МВнР: Няма информация за пострадали българи при експлозията в Лион

13 души са ранени при експлозията в Лион, сред тях и дете

Светлана Иванова от София: Плодолечението е вид изкуство Доктор Емилова е неговата муза, споделя музикантката

Експлозия в Лион, има ранени (СНИМКИ и ВИДЕО)

Славимир Генчев спечели конкурса „Биньо Иванов”

Шумен награди заслужили ученици, учители и студенти

Камбуров вече е кошмар №1 за „Левски“

Килограмът вече не е същият Тихата научна революция настъпи

Президентът Радев: Истинските дворци на България са нейните училища, университети и академии

Цвета Караянчева в базиликата Сан Клементе: Ние сме горди, че над 300 милиона славяни пишат на кирилица

Ангела Меркел: Германия ще продължи да работи за „подреден“ Брекзит

Повреда в трансформатора е причинила пожара във влака София-Горна Оряховица край Роман

Книги и дронове на празника на просветата

Съдът остави в ареста нападателя, намушкал с нож 16-годишно момче в София

Авторът на Българската Марсилеза Георги Горанов издъхна от туберкулоза, партията не му помогна

Първомайска манифестация в София през 1910 г.

Негова е и класическата мелодия на „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов

Изгаряна и спасявана, огласяла стачки, митинги и демонстрации, звучала във фабрики и заводи. Това е историята на „Дружна песен“ или Българската Марсилеза. Автор на текста е известният Георги Кирков, но малцина знаят кой е композирал музиката и каква е драматичната му съдба.

Георги Горанов е роден на 20 май 1882 г. в Кюстендил. Музикалната дарба наследява от баща си, който свири на тамбура. „Първата песен, която съм запял, беше за Румена войвода. Баща ми я свиреше, аз пеех“, разказва в спомените си той.

Георги учи в Кюстендилското педагогическо училище. Става член на тайния македоно-одрински кръжок „Освобождение“. Влиза и в работническото просветно дружество „Класово съзнание“. Взема уроци по цигулка и други музикални дисциплини при чешкия преподавател Карел Махан.

Заедно с приятели ентусиасти момъкът организира училищен хор и оркестър. За техните нужди Георги посяга към молива и нотния лист. Композира малки пиеси за оркестъра, а хорът изпълнява негови разработки на народни песни и оригинални композиции. Една от тях е „Дружна песен“, чието първо заглавие е „Песен на труда“.

Йордан Левков, съученик на Георги Горанов, си спомня: „По онова време най-разпространени бяха народните песни „Янка през гора вървеше“, „Мала мома двори мела“, „Конче язда, мамо, конче аджамия“, Ботевите песни и др. Горанов не можеше да се помири с липсата на смислени маршови песни, търсеше начин да попълни тази празнота и затова избра текста на Георги Кирковата „Дружна песен“, излязла от печат през 1898 година в „Червен народен календар“, даден му тогава от Тодор Цеков. С голяма радост той написа музиката към нея…“

Дотогава стихотворението на Георги Кирков е натъкмявано по известни мелодии, най-вече по руските „Стенка Разин“ и „Спи, младенец мой прекрасни“. Горанов слага точка на плагиатите. В горещото лято на 1900 г. композиторът разработва седем варианта, докато избере най-сполучливия. Той е в голяма двуделна форма за четиригласен мъжки хор. По този начин призивният характер на „Дружна песен“ се осмисля в запомняща се хомогенна структура с борбени акценти.

Отначало творбата се пее в тесен кръг на работнически събрания, вечеринки и излети. За първи път е изпълнена тържествено на 24 май 1903 г. На площада в Кюстендил се строява мъжкият хор при дружество „Класово съзнание“. Дирижира самият Георги Горанов. Музикантът дава знак, мъжете поемат дълбоко въздух и запяват:

Дружна песен днес да екне,
песен, песен на труда.
На сърца ни да олекне,
да живей, живей труда!

Следващата 1904 г. „Дружна песен“ е тиражирана в отделна книжка. Пролетариатът от цялата страна отделя по 30 стотинки от надниците си за изданието. Така маршът се превръща в Българската Марсилеза. Запяват я в София, Пловдив, Плевен, Габрово, Шумен, Русе.

Съвременниците свидетелстват, че освен „Дружна песен“ Георги Горанов е автор на около 80 вокални, инструментални и оркестрови пиеси, които е готвил да отпечата в сбирка под заглавие „Майски мелодии“. Сред тях са „Я запей ми, македонко“, „Юнак на гора думаше“, „Я развивай“, „Станете, станете“ и маршът „Освобождение“.

Има данни, че Горанов е композирал по творби на Христо Ботев, Иван Вазов, Цанко Церковски. Негова е и класическата мелодия на „Хубава си, моя горо“ от Любен Каравелов.

Голяма част от това музикално наследство е изгубено, защото животът на Георги Горанов секва без време. Заминава за Загреб да следва в тамошната музикална академия, но разбира, че е посетен от „жълтата гостенка“. Туберкулозата неумолимо разяжда гърдите му.

Горанов се връща с надеждата да получи помощ. Надява се да събере средства за белодробен санаториум. Водачите на БРСДП обаче си затварят очите пред драмата на музиканта. Нито тесните, нито широките социалисти откликват на воплите му. „Пари няма!“, отсичат те.

Георги Горанов издъхва в мъки на 23 декември 1905 г. Той е само на 23 години.

 

Смирненски има същата съдба

Христо Смирненски нарисуван от Александър Божинов

Партията на Благоев и Димитров следва традицията да изоставя най-талантливите си синове. Емблематичен е случаят с Христо Смирненски. И той като Георги Горанов е покосен от туберкулоза, и нему отказват средства за санаториум.

Авторът на „Жълтата гостенка“ получава първия кръвоизлив през април 1923 г. През юни състоянието му става критично. Семейството моли за пари партийната кооперация „Освобождение“, която има солидни банкови сметки. „Пари няма!“, е стандартният отговор на комунистите. Поетът остава без храна и лекарства. Най-сетне е приет в един частен санаториум, където издъхва на 18 юни.

Червените величия нехаят за редовата членска маса, но старателно обгрижват себе си. С пари от Комунистическия интернационал на Димитър Благоев е купена къща на ул. „Дебър“ 34 в столицата (сега ул. „Лайош Кошут“). Пред входа е паркиран и файтон – дар от същата кооперация „Освобождение“, която отказва помощ на пролетарския бард Христо Смирненски.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (7)

  1. Авторът ос*а интересната история на „Българската Марсилеза“ с онези лоши комунисти, които не давали пари за санаториум. Жалък нещастник.

    1. хубаво е да се знаят фактите…
      а те са както пише в статията – хората давали по 30 стотинки, но соцдемократическите екскременти – нищо… и 89та и сега е все същото.

    2. Да добавим още факта че посоченият Митьо Благоев като млад по време на Руско-турската Освободителна война е отишъл сам във Велико Търново и се е записал доброволец в Опълчението, но няколко дни по-късно е оставил пушката си и ДЕЗЕРТИРАЛ! После вече улегнал социалист, като депутат от трубуната на Парламента на Царство България заявява, че по произход не е българин, а славянин от село Загоричане! Ха-ха-ха-ха-ха-ха!

  2. „Камунист“ е свикнал да взема, а не да дава. На тях им дай да секвестират мандри, да крадат спечеленото от други с кървав труд, да „експроприират“ от богатите, да убиват „класовия враг, да се намъкват в къщите им и да лъжат простите бедни имбес*или.

  3. На глупавия народ се втълпява десетки години, че руските фашисти са „леви“, че БСП била „лява“ партия и това се повтаря пов сички медии хиляди пъти. АЛООУ, ГЛУПАЦИТЕ! БКП НЕ ЕЛЯВА ПАРТИЯ, ФАШИСТКА ХУНТА, КЛОН НА РУСКИЯ ЧЕРВЕН ФАШИЗЪМ, КЛОН НА КПСС И НА ИЗВЕРГИТЕ ЛЕНИН И СТАЛИН. БКП/БСП е ЛЯВА ЕКСТРЕМИСТКА ГРУПИРОВКА, способна на тероризъм, саботажи и подобни акции. Докато Путю е начело на червената хунта БСП ще бъде добре. Но по време на Елцин и Горбачов увяхнаха като препикано мушкато. Затова днес плюят единствените хуманни руски държавници след 1917 г.

  4. Да живее БКП !!!!Вечна дружба с КПСС !!!!Долу фашистите !!!!!!!!!

  5. В Царство България дарителска и социална дейност са извършвали само КАПИТАЛИСТИ! Капиталистите са изградили и издържали много сирачески домове , санаториуми и почивни домове за работниците си и бедните в държавата, давали са безброй стипендии за образованието на умни и надерени деца на бедни семейства. А влюбените в Съветска Русия кочмуняги са само бандити, терористи и печелбари на външно финансиране. Ако тия двамата Смирненски и Горанов, бяха се обърнали към „капиталистите“ с огромна вероятност щеше да останат живи и да продължат да ги тероризират.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.