- Проф. Гълъбов, как ще се отрази на предизборната кампания забавянето на кандидат-президентската двойка на ГЕРБ?

- Тактиката на ГЕРБ да обявят кандидат-президента си толкова късно и да развият президентската си кампания за толкова кратко време е рискова. Те практикуват опасен жанр, опасна дисциплина - спринтово бягане. Резултатите от нея обаче вече се виждат и са великолепни за управляващата партия, защото по този начин останалите кандидати се изтощават още преди да са излезли на пистата.

Не знам дали стратегията на ГЕРБ е премислена или инстинктивно напипана, но се оказа много ефективно противодействие на т.нар. реактивен тип кампания. А именно - кампания, в която кандидатът на съответна партия има нужда от опонент, за да се развива. Премахвайки опонента, ГЕРБ всъщност не позволява на конкурента си да развие ефективна предизборна кампания. Ако опозиционните партии имаха позитивен тип кампания, в която самостоятелно изграждат образа на кандидата си - наблягат на програмата му, на намеренията му и така нататък, липсата на опонент не би им се отразило. Но тъй като доминиращият модел е реактивен, в момента кампанията на опозиционния кандидат-президент е блокирана заради късното обявяване на кандидата на ГЕРБ.

- Предполагате ли каква ще е номинацията на управляващата партия за президентския вот?

- Без съмнение ще е човек от партията. Не е обезателно сигурно, че ще е част от ръководството на партията или дори от Министерския съвет. В това отношение профилът на кандидата на ГЕРБ започва да се оформя по-скоро като човек, свързан с партията, който има управленски опит. Това биха могли да бъдат няколко души, но предстои да видим. Очевидно е, че ще се разчита на фигура, която да може в рамките на 30 дни да развие предизборната кампания. Възможността премиерът Бойко Борисов да се кандидатира за президент никога не е стояла сериозно на дневен ред. Това би било самоубийствено и би означавало да влезем в политическа криза веднага.

- Смятате ли, че ГЕРБ могат да спечелят с кандидата си 60 или повече процента на първи тур?

- Не. Тези избори ще са в два тура. Големият въпрос е кой ще отиде на балотаж. Аз продължавам да смятам, че има шанс двойката на Патриотичния фронт и „Атака“ - Красимир Каракачанов и Явор Нотев, да отиде на балотаж. Това значи, че БСП може да отпадне от балотаж, което ще бъде най-тежкото поражение. Самият дневен ред работи в полза на Каракачанов и Нотев. При една разумно подредена кампания и ако успеят да оберат и мобилизират пронационалистическия вот, който е между 14 и 16% от целокупното българско население, те имат по-голям шанс за балотаж, отколкото БСП. Засега успяват да се възползват от темите, от дневния ред, за да развият кампанията си и имат реален шанс.

- Казвате, че шансовете на БСП спадат рязко. Защо?

- Защото генерал Румен Радев не е кандидат на БСП. Той е кандидат на инициативен комитет, ръководен от Стефан Данаилов. В изборните документи няма да пише БСП. И точно това ще изиграе лоша шега на БСП. Така те признават поражението си. БСП няма да се яви на този вот и това е големият им проблем в момента, защото столетницата разочарова най-лоялните ядра от избирателите си и избяга от тези избори.

- Значи ли това, че АБВ ще обере и техния вот?

- Не. Най-вероятно левите гласове ще се разпилеят. Левият вот и без това вече е силно фрагментиран. Шансът беше да се получи някакво обединение и съгласие около кандидат-президент с ясна политическа физиономия, но това не се случи. След раздялата с АБВ правилният ход за столетницата бе да издигне собствен партиен кандидат и да разчита на подкрепа от други партии. Но тази технология, която избраха - партия да подкрепи инициативен комитет, звучи прекалено несериозно.

БСП има и друг проблем. Корнелия Нинова не успя да минимализира щетите, след като преговорите с АБВ се развалиха. В същото време това беше и част от тактиката на партията на Първанов - да окаже много силен натиск в тила на Корнелия Нинова и да създаде усещане, че АБВ е в състояние да води БСП. Затова и се роди такова напрежение в самата столетница. С прекратяването на преговорите Корнелия Нинова не успя да отстрани докрай и негативните последици от начина, по който беше лансирана кандидатурата на генерал Румен Радев. Вътре в партията никой не смята, че генералът е техен кандидат. Всички са уверени, че това е номинация, подмушната от АБВ.

Голямо предизвикателство за БСП ще е да решат какво да правят с кандидата си. Опасявам се, че те не могат да мобилизират дори собствените си структури да работят за него.

- АБВ също не са готови с президентска кандидатура.

- Те имат кого да издигнат, имат потенциален кандидат. Тяхната краткосрочна цел обаче е изпълнена - те дестабилизираха новото ръководство на БСП. Това беше обмислена кампания и точно затова АБВ излезе от правителството веднага след конгреса на БСП, за да демонстрира готовност за диалог. След това господин Първанов формално оттегли никога незаявената си кандидатура, за да създаде предпоставка, че е щял да се включи в президентската битка. Има интересен детайл около Първанов и евентуалната му номинация за държавен глава. Конституцията казва, че той не може да бъде повече от два пъти президент, а не че не може да се кандидатира. В този смисъл той може да се включи в надпреварата за „Дондуков“ 2 с ясната нагласа, че не може да встъпи в длъжност. Подобна тактика би имала циничен нюанс. Очевидно е, че провокациите ще продължат. В това отношение до момента само „Движение 21“ успя да избегне това „задръстване“ и се движи по самостоятелна писта. Ясно е, че ще имаме и крайно леви структури, които ще издигнат свои кандидати. Вляво се случва това, което преди десетина година се случваше вдясно - фрагментация на вота, загуба на общ хоризонт, много тежки вътрешни конфликти, които почти не може да се управляват в момента. За съжаление процесът на нормализация при тях ще премине по-бурно, отколкото вдясно. Тези избори ще бъдат много важен междинен маркер, който ще отбележи доколко може да бъде произведена модерна европейска левица в България.

- А как си обяснявате поведението на Реформаторския блок два месеца преди президентските избори?

- Аз мисля, че и те самите не могат да си го обяснят. Проблемът при тях е, че не се развиха от състоянието си на предизборна коалиция през 2014 г. Там няма никаква компетентност, а тя е нужна за да се постигне един баланс, в който всяка от партиите да поддържа доверието на собствените си избиратели и в същото време да работи заедно с останалите. Това се оказа невъзможно усилие за тази партийна коалиция. Аз продължавам да смятам, че все още не е сигурно явяването с единен кандидат. А дори и да е сигурно, както стана ясно вчера, това не означава, че избирателите ще подкрепят точно този, когото блокът издигне. Това е проблем, защото между първия и втория тур реформаторите ще трябва да призоват избирателите си да подкрепят ГЕРБ.

- Има ли полезен ход за дясното обединение?

- Разбира се, че има. Всяка от партиите трябва да запази собствената си политическа идентичност, но да се измисли начин да работят заедно. Те трябва да излъчват общи послания, да заявяват общи позиции. Този механизъм на споразумяване между пет партии, на който се залага сега, категорично не работи.

- Може ли да направите прогноза каква ще е предизборната кампания - ще станем ли свидетели на черен пиар, компромати, вадене на кирливи ризи, или всичко ще мине в добър тон?

- О, разбира се, че ще станем. Този период дори започна. Големият въпрос е дали ще има ефект от него. Българското общество вече е преситено от този тип техники, така че не е сигурно доколко този подход ще е най-ефективният. Преди една-две седмици видяхме и първите атаки срещу генерал Радев за личния му живот. Това нито увеличи интереса към него, нито свали равнището на подкрепа за него. Манталитетът, с който се градят кампаниите у нас, не е позитивен. Не се залага на изграждане на ясна политическа линия, ясна заявка към обществото, защото това е по-сложният подход. По нашите географски ширини се използва по-лесният вариант - очерняне на кандидатите на другите партии, като целта е твоята номинация да излезе по-малко черна от чуждата. Това е надпревара към дъното.

ВИЗИТКА

Антоний Гълъбов е роден през 1964 г. Завършва социология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Работил е в Научноизследователския институт за младежта, а от 1991 г. - в Института по социология към БАН. От 1998 г. е експерт в асоциация „Прозрачност без граници“. Преподава в Нов български университет.