Когато не наказваш престъпленията, не укрепваш демокрацията

На Запад го наричат „демократично самоубийство от емпатия“

В крайна сметка, най-голямата вреда за българското общество, а и за всяко общество при сходни обстоятелства, се оказа, че изключително престъпни хора не бяха наказани или отстранени от държавата и предопределиха нейния път през един мръсен и нечестен „Преход“.

Висшата партийна номенклатура и органите, натоварени с издевателствата върху свободата на индивида и правата на хората от подземията на ДС, минаха „метър“. Когато не наказваш престъпленията, прикриваш или прощаваш на криминалните престъпници, ти не укрепваш демокрацията, а осъществяваш онова, което всички нейни врагове осъзнават като ритуално самоубийство. На Запад го наричат „демократично самоубийство от емпатия“.

Криворазбрана човечност и социално съчувствие. Преиначена и всъщност извратена псевдохристиянска идеология, лява по същност, където сърцето разположено в лявата част на гръдната кухина, бие учестено за съдбата на престъпния индивид, но остава безразлично към неговите жертви. Такава линия възприеха в БГ създателите на Конституцията и съдебната система преди 36 години, повлияни от грешни съветници, представящи се за лицата на цивилизованото общество, към което се стремяхме и резултатите в областта на справедливост, законност и нормалност са такива, каквито са в момента. И те са или ще бъдат такива в Брюксел, Марсилия, Чикаго, Упсала или в Ню Йорк.

Ненаказаният престъпник е истинският враг и причина за упадъка на всяка демокрация. Упадъкът на Лондон и на много велики градове от Западния свят е оглавен от сили, от управа, чиято първа грижа сякаш е да премахне полицията и да освободи всеки криминал от отговорност, колкото се може по-бързо, за да извърши още престъпления. В България това се представя като: „Води се досъдебно производство, лицето има криминални регистрации, извършват се съдебно-следствени действия и експертизи“. Естествено, с мизерен или нулев резултат.

Но в крайна сметка, всичко започва с ненаказаните болшевишки и чекистки престъпници, които останаха след 10 ноември 1989 г. да се присмиват над останалите и да пият вината си с мезета. Оттам произтичат повечето ни беди...