Труд
Автор:
Виктория Георгиева
Беззаконие, но вече без международна защита - останаха ли сами БХК и тези, които защитават подкопаването на държавността?
Вече почти седмица цари оглушително мълчание от иначе доскоро крайно гръмогласните поддръжници на нарушаването на законите НПО-та, политически лидери и техните подставени лица, присъдружни медии и прочее.
След като на 10 юли 2025 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) отмени наложените привременни мерки във връзка с премахването на незаконни постройки в столичния квартал „Захарна фабрика“ и прекрати приоритетното разглеждане на жалбата, лицата и организациите, които за пореден път опитаха да наложат беззаконието, като за сметка на една маргинализирана прослойка, налагат дискриминация спрямо всички редовни данъкоплатци, са по-ниски и от тревата.
Нито Български хелзинкски комитет са коментирали решението на ЕСПЧ, чиито решения обикновено винаги дават като пример за независимо правосъдие, и чиито решения винаги обясняват, че трябва безпрекословно да се спазват. Този път НПО-то си мълчи. Нито ПП, които отдавна водят неравна борба с районния кмет на „Илинден“, са мъцнали нещо, нито в частност Кирил Петков, който заплаши Емил Бранчевски с духовно унищожение, се е жалвал, нито сме чули гласовете на неговите кукли на конци, насъскващи незаконните обитатели на бутнатите постройки.
Това решение на съда дава ясно да се разбере, че цялата кампания - включително и медийна, в която се опитаха да ни представят Столична община, Бранчевски и всички българи, настояващи от години само за едно - законите да важат за всички, като расисти, беше изкуствено създадена, менажирана и дирижирана от вече посочените в по-горните редове, а не почиваше на никакви правни основания.
Показва и още нещо - че когато държавата, в частност - районният кмет, и всички са си свършили работата, не трябва да се подават на заплахите и изнудването на различни финансово заинтересовани по веригата.
Опитите властта да бъде обвинена, че е изхвърлила на улицата „клетниците“, без да им осигури покрив над главите, бяха категорично отхвърлени, след като и ЕСПЧ прие, с оглед на всички представени доказателства, че са предприети навременни и адекватни действия за защита на правата и подкрепа на засегнатите лица, а
Столична община е изпълнила своите задължения по Европейската конвенция за правата на човека.
Както стана ясно и от данните, изнесени непосредствено след събарянето на незаконните постройки, незабавно са мобилизирани екипи на терен, предложени са възможности за временно настаняване, медицинска помощ, социални услуги, работа и достъп до храна и вода, а 53-ма души веднага бяха настанени в социални услуги на територията на София. Останалите, както знаем, се подадоха на манипулациите на Петков и подставеното му лице Марин Тихомиров, който имаше задачата да разпали конфликт между властта и незаконните обитатели, лъжейки ги, че им се полагат общински жилища. В схемата, разбира се, участваха и БХК, които ежедневно пускаха сълзливи изявления на страницата си и по медиите, с които допълнително нагнетяваха обстановката.
Всъщност остава въпросът защо още не са задържани въпросните, които разпалиха конфликта, тъй като всичко сочи, че се касае за подготвена предварително активност, на която беше даден старт - по команда, след като властите най-накрая решиха да влязат в правото си, премахвайки дългогодишните незаконни постройки.
Още повече, че срещу кмета започна политическа и медийна кампания, а Петков и Тихомиров лично ходиха в районната администрация да упражняват натиск той да не си изпълни служебните задължения. Нима не е редно прокуратурата да се самосезира?
Да не забравяме, че това не е първият път, в който бившият ни министър-председател влиза в ролята на мутра, опитвайки се да принуди лица на властови позиции да правят каквото той иска. Да си припомним случая с вече бившия министър на електронното управление на България Александър Йоловски, който е с охрана от НСО, именно защото Петков заплаши него и децата му, ако не избере конкретни фирми за обществени поръчки.
Кой ще потърси отговорност и от медиите, които изсипаха тонове лъжи и клевети срещу районния кмет и спазващите закона, срещу реално потърпевшите, които от години са принудени да търпят своеволията на маргинализираните роми в района. А ответен иск срещу подалите сигнала до ЕСПЧ, не е ли задължителен? Да си платят и БХК поне веднъж за мизериите, които ежедневно вършат срещу България. А превръщането на реката и околните зелени площи в сметище - къде са иначе много гласовитите екоактивисти?
Но не бива да забравяме, че проблемът не е окончателно решен. Отдавна вече кварталът (и не само този) е превърнат в цигански катун. Пълно е с мургави лица, които нямат адресна регистрация там, но спят в кашони, по пейки и прочее, крадат, пребиват и извършват още редица тежки престъпления. Бутането на подобни гета е само първата от абсолютно задължителните стъпки, които е абсолютно необходимо, след години бездействие, да бъдат предприети.
И когато дори едно крайно либерално НПО, каквото е ЕСПЧ, де факто признае с решението си, че действията на една маргинализирана прослойка, която обикновено защитава, са незаконни, а държавата е в абсолютната си правота, това трябва да е ясна индикация, че мерките по отношение на въпросните, трябва да продължат и да бъдат още по-кардинални.
