Гледайте НА ЖИВО брифинга на Националния оперативен щаб (ВИДЕО)

Националният щаб ще провежда брифингите си само веднъж на ден в МС

НСТС с консенсус за компенсиране на компаниите, засегнати от кризата

Проф. Олег Асенов: Временно се преустановяват ограниченията за движение на камионите по „зелените коридори“

Том Ханкс и съпругата му се завърнаха в Лос Анджелис (СНИМКА)

Гърция обмисля да затвори вътрешните летища, към островите пътуват само местни жители

Гл. комисар Светлан Кичиков на ГКПП „Капитан Андреево“: Взетите мерки от държавата дават резултат

За маските и мацките Постовете на кифлите изпосталяха внезапно

Четиримата новооткрити с коронавирус в Община Руен са под домашно лечение

Дефицит на злато в САЩ заради кризата

Турция спира влакове и отменя полети в опит да ограничи COVID-19

„Пирогов“ обособи помещение за преглед на пациенти със съмнения за коронавирус

Починалият от коронавирус в МБАЛ-Благоевград е от Банско и е работил в Завод за мебели

Само за денонощие в Иран са регистрирани над три хиляди нови случая на коронавирус

Пророците предрекли пандемията Две книги описват коронавируса

Адвокатурата пред избор(и) Пред българските адвокати стои истинското предизвикателство – да се върнат към историческите висоти или да станат жертва на политиканстващата маргинализация

Петко Каравелов, Стефан Стамболов, Васил Коларов, Никола Петков, Димитър Попов, Христо Данов, Георги Петканов, Огнян Герджиков – това са само малка част от именитите български юристи и адвокати, чиито имена са свързани с управлението на България в годините от Освобождението до днес. И ако те са служили и служат за пример на поколения юристи и с право българската адвокатура се гордее с тeзи свои представители, то настоящето и особено бъдещето на гилдията дават сериозни поводи за тревожност.

Отминалото Годишно събрание на Висшия адвокатски съвет показа, че призваните да бранят правата на гражданите са поразени от епидемията на политиканстващата маргинализация. Същата, която успя да порази част от съдийското съсловие през последните две десетилетия и особено силно през последните години. За съжаление, адвокатурата е на път да заличи някогашния авторитет, който представителите й имаха сред обществото. Така преди дни, наместо да научим визията и да чуем посланията на адвокатите за нуждата от справедливост и върховенство на правото, разбрахме, че малка, но войнстваща групичка от представители на професията са посрещнали с дюдюкания приветствието на главния прокурор към висшия форум на адвокатурата. Освен демонстрация на неуважение и ниска институционална култура, подобна проява е пример за наличието на тежки комплекси у частица от българските адвокати. В онези от тях, които очевидно, за да компенсират липсата на професионална ангажираност, запълват ежедневието си с организирането на всевъзможни протести и безконечни опити за сатанизиране на опонента в съдебния процес – държавното обвинение.

Звучи трагикомично, когато разбереш, че вместо да се занимава с актуалните въпроси на професията, най-важното решение на адвокатското събрание било приемането на декларация, чието съдържание се припокрива с речите на провалилите се лидери на провалилата се т.нар. „градска“ десница. И това не е случайно – познатите физиономии на провалили се кандидати за депутати, кметове и общински съветници са същите, за които разбрахме, че са озвучили иначе най-важния за гилдията годишен форум. Става въпрос за добре познатата групичка от около 20 представители на професията, които последните години си присвоиха правото да се изказват от името на цялата адвокатура. Истинска катастрофа на въображението. Най-малкото, защото този метод – да говориш от името на цялото съсловие, без то да те е упълномощило, дълго време бе прилаган и от политическия Съюз на съдиите в България. Поне докато не се разбра, че представителността на ССБ е била силно преувеличавана и не се оказа, че организацията трудно може да събере стотина действащи магистрати на годишните си общи събрания. При положение, че съдиите у нас са около 2200. Същото сега се получава и при адвокатурата – около 150-160 адвокати приели декларация от името на цялата гилдия, нищо, че тя наброява близо 14 000 души.

Да оставим настрана недопустимото съдържание на този официален документ по отношение разделението на властите и авторитета на институциите – адвокатите хем били притеснени за правовия ред и принципите на Монтескьо, но смятат, че е редно да държат сметка на депутатите – за тяхната законодателна работа, на представителите на изпълнителната власт – за начина, по който изпълняват задълженията й, та чак и на медиите, на които дори се приписва вина – за активността на държавното обвинение.

„C пpитecнeниe cлeдим зacилeнoтo мeдийнo oтpaзявaнe нa бeзпpeцeдeнтнaтa aĸтивнocт нa пpoĸypaтypaтa“, пише в декларацията на Общото събрание на Висшия адвокатски съвет. Дали авторите й, а и тези, които единодушно са гласували нейното приемане, изобщо си дават сметка какво казват на обикновените граждани, а в частност и на журналистите, и на прокурорите. Какво притеснително има, ако една институция, чието задължение е да бъде активна, изпълнява своите задачи и го прави публично достояние? И какво да правят медиите – да не отразяват работата на прокуратурата ли?! Дали гласувалите декларацията правозащитници изобщо си дават сметка, че подобен текст противоречи на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ правото на свобода на словото.

Вглеждането в журналистическата работа на групичката адвокати, повечето от които известни с фейсбукарстването си, отколкото с делата си, далеч не е случайно. Неволно или напълно целенасочено, част от медиите отдавна са се превърнали в техни съучастници в „изкривяването на правото“ и неговото изнасяне от храма на Темида, водещо до превръщането му евтин сценарии за сапунен сериал. Ако човек погледне няколко сайта – всичките до един свързани или собственост на подсъдими издатели и спонсори, една от „големите“ телевизии и една „кабеларка“, ще си помисли, че българската Конституцията е променена така, щото адвокатите вече вместо пред съда, следва да пледират пред микрофоните и диктофоните на медиите. Не минава седмица, ако в някоя от въпросните телевизии, освен редовно дефилиращите им адвокати, не видим и чуем изповедта на поредния подсъдим или обвиняем богаташ, който спешно се самообявил за жертва на държавна репресия. Особено активни в това отношение са защитниците на Цветан Василев и на семейство Баневи, вероятно защото част от тях са едни и същи, но не само – „живеещи в медиите“ дълго време бяха и адвокатите на Десислава Иванчева, както и на собственика на хакерската фирма, източила ЕГН-та на милиони български граждани и прочие. Истински уважаващите себе си адвокати, ценящи времето и държащи на своя авторитет и най-вече на доверието на клиентите си, трудно, а някои и (почти) никога не биха търсили медийна популярност.

Тази закономерност е от особено значение, защото пред българските адвокати стои истинското предизвикателство – да изберат посоката на своето развитие. А те са две – да се върнат към историческите висоти или да станат жертва на политиканстващата маргинализация, обслужвайки нечисти интереси. След година време ще се проведе следващото Общо събрание на адвокатурата, на което ще се избират новите членове на Висшия адвокатски съвет. От това кои представители на гилдията ще попаднат в този орган, ще е ясно дали разумът на мнозинството е надделял над войнстващото фейсбукарстващо малцинство, което поради липсата на юридическа работа и в очакване на топлите месеци, за да марширува на поредния хибриден протест, пълни медиите с политически декларации.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.