внос и т.н. Имало е и спорове по прилагането на някои ратифицирани конвенции, като конвенцията за забрана на принудителния труд по повод на Строителните войски, свободата на синдикалното сдружаване при наличие на единствени профсъюзи в страната, които бяха особено изострени в периода на Студената война и т.н. Голямата част от тези спорове намериха своето правилно решение след началото на демократичните промени в страната. То беше постигнато и с въвеждането на съвременно колективно договаряне и тристранно сътрудничество, с приемането на Закона за уреждане на колективните трудови спорове през 1990 г., на новата Конституция през 1991 г., на сериозните изменения в Кодекса на труда от 1992 г. и др. След края на 1989 г. бяха приети и други практически мерки: през 1997 г. бяха обнародвани в Държавен вестник текстовете на всички ратифицирани,но дотогава необнародвани 48 конвенции на МОТ, представяне на текстовете на приеманите нови конвенции и препоръки на Народното събрание, както изисква Уставът на МОТ, и др. Може да се обобщи: отношението на страната ни с МОТ е протичало през цялото време конструктивно и полезно за България.

В тежки моменти от историята и съдбата си България е търсела и намирала подкрепата на МОТ, а България е показвала своето положително отношение към нейните инициативи и дейност.Ето и няколко примери от миналото.

След края на Първата световна война, в която страната ни е сред победените държави, с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., понася тежки и несправедливи последици.Отправя молба и е приета за член на МОТ. Това й открива пътя и за членство в Обществото на народите и излизане от международната изолация.

За подкрепата на България от по-близкото минало ще посоча за пример изградената през 1966-1972 г. от МОТ и Програмата на ООН за развитие с милиони долари и оборудвана голяма сграда на Центъра за усъвършенстване на ръководни кадри в Горна баня- София, с Изчислителен център, които след промените станаха държавна собственост и сега се ползват от Нов Български университет и т.н.

Щедра е и нематериалната, неоценима в пари, консултантска помощ - в подготовка на българското законодателство за Кодекса на труда (1986 г.), за изработването на Закона за уреждане на колективните трудови спорове от 1990 г., за обучение на български работници в Центъра на МОТ в Торино, за участие в семинари, стипендии и др.

След промените от края на 1989 г. България продължава да подкрепя нормотворческата дейност на МОТ, с ратифицираните 101 конвенции на МОТ, от които 63 - действащи, между тях 8-те фундаментални, 3 от 4-те приоритетни и 52 технически конвенции, с което се нарежда в първата десетка на държавите членки по броя на ратифицираните и прилагани конвенции на МОТ. Задачата не е в надпревара за нови ратификации, а за високо експертно обсъждане с тристранни консултации при ратификацията на нови конвенции.

Стогодишнината на МОТ ще бъде тържествено чествана на 108-та сесия на Международната конференция на труда в Женева в края на юни т.г. На нея ще бъде обсъждан доклад с емблематичното заглавие „Да работим за по-светло бъдеще“, който беше подготвен през 2018 г. от създадената за целта Глобална комисия, съставена от 21 членове- световно известни личности: държавници, представители на активно действащи работодатели и синдикални дейци, учени и др. Докладът в обем от 75 страници е публикуван и изпратен на държавите членки. В него се констатира дълбокото разделение в света: „Днес, както и през 1919 г. трайният мир и стабилността зависят от социалната справедливост“, а ….“Уставът на МОТ остава най-амбициозният глобален обществен договор в историята… Бъдещето на труда изисква силна и отзивчива социална закрила“.

Основната идея на доклада е „за по-светло бъдеще“ на труда със социална справедливост. Пътят към нея ни връща към корените на МОТ от 1919 г. Всяка държава ще бъде подпомагана от МОТ, но трябва сама да го измине за „себе си“. Това важи и за България. Страната ни страда от голяма бедност и остър недостиг на социална справедливост, които разделят и разяждат обществото. Тя може да бъде преодоляна не с инцидентни и кампанийни мерки, а с провеждането на цялостна постоянна и активна „силна и отзивчива социална политика“ на държавата с деловото участие на социалните партньори и цялото гражданското общество.